Най-важно е да поискаш истински, тогава винаги се появява някой, който да ти даде ключа, а ти сам ще си намериш вратата

Давам висока степен на доверие на хората, с които работя. Откривам силните им страни и насочвам моите и техните усилия в тази посока

Проф. Николай Михайлов е председател на Надзорния съвет на „Трейс Груп Холд“, български строител и предприемач, преподавател в УАСГ, София. През 2016 г. в Института за икономически изследвания при БАН защитава дисертационен труд за присъждане на научна степен „доктор на икономическите науки“. Преди 25 години създава „Трейс Груп Холд“ АД. Компанията е регистрирана на БФБ. Проф. Михайлов е председател на УС на фондация „Трейс за хората“ и на сдружение „Български форум за транспортна инфраструктура“. Той е член на УС на фондация „Буров“ и на КСБ, член на Съвета на настоятелите на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, на Тракийския университет – Ст. Загора, и на Медицинския университет – София. Проф. Михайлов е носител на приз „Буров“ за индустриално управление за 2010 г. Отличен е с приза на Сдружението на пътните инженери и консултанти – „Инженер на годината 2012“. Удостоен е с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Тракийския университет.

Интервюто на проф. Михайлов е част от проекта на „24 часа“ и списание „TREND“, който нарекохме „Мъжете, които задават TREND“. То е естествено продължение на суперуспешното списание „Жените, които променят“, което беше издадено през пролетта на 2021 г. и разказаше историите на успеха на едни от най-влиятелните жени в България. „Мъжете, които задават TREND“ сега ни води в мъжкия свят и ни среща с лидери и изтъкнати визионери във всички области – от икономиката, бизнеса, спорта, културата и стила на живот.

- Какви ценности изповядва вашата компания и каква е вашата лична професионална мисия?

- Корпоративна идентичност, отговорност, бизнес възможности и свързаност, а чрез фондация „Трейс за хората“ добавяме памет, образование, ценности, култура. Имам и лична кауза, а тя е младите хора да останат и да се реализират успешно в България.

- Защо избрахте точно тази сфера да правите кариера – кое ви привлича, затруднява, провокира? В кой момент разбрахте, че това е правилната посока?

- Още като малък го почувствах със сърцето си, карайки колелото си до големите пътностроителни машини; в осми клас, когато се противопоставих на майка ми и вместо в Търговската гимназия се записах в Строителния техникум; в казармата, когато начертах на лист временен мост, който изградихме за едно занятие и ме направиха сержант, въпреки че бях от „неблагонадеждните“, когато проф. Щилянов ме избра да запиша докторантура…

- С какво в своята работа сте по-различен от вашите конкуренти?

- С хората! С фирмената култура на „Трейс“, с начина, по който идентифицираме проблемите, анализираме ги, с готовността ни за промяна на стратегиите и оценката на резултатите.

- Как мотивирате своя екип да работи? Спазвате ли дистанция, или държите да сте близо до колегите си? А знаете ли как изглеждате в очите на вашите колеги – важно ли е за вас тяхното мнение?

- Давам висока степен на доверие на хората, с които работя. Откривам силните им страни и насочвам моите и техните усилия в тази посока.

- Как се промени бизнесът във време на пандемия? Какво ново разбрахте за вашата компания и колеги в тази извънредна ситуация?

- Разбрах, че можем да бъдем адаптивни, продължаваме да се учим и да се развиваме и това за нас е начин на живот.

- Как се справяте с тези, които несъзнателно пречат или активно вредят на успеха на компанията и на вашия екип, или просто бездействат? Лесно ли се разделяте с хора?

