Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

По различни причини Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1919, 1924, 1933 и 1940-1942 година.

Първата Нобелова награда за химия получава холандският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.

Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са: Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.

През този век Нобелови лауреати за химия са:

2000 г. - Алън Хийгър /САЩ/, Алън Макдиармид /САЩ/ (роден в Нова Зеландия), и Хидеки Ширакава /Япония/ - за откриването и разработването на високопроводимите полимери.

2001 г. - Уилям С. Ноулс и К. Бари Шарплес - САЩ, Риоджи Нойори /Япония/

2002 г. - Джон Б. Фен /САЩ/, Курт Вютрих /Швейцария/ и Коичи Танака /Япония/ за разработването на методи за идентификация и структурен анализ на биологичните макромолекули /Фен и Танака/ и /Вютрих/ за разработването на ядрена магнетична резонансна спектроскопия за изследване на триизмерната структура на макромолекулите в разтвори.

2003 г. - Питър Егр и Родерик Маккинън /САЩ/ - за открития, свързани с каналите в клетъчните мембрани.

2004 г. - Аарон Цихановер и Авраам Хершко / Израел/, и Ъруин Роуз /САЩ/ - за трудове върху процеса на разграждане на протеините.

2005 г. - Ив Шовен /Франция/, и Робърт Гръбс и Ричард Шрок /САЩ/ - за разработване на реакции на прегрупиране при органичния синтез - голяма крачка в развитието на "зелената химия", тоест намаляването на опасните отпадъци при същественото нарастване на промишленото производство.

2006 г. - Роджър Корнбърг /САЩ/ - за откритието как клетките копират генетичната информация, която се използва от организма.

2007 г. - Герхард Ертъл /Германия/ - за изследване на химически процеси върху твърди повърхности.

2008 г. - Осаму Шимомура /Япония/ и Мартин Чалфи и Роджър Циен /САЩ/ - за откриването и разработването на зеления флуоресциращ протеин (GFP), който за пръв път е наблюдаван при медузите Aequorea victoria през 1962 г.

2009 г. - Венкатраман Рамакришнан и Томас Щайц /САЩ/ и Ада Йонат /Израел/- за изследвания върху структурата и функциите на рибозомите.

2010 г. - Ричард Хек /САЩ/, Ейичи Негиши и Акира Судзуки /Япония/ - за разработването на метода, известен като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с помощта на паладиев катализатор. Благодарение на откритието им са създадени уникални медицински препарати и революционни материали като пластмасата.

2011 г. - Даниел Шехтман /Израел/ - за откриването на квазикристалите.

2012 г. Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка /САЩ/ - за изследванията на G-протеин свързани рецептори.

2013 г. - Мартин Карплус, Майкъл Левит и Ари Уоршъл - за развитие на мултимащабни модели на сложните химически системи.

2014 г. - Ерик Бетциг и Уилям Мьорнер /САЩ/ и Щефан Хел /Германия/ - за това, че са преодолели ограниченията на светлинния микроскоп и са разработили флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.

2015 г.- Томас Линдал /Швеция/, Пол Модрич /САЩ/, и Азиз Санджар /турско-американски гражданин/ - за изследване на механизмите за "ремонт" на ДНК.

2016 г. - Жан-Пиер Соваж /Франция/, Фрейзър Стодарт /Великобритания/ и Бернар Феринха /Холандия/ - за разработването и синтеза на молекулярни машини - молекули с контролируеми движения, които могат да изпълняват задача, когато им бъде подадена енергия.

2017 г. - Жак Дюбоше /Швейцария/, Йоахим Франк /Германия/ и Ричард Хендерсън /Великобритания/ - за разработване на криолектронна микроскопия, която революционизира биохимията.

2018 г. - Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит /САЩ/ и Грегъри П. Уинтър /Великобритания/ - за "овладяване на мощта на еволюцията".

2019 г. - Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам /САЩ/ и Акира Йошино /Япоия/ спечелиха - за разработването на литиево-йонните батерии.

2020 г. - Еманюел Шарпантие /Франция/ и Дженифър Даудна /САЩ/ - за разработване на метод за редактиране на генома.