Решенията трябва да отчитат мненията на всички заинтересовани страни, казва директорът на "Топлофикация Плевен"

- Зелената сделка ще промени живота на всеки един от нас. Нейната концепция и заложени цели са много амбициозни. Смятате ли, че те надхвърлят възможностите на България, г-н Василев?

- Европейската зелена сделка е пълeн peинжeнepинг нa нaшaтa икoнoмикa, не само на начинa й нa фyнкциoниpaнe, нo и на живота нa бългapитe. Тя дaлeч нaдxвъpля въпpocитe зa oкoлнaтa cpeдa и климaтa. Пактът обхваща пoчти вcички пoлитики нa coциaлнo-икoнoмичecкия живoт.

Преходът към зелената трансформация ще бъде голямо предизвикателство за енергетиката на България. Въпреки това, ние трябва да гледаме на нея като на добра възможност, от която страната ни да се възползва. Никой не може да отрече, че Европа си поставя много високи цели. По- голяма част от тях надхвърлят възможностите и капацитета на България, но могат да са предпоставка за по-бързото развитие на обществото и икономиката ни.

Като европейска страна ние сме направили първите и важни стъпки по пътя на трансформацията на икономиката. Но нека да не пропускаме факта, че например Испания и България относно Зелената сделка са на много различно ниво. При нас преходът не може да се осъществи така бързо. Днес всички сме наясно, че на фона на зелената политика на Европа въглищата нямат бъдеще. Българската икономика е енергоемка и зависима от въглищната енергия. Затова преходът към зелена енергия трябва да бъде плавен и справедлив за регионите и хората и да бъде съобразен с икономическите и социални специфики на всяка отделна държава.

- Имат ли възможност въглищните централи да бъдат газифицирани?

- Газификацията на централите, работещи на въглища, е възможност да продължат да работят и занапред. Преходът трябва да е плавен. Необходимо е време и огромен финансов ресурс за промяната на горивната база и закупуването на нови мощности. Това не трябва да бъде работа на парче.

България има нужда от ясна визия и от конкретна стратегия. Трансформацията на целия сектор е един продължителен процес. Да, всички сме на ясно, че няма връщане назад. Зелената сделка не е нещо временно, напротив. Очакванията ми и донякъде притесненията ми са, че в близките години ще станем свидетели по-бързо намаляване на вредните емисии. Казвам притеснения, защото европейските страни нямаме равен старт. В някои държави трансформацията може да се осъществи по-бързо, но в България всяка рязка крачка би довела до икономическа и социална криза.

Ситуацията изисква, както вече казах, визия и ясно разписани стъпки. Трябва да мислим как бихме могли още по-ефективно да модернизираме предприятията и целия сектор "Енергетика". Следя в детайли темата и виждам, че въглищните топлофикации започнаха своя енергиен преход и поетапната замяна на въглищата с природен газ и биогорива. Смятам, че това са важни и големи крачки, но Европейската зелена сделка трябва да се превърне в тема на обширен обществен дебат. Необходимо е да се включат много експерти, които да допринесат активно за реализирането на прехода. Имаме възможността да превърнем икономиката в индустриализирана и нисковъглеродна, като привлечем инвестиции в стратегически индустрии.

За да постигнем тази цел, имаме нужда от пълна координация на политическите, социалните и икономическите заинтересовани страни, които да вземат и да приложат дългосрочни решения. Когато формираме плана за действие по Зелената сделка, трябва да бъде отчетено състоянието на енергийния сектор на страната ни и възможните срокове за преминаването към нисковъглеродни горива, без да се поставя под риск енергийната ни сигурност и независимост. Необходимо е да бъдат оценени ефектите от Зеления пакт върху заетостта във въглищните региони, където са разположени големите енергийни производствени мощности. Трябва да се помисли за хилядите трудещи се в тези централи - за тяхната преквалификация.

- Кои червени линии не можем да прекрачим по пътя на зелената трансформация?

- Не може да прекрачим заложените цели на Европа за намаляване на емисиите с 50-55% до 2030 г. Можем обаче да не пропускаме възможностите, които ни дава Зелената сделка. Визирам модернизация, инфраструктурно развитие, иновации и насърчаване на по-ефективната употреба на ресурси. Казано накратко – да трансформираме индустрията и енергетиката в цялост.

Това би било в полза за българския бизнес. За това отново казвам, че преходът към нисковъглеродна икономика трябва да е по-плавен, както и икономически и социално справедлив. За това отново подчертавам, че разговорът за зеления преход трябва да се води между всички заинтересовани страни. Решенията трябва да бъдат вземани именно от тях. По този начин преходът ще се реализира информирано, по честно и справедливо за хората и бизнеса. За Зелената сделка трябва да се говори повече, защото проучванията показват, че над 60% от българите подкрепят зелените политики на ЕС, но над 70% нямат достатъчно информация за Зеления пакт.

- Ако излезем от общия анализ за състоянието на българската енергетика, какви са приоритетите на "Топлофикация Плевен"? Тя е едно от големите топлофикационни предприятия в България.

- В нашата екологична програма водещо място заема намаляването на вредните емисии във въздуха. Постигаме тази цел чрез подобряване на техническото състояние на съоръженията. За това всяка година през летните месеци извършваме профилактика и планови ремонтни дейности. Тяхната цел е да бъдат направени подобрения на участъците по нашата мрежа, мощностите и абонатните станции, където има тази необходимост.

Съсредоточили сме се в повишаване на енергийната ефективност. За нас е важно да продължим разширяването на топлопреносната мрежа чрез изграждане на топлофикационни отклонения и абонатни станции за нови сгради. В нашия бизнес план, наред с всички подобрения по техническото състояние на предприятието, сме заложили и привличане и включване на нови клиенти. Фокусът и занапред ще бъде в инвестиции в проекти, с които ще осигуряваме още по-качествено топлоподаване в града.