- По време на социализма материалните стремления на хората се свеждаха до апартамент, кола, вила близо до града и семейни почивки. Всички живеехме в една полусуха почва, с плевел или без плевел, няма значение, заобикаляш го и продължаваш. През 90-те години обаче започна интензивното „поливане“ – бързото натрупване на средства в пъти над средната работна заплата, и това позволи плевелите да избуяват и не само да засенчват, а и да заличават цветята. В корпоративното управление хората, сред които се разпределя финансов и властови ресурс, са не един или двама. Освен това и комуникационният поток, наглед йерархично конструиран и подреден, в действителност не е точно такъв. Налице са три от изкушенията – власт, пари, информация. Необходимо е да създадеш такава система от правила, която сама да изхвърля плевелите. Задачата е сложна за изпълнение, защото конструираш един модел, въвеждаш правилата, спазват се и откриваш несъответствия. Модел, в който контролиращите могат да са в ролята на плевелите. Процесът е дълъг. Изграждат се норми и ценности, преминава се през обучение, развитие на определени поведенчески модели, контрол и подбор. Изгражда се една адаптивна култура в работния процес, която е гъвкава, в която инициативата и креативността са норма. Т.е. ако се върнем към притчата за плевелите, необходими са поредица от действия, както и време, за да стигнем до жътвата.

- Разкажете случай, в който сте помогнали на някого.

- Принципът, който следвам, е приказката за рибата – не я раздаваш, а учиш хората да си я ловят сами, независимо дали става въпрос за фирмата, университета или общността.

- Как и от кого се учите да управлявате?

- Учителите са много, дори вашите въпроси са обучение. Един от учителите е баща ми. Повече от 50 години той е ръководил ВиК бригада в Източномаришкия басейн. Той ми казваше: „Имай позитивно и уважително отношение към хората, с които работиш! Помагай им да решават проблемите си“.

- Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е само за пари. Кой е вашият „първи милион”, вашата голяма печалба?

- Срещата ми с проф. Гено Иванов в Строителния техникум и след това срещата ми с проф. Ганьо Щилянов в УАСГ.

- Кой е бизнесът на бъдещето, в който ще ви е интересно да се развивате и доказвате?

- Внедряването и използването на изкуствения интелект AI в строителството. Изкуственият интелект (AI) може да изпълнява всичко, което се сетите, но онова, което му липсва, са интуиция и емоционалност. В корпоративното управление и в мениджърските действия много често лидерите вземат дадено решение, следвайки интуицията си или слушайки сърцето си. За мен е предизвикателство да разбера как ще се съчетаят тези две форми.

- Най-интересното състезание, което сте печелили?

- Изпращат ни на ученическа бригада след втори курс да правим път в Борущица. Тогава между отделните звена имаше състезание с награди, отпуски и т.н. Аз съм командир на 15 души, копаем канавки. В обедната почивка започвам разговор с булдозериста, бай Кольо. Викам му: „Може ли да покарам машината, ти ще ме учиш?“. Той се съгласи. Минавам с греблото, едно движение и обръщам, второ движение… Победихме. Малко покъсно реших да продължа в университета. Мисля, че това решение е моята голяма победа.

- Коя битка загубихте?

- Да науча френски език. На поправителен съм се явявал.

- С какво биха могли да ви спечелят за приятел? А вие как избирате приятелите си?

- Да бъда себе си и свободно да казвам това, което мисля.

- Колко често се събуждате с чувството, че всичко зависи от вас?

- Ако се събуждам с такова чувство, значи някъде съм сбъркал.

- Кога сте се чувствали като покорител на света и кога абсолютно безпомощен?

- Страхът на предприемача лидер винаги е по-малък от желанието да го направи. Аз съм авантюрист, но от тези, които използват наученото за реализиране на целите си.

- Колко често влизате в кухнята и какво пише на кулинарната ви визитка?

- По-често съм в градината, проявявам майсторлък в правенето на ракия, избрал съм си и марка: DODO, кръстена е на изчезналия вид нелетяща птица.

- Коя е най-скъпата ви играчка?

- Един валяк от края на XIX в., реставрирахме го, експониран е до офиса ни в Стара Загора.

- Как се отнасяте към силните жени? С подозрение, внимание, страх, уважение?

- С респект, уважение и радост.

- Много мъже преосмислят живота си, отказвайки се от нещата, които преди това са смятали за важни. Какво би ви довело до подобен житейски обрат във вашия случай?

- Когато е млад, кривата на стремленията на човека е по-висока в материалните желