Нов тренд: Стотици милиони за ВЕИ, но с батерии за складиране на тока

Оставиха санирането, но няма да е безплатно за всички, както бе преди

Вземат 870 млн. лв., които бяха предвидени за хидромелиорациите

Стотици милиони за 1,7 мегавата веита, но с батерии за складиране на тока, 1000 мегавата газова мощност в държавната тец, орязване на парите за водородни проекти. Това са част от основните промени в последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост в стълба “Зелена България”.

Те са придружени и с реформи в енергетиката, които изискват законови и нормативни промени. В “Зелена България” са най-многото пари и най-сериозните промени в проектите.

В предпоследния вариант на плана - този на правителството на ГЕРБ, за зелената трансформация бяха предвидени 3,8 млрд лв., от които 3,58 млрд. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и само 216,3 млн. лв. национално съфинансиране.

В оповестения вариант на вицепремиера Атанас Пеканов безвъзмездните пари са 4,645 млрд. лв. и още 4,322 млрд. българско финансиране. Или

по стария план

3,8 млрд. с

националното

съфинансиране

срещу близо 9

млрд. в новия

Енергийната ефективност в сградния фонд е едно от основните начинания, за саниране на сградите в стария план бяха предвидени 2,195 млрд. лв., но не беше изяснено дали ще са изцяло безвъзмездно, или ще се търси съучастие. В новия план ресурсът е 2,46 млрд. лева, от които 1,844 млрд. идват от Брюксел, и 621,7 млн. лв. национално съфинансиране, включително 252,8 млн. лв. частно. Времето за усвояване на парите е 2021-2026 г.

Сградите ще бъдат структурирани в два пакета. Първият е за такива с енергийни класове E, F, G, тоест най-харчещите енергия. Те ще бъдат санирани 100% с безвъзмездно финансирани. Вторият пакет е

за сгради с

енергиен клас D,

за които

грантовете са

85%, 15% трябва

да ги осигурят

домакинствата

Целта е да се постигне минимален клас на консумация на енергия B и в двата пакета. За тази част от инвестицията в енергийна ефективност са предвидени 1,227 млрд. лв. европейско финансиране. В предишния вариант на плана сумата беше 1,427 млрд. лв.

По този проект също се очакват дебати. Историята на санирането у нас показва, че домакинствата предпочитат да останат в сгради, които губят енергия, отколкото да се постигне съгласие за съфинансиране. В София например трудно се сдружиха хората от един блок, когато цялата сума се предоставяше безвъзмездно по националната програма за саниране.

Още повече за да кандидатстват, от собствениците на сгради се искат технически, архитектурни и проучвания за енергийна ефективност, което означава енергиен одит, за който също ще дават пари.

За саниране на нежилищни сгради - обществени, в сферата на производството, търговията и услугите, както и от сектор туризъм.

Ресурсът от плана за тях е 617,6 млн. лв. В стария план бяха предвидени 384,4 млн. лв., за обществени сгради, такива за култура и спорт и на БАН. И още 282,2 млн. лв. за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите. Така че общо парите за саниране са свити.

Друга програма в сферата на енергийната ефективност е фотоволтаици или соларни инсталации за топла вода. В стария план парите бяха 32 млн. лв. за сгради, които не са топлофицирани или газифицирани. Като 12 млн. лв. от тях са съучастие. В новия сумата е 140 млн. от плана и 100 млн. национално съфинансиране, периодът за изпълнение е 2021-2024 г. В това перо ресурсът е увеличен над 7 пъти.

Затова пък са свити парите за улично осветление на общините, за което преди бяха предвидени 352,3 млн. лв., а сега - 62,5 млн. лв.

Понамалено е и финансирането на дигитализацията на Електроенергийния системен оператор, за което бяха предвидени 467 млн. лв. европейски пари и 44 млн. съучастие на компанията. Сега са редуцирани до 370 млн. лв. и 241 млн. съучастие от системния оператор.

За газопровода, който трябва да се изгради до трите централи в комплекса “Марица-изток”, са предвидени 362,7 млн. лв. - 330 млн. за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост, и 32,6 млн. лв. собствено съфинансиране, период на изпълнение - 2021-2025 г. Той трябва да се построи така, че

да може да се

транспортира

водород

и както е записано в плана - нисковъглеродни горива.

В предишния план сумата беше е 477,2 млн. лв. (434,3 млн. лв. за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост и 42,9 млн. лв. собствено съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025 г.

Така и тук парите са свити с около 40 млн. лв., но бизнесът и без това пита какви са сметките за газопровод от Стара Загора до централите, като може да се вземе на 20 км от транзитния за Гърция.

