Когато хотелиерът Стефан Шарлопов говори за най-голямата си дъщеря, трудно успява да прикрие чувството си на гордост. Констатирайки, обаче, това пред самата Ева Шарлопова, тя отвръща, че за нея това е странно. „Той е толкова строг родител, че пред мен рядко говори хубави неща за мен. Чувала съм и от други хора, че ме е хвалел, но наистина пред мен е сдържан в това отношение“, казва Ева.

От 6 години тя е изпълнителен директор на холдинга „Шарлопов Груп“, който включва петте хотела на веригата – един в Сандански, два в Родопите, един във Велико Търново и един в Германия. Трудовия си път, обаче, Ева започва като хостеса в един от ресторантите на баща си. Докато посреща и настанява гостите по масите им, често чува сервитьори да й подхвърлят, че е глупава, щом се унижава да работи това при такъв заможен баща. Същото чува и от колегите си в университета. Но твърди, че не е обръщала особено внимание на такива подмятания. „Толкова голяма нужда от собствени пари имах, че изобщо не ме интересуваше какво приказват хората“, казва днес Ева Шарлопова.

Строгостта на Стефан Шарлопов към първородното му дете се изразява по най-различен начин. „Той не е от родителите, които ще ти купят кола, дрехи или ще те глези по някакъв начин. В училище доста страдах от това, виждайки как родители с далеч по-малки финансови възможности от неговите, осигуряват блага за децата си. Той, ако ти даде нещо, значи ти преди това трябва да си си го заслужил. Днес се улавям, че и аз разсъждавам по този начин“, казва Ева.

Училищата, в които изкарва детството си обаче не са съвсем обикновени. Още когато е на 13 години баща ѝ я изпраща да учи в швейцарския колеж „Льо Розе“. Това е едно от най-престижните учебни заведения в Европа, където учат потомците на най-богатите хора на континента.

Но Ева издържа там едва година. Оттогава има много ярък спомен, който илюстрира, че не е била особено глезена: „Излязоха на мода едни якета и всичките ми съученици ги облякоха. И аз звъня на баща ми с молба да ми прати пари да си купя такова яке. А той, като се поинтересува какво пише на етикета, ми отвърна, че ще ми прати 100 такива етикета, да ги лепя на каквото си искам“, с усмивка си спомня Ева.

„Ако нямаш такива дрехи като техните, можеха луд да те направят там в „Розе“. Особено руснаците. А и изобщо не беше моята среда. Чувствах се като аутсайдер. Тогава започнах да му плача всеки ден, докато не ме премести в Австрия, където изкарах 3 години“, разказва Шарлопова.

Ева отива да учи в чужбина на тази възраст, тъй като родителите й се развеждат и решават, че ще е по-добре да я държат настрана от своите драми. След Австрия учи една година в Англия, а след завръщането си у нас завършва специалността „Администрация и управление“ в Нов български университет.

„С цялото ми уважение към образователната система, за мен у нас тя е доста несъвършена. Познавам много хора, завършили какви ли не специалности, които не могат да си намерят работа по 2-3 години. Тук не се набляга на практиката. А по времето, когато „нормалните“ деца учеха по 4-5 години и ходеха по купони и дискотеки, аз, паралелно с ученето, работех и познанията ми за бизнеса изобщо не могат да се сравняват с техните. Не че не съм ходела по дискотеки, но работех и същевременно учех“, казва Ева.

Издигане в професията

След няколкото месеца като хостеса в ресторанта, Ева се издига до поста заместник-управител на заведението.

„Първата ми заплата беше 180 лева за 4-часов работен ден. Когато станах изпълнителен директор, специално проверих – оказа се, че толкова ниска заплата в нашите фирми изобщо не е имало“, с усмивка разказва дъщерята на Шарлопов.
По-късно започва работа в офиса, в отдел „Маркетинг“. В един момент баща й решава да я прати „на заточение“ - в родопските хотели. „Била съм на 21-22 години и много ми беше тежко там. Може би защото приятелите и средата ми бяха в София, а там се чувствах самотна. Аз не съм „светски“ човек и няма да тръгна да се сприятелявам с гостите на хотела. Но както и да е – в крайна сметка ме върна в София и се заех с оперативното управление на хотелите. Не след много време ме направи изпълнителен директор. Отговорността изведнъж се стовари отгоре ми и съвсем в началото бях доста уплашена“, признава Ева.

