Всички студенти ще се обучават и на изкуствен интелект, вузовете имат 4 г. да изготвят новите учебни планове

Оценки за решаване на конкретни казуси и дебати, а не рецитиране на “назубрени” уроци 

Софтуер ще лови плагиатството

До 4 г. всички университети ще трябва да включат в учебните си планове практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект (AI), добавена реалност (AR), изкуствена реалност (VR). Това предвижда план към Стратегията за развитие на висшето образование до 2030 г., който е качен за обществено обсъждане.

Освен това до 2038 г. на два етапа трябва да се смени и системата по подобие на американската, като така студентите ще могат да учат и странични предмети извън основния си профил.

Например в учебните планове на точните науки да бъдат включени дисциплини като философия, социология, политология, изкуство и др. А студентите в хуманитарнита и социалните направления да се обучават в уводни курсове по математика, информатика и природни науки.

Още в 1-и курс пък студентите ще преминават през

задължително

обучение по

научна етика,

в което ще им бъдат обяснявани проблемите на академичното плагиатство и борбата с него. Новият курс трябва да се въведе до 2023 г., като идеята е студентите да се запознаят с изискванията за коректно цитиране на източниците на информация. Ще могат да прилагат и основните принципи при създаване и защита на интелектуалната собственост. Във висшето образование ще трябва да се въведе и единна система за превенция и контрол на плагиатството при публикуване на научни трудове и в конкурсите за академично израстване. Това ще става чрез специален софтуер, а отделно вузовете би трябвало да включат в своите етични кодекси текстове срещу плагиатството.

Нереализираният премиер на “Има такъв народ” Пламен Николов пък припозна част от реформите на МОН. “Все пак е обнадеждаващо, че част от идеите, заложени в програмата по образование и наука на ПП “Има такъв народ”, ще видят бял свят по един или друг начин”, написа той във фейсбук. Коментарът му идва на фона на избухналия скандал около дисертацията му и около пасажи от книгата на номинирания за вътрешен министър Петър Илиев, които повтарят част от дисертацията на доц. Наталия Киселова.

Предлага се да се въведат и хибридни дисциплини, които включват преподаватели от различни научни области и професионални направления.

Оценяването на студентите трябва да се промени напълно до 2030 г. От тях няма да се иска да възпроизвеждат запаметеното, а оценките ще са на базата на уменията им за дебат, провеждане на научни експерименти или теоретично моделиране, решаване на реални казуси. Под внимание ще се взимат и дигиталната им креативност, изнасяне на информация пред аудитория, способностите им да вникват в естеството на проблема.

Студентите ще получават задачи и през лятната ваканция - да подготвят самостоятелна работа като критичен анализ по даден проблем, курсова работа, решаване на практически задачи, участие в научни изследвания и др.

Самите преподаватели също ще трябва да влязат в час с новото време. Трябва да въведат преподаване чрез казуси, да стимулират интензивни обсъждания, да развиват у студентите умения за аргументиране, словесно дебатиране и взимане на решения.

Преподавателят

ще трябва да

изостави

основната си

роля на лектор,

а да бъде и

модератор,

който превръща в знание предварително събрана и анализирана от студентите информация. Обвързване на количеството и качеството на преподаване със заплатата чрез промени в системните за атестиране е сред заложените цели.

Залага се и на привличане на преподаватели от практиката - от бизнеса и администрацията, които да помогнат на студентите да получат по-добра практическа подготовка и компетентности и качества, търсени на пазара на труда.

Университетите ще трябва да внедрят система за вътрешни одити по качеството.

Докторантите

пък няма да

плащат такси

в приоритетни за държавата професионални направления, както и ако са назначени по научни проекти с публично финансиране, предвижда още проектът. Регулярно се актуализират и стипендиите им, като се поддържат на ниво поне 150% от минималната заплата.

Ще трябва да се разработи и финансира и 10-годишна програма за модернизиране на спортната база в университетите до 2030 г. Ще има и

задължителни

часове по спорт

във всички учебни планове. За най-изявените спортисти трябва да има и стипендии.

Купуването на техника за дигитално преподаване, подготовка на дистанционни курсове с отворен достъп на английски, увеличаване на програмите за електронно дистанционно обучение също са част от проекта.

Предвиждат се и виртуални библиотеки. А студентите ще използват и смартфоните си в аудиторията наред с компютъра и таблета, пише в плана. Университетите ще могат да споделят базата си - лаборатории, бази, спортни обекти, това ще стимулира обединяването им.

Между 2024 и 2028 г. трябва да се предлагат и дистанционни курсове с отворен достъп за студенти от цял свят. Нормативно трябва да се уреди възможността университетите да признават дипломи от държави, които са страни по Лисабонската конвенция, ратифицирана от над 50 държави от ЕС, САЩ, Канада, Израел, Австралия, Нова Зеландия и др. Предвидена е и е-система за кандидатстване от чужбина.

Залага се въвеждането на 3-годишно редовно дистанционно бакалавърско обучение. Ще трябва да се осигури държавно субсидиране на редовно, дистанционно и задочно обучение “магистър” с продължителност от 2 г., ако то надгражда бакалавърската степен в същото направление. Търсят се пари за допълнителна квалификация на завършилите “магистър” преди повече от 10 г.