В другия водороден проект - този за пилотно производство на зелен водород, са записани 136,9 млн. лв., от тях 68,5 млн. грант от европарите, а другите 68,5 млн. лв. са частно финансиране. В предишният вариант общият ресурс беше 234,7 млн. лв. - 117,4 млн. за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост с период на изпълнение 2021-2026 г. Така че парите за производството на зелено гориво са намалени наполовина.

Затова пък са включени нови проекти със значимо финансиране.

Първият, който вероятно ще предизвика много дебати, е

изграждането на

фактически нова

1000-мегаватова

централа на газ

в държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”.

Предвидени са 498,74 млн. лв. европейски пари и 1,16 млрд. собствено финансиране. И спорът едва ли ще бъде толкова за еврофинансирането, защото държавната тец трябва да премине през екотрансформация, а по-скоро откъде това губещо от години дружество ще намери 1,16 млрд. лв. за тези 1000 мегавата.

Другият нов проект показва променен акцент в зелената политика. Вместо да се стимулира производството на водород, се предвижда

изграждане на

минимум 1700

мегавата

зелени мощности

и батерии за съхраняването на тока им. Като се знае, че фотоволтаиците не искат вече субсидиране и подпомагане, защото могат да се справят на пазара, то акцентът явно е върху батериите за съхраняване, защото при тях сметката не излиза, още е много скъпо. Предвидени са 877,777 млн. лв. и 1,782 млрд. лв. частно финансиране, или общо 2,66 млрд. лв.

Нови са и 92,55 млн. лв. за проучване и пилотен проект за когенерация от геотермални източници. Тоест централа, която да прави ток и топлинна енергия от геотермални води.

В плана за зеления преход е и устойчивото селско стопанство и екологичната храна. За това направление са предвидени общо 567,4 млн. лв., като от тях само 267 млн. лв. са от плана, а 300,4 млн. лв. са национално финансиране.

В предишния план бяха предвидени 871,7 млн. лв., изцяло за сметка на плана.

От това направление са извадени солидните 847,9 млн. лв. за първия и най-голям проект “Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд”. Вицепремиерът Пеканов вече обяви, че този проект не бил готов и по него не била показана добра експертиза, за разлика от други. Така че той можел да остане за заемната част от 9 млрд. лв., които се полагат по плана на България.

Това е на масата за дебати в парламента в частта за зеления преход. Очакванията са той да бъде най-бурен и сериозен. Освен че е ключов за бъдещето, там са най-многото пари и са сменени основни приоритети

В стълба “Иновативна България”

има повече пари

за образование,

но коренната промяна е в начина на финансиране на бизнеса. За повече от парите по направленията не е предвидено безвъзмездно финансиране, а заемни средства. Този нов начин на инвестиране за възстановяване на бизнеса след коронакризата бе оповестен от министъра на икономиката Кирил Петков във в. “24 часа”. Той смята, че е много по-ефективен и ще ограничи краденето на европейски пари. От друга страна, бизнесът си иска безвъзмездното финансиране от Европейския съюз, което е за възстановяване на икономиката след корона-кризата.

От четвъртия вариант на плана са махнати над 800 млн. лв. за напоителни системи, останало е метрото, но отпадат 200 млн. за ВиК мрежата на столицата. По този повод от дни се разменят реплики между кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова и вицепремиера по управление на евросредствата Атанас Пеканов. В събота той каза, че проектът за метрото е отпаднал за финансиране от оперативните програми за следващия период. Това е причината проектът да се появи в третия вариант на плана и със заложени над 700 млн., но сега са намалени.

Така че се очертават няколко сфери, в които се очаква сериозно обсъждане. Първият е енергетиката, за което вече намекна и бившият вицепремиер и автор на плана Томислав Дончев.

Друг терен за сблъсък, или търсене на баланс и съгласия, е икономическата трансформация или финансирането на бизнеса.

Парите за бизнеса - основно

заеми и тук-там грантове

Ще се работи основно с

Европейската инвестиционна

банка, която ще оценява проекти

Дебати със сигурност в парламента се очакват за парите за икономиката в плана за въстановяване и устойчивост. При тяхното усвояване е сменена философията на финансиране и от пряко подпомагане се минава към финансови инструменти - тоест заеми.

Министърът на икономиката Кирил Петков за първи път съобщи за този подход в интервю за “24 часа”. Тогава той заяви, че парите ще бъдат предоставени на Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и проектите ще минават през тях. Така щели да се завъртат и да остават за следващо подпомагане, а и нямало да ги крадат, след като се въвежда одобрение от евроинституции.

Тези дни Петков каза, че планът в частта за възстановяване на икономиката бил добре приет. Пред “24 часа” ротационният председател на Асоциацията на българските организации на работодателите Васил Велев обаче заяви, че бизнесът иска 900 млн. лв. безвъзмездно финансиране, което сега е свито на 591 млн. лв. И че голяма част от парите отиват да помагат на банките, а не на растежа на индустрията.