От днешна гледна точка ѝ е трудно да прецени дали баща ѝ е имал в главата си някакъв ясен план или сценарий за нейното издигане. По-скоро нещата са се случвали „на импровизации“, а и вероятно е осъзнавал, че тя трупа качества и опит. „Той си е такъв – смята, че след като той сам се е издигнал, значи и аз трябва да се оправям сама. Пуска те да плуваш, пък ти ако не успееш, си е твой проблем“, казва тя.
През първата ѝ година като изпълнителен директор, въпреки че му се отчита всеки ден, Шарлопов изпитва известна доза недоверие. Но дори тогава не ѝ се бърка в нищо. Никога не й е казвал, например, с какви хора да се обгради в работата. И тя решава да запази управителите на хотели, с изключение на един, когото отстранява още в началото.

Между поколенията

Между различните поколения в бизнеса нерядко има неразбирателства, които понякога могат да доведат до застрашаващи компанията конфликти. Не са малко такива примери, нито по света, нито у нас.

Ева Шарлопова, обаче, дори не може да се сети за случай, в който да е имала сериозни разногласия с баща си, който все пак е собственик на холдинга. „Спорове по текущи проблеми сме имали, разбира се, но ние щяхме да ги имаме дори да не му бях дъщеря. А и той е диалогичен – има навика да изслушва доводите ти и ако си прав, ще се съгласи с теб. Опитвам се да възпитавам и у себе си такова отношение и се стремя да не подтискам подчинените си, а да изслушвам мнението им по един или друг въпрос“, доверява Ева.

Тя смята, че баща ѝ е преди всичко предприемач: „Неговата сила е в неговия нюх – ако някъде се появи възможност да се спечелят пари, то той ще бъде там сред първите.” Своята си роля тя възприема по-скоро като на човек, който да поддържа и развива това, което той вече е създал.

А хотелиерският бизнес е доста труден, направо непредвидим. Зависи от снега, от слънцето, от всякакви случайни фактори, включително и от промяната на вкусовете на клиентите, които не винаги могат да се предвидят. И тя е принудена да продължи линията на управление на баща си – чрез годишни бюджети.

„Той може да е много строг, но е и много подреден. Към края на всяка година правим бюджет на всеки един от хотелите за следващата година – колко пари ще изкара, в какво ще се вложат тези пари. От него съм научила да свеждам импровизациите до минимум. Пази боже пък да почна, като някои, да взимам пари от едно място и да ги влагам на друго“, разказва за управлението изпълнителната директорка на „Шарлопов Груп“.

Трудните моменти Ева и колегите ѝ посрещат като екип. Това е още едно нещо, което тя наследява от баща си – чувството за екипност в работата. При затруднения на даден обект, персоналът с готовност отива там да помогне. Съпричастността в работата е свързана и с липсата на всякакво текучество, така характерно за туристическия бизнес, който до голяма степен в България е сезонен.

Самата Ева има и други намерения за бизнес, извън хотелиерството, но засега само загатва, че става въпрос за разработване на нов продукт за животни.
Те са голямата ѝ слабост. „Ако някога се случи да се занимавам с някаква общественополезна дейност, тя ще е свързана с животните, например с опазването им, с осигуряването на дом за бездомни кучета и котки или нещо такова“, разсъждава Ева.

У дома си тя има две котки от рядката порода „Девон рекс“, които обича да показва по международни изложби. Въпреки желанието си, обаче, именно заради тях не смее да прибере бездомни котета или кучета вкъщи.

И въпреки любовта си към животните, гледа политиката на хотелите към приемането на домашни любимци да е в рамките на обичайното. „Допускаме домашни животни до 2 килограма, най-много 3“, обяснява тя. Защото може да се случи следващият гостенин в стаята да е алергичен, а камериерката въпреки старанието си, да не може да отстрани космите от домашния любимец на предния посетител.