За т.нар. интелигентна индустрия в стълба “Иновативна България” в стария план бяха записани 2,565 млн. лв., от които 1,316 млрд. финансиране от Брюксел и 1,248 млрд. лв. национално съфинансиране.

В новия вариант парите на първо четене са повече - 3,709 млрд. лв., от които 1,616 млрд. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 2,092 млрд. национално съфинансиране.

В стария план за индустриалните зони бяха предвидени 836,5 млн.лв. (416,5 млн. лв. за сметка на европарите и 420 млн. лв. частно съфинансиране), с период на изпълнение 2021-2023 г.

В новия общо парите са 836,5 милиона лева, като 416,5 милиона лева за сметка на плана и 420 милиона частно съфинансиране с период на изпълнение 2021-2026 г.

Парите приблизително са едни и същи. Разликата - сумите от плана се предоставят на ЕИБ, проектите ще имат грантова и заемна част, ще ги одобрява банката.

Високопоставен политик от ГЕРБ коментира - кметът на Варна иска да прави икономическа зона, банката му казва - ще дадем 100 млн. лв. заем, който да връщате 10 г. Не беше това замисълът, заяви той.

В програмата за икономическа трансформация са правят три фонда и в двата варианта. В новия те са преименувани, но не това е важното. В първия фонд от стария план, който бе наречен “Технологична модернизация”, бяха планирани 400 млн. лв. грантове от плана и 570 млн. частни инвестиции.

В новия вариант фондът е “Растеж и иновации” с две направления - за възстановяване и растеж и за иновации. Не е предвидена сума, подкрепата е под финансови инструменти (капиталови и дългови) и грантове. Финансовите инструменти ще се прилагат в партньорство с Европейския инвестиционен фонд.

Вторият фонд е “Зелен преход и кръгова икономика”. В стария вариант 250 млн. лв. бяха от Инструмента за възстановяване и устойчивост, които се очакваше да акивират 237.5 млн. лв. частни инвестиции. В новия отново няма сума, но ще има пилотна грантова схема в подкрепа на малките и средните предприятия за изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление със съоръжения за съхранение на енергия, както и гаранционен инструмент за енергийна ефективност и ВЕИ. Второто направление е за достъп до финансови ресурси на малкия и средния бизнес за иновации в кръговата икономика.

Третият фонд “Инвестиции в климатичен неутралитет и дигитална трансформация” е с акцент инвестиции в активи за ускоряване на зеления и дигиталния преход. Подкрепата ще е чрез финансови инструменти, които ще се прилагат от Европейския инвестиционен фонд.

Проектите се подават както за

еврофондовете 

Ще има обаче опростени

процедури, за да се

оценяват по-лесно, ще

променят и закони за

по-бързо усвояване

Проектите, които ще кандидатстват за финансиране от плана за възстановяване, ще го минават по същата процедура, както при оперативните програми от ЕС. Но ще има облекчени условия, за да се оценяват по-бързо. Самият еврорегламент за плана предлагал по-малко изисквания, отколкото за оперативните програми.

За да се направят инвестициите по-бързо, планът е обвързан и с реформи, включително и законови промени.

Създава се Национален фонд за декарбонизация. Той ще предлага безвъзмездна финансова и техническа помощ, съчетана с финансови инструменти - кредитни линии и гаранции и/или комбинация от тях. Участието на местните банки е ключово за успеха му.

Ще се прави работна група за дефиницията за “енергийна бедност”, за да може да се пристъпи към пълна либерализация на пазара.

За насърчаване на възобновяемите източници се предвижда опростена процедура за сключване на двустранни сделки за покупко-продажба на ток между нови производители на ВЕИ (въведени в експлоатация след 31 декември 2020 г.) и потребителите.

Обмисля се при купена енергия от ВЕИ централи, въведени в експлоатация след ноември 2019 г., да се възстановява таксата “задължения към обществото”. Тя се начислява на всеки киловатчас купена енергия.

Лансира се създаването на енергийни кооперативи, което означава предоставяне на възможност за свързване и споделяне на топлинна и електрическа енергия между съседни сгради и имоти.

Без да се уточнява какви, но са записани законови изменения за улесняване използването на батерии и системи за съхранение на енергия и свързването им към електрическата система.

Предлагат се промени в енергийния закон и този за ВЕИ, които да облекчат процедурите за изграждане на мощности или на батерии, за ток за собствени нужди. Те са да няма съгласуване с енергото, а за малки централи до 200 киловата няма да уведомяват фонда за сигурност на електроенергийната система колко ток са произвели и какви такси дължат. Предлага се да ги събира енергото.

Акцизът за производството на ток за собствени нужди няма да се декларира, предлага се още в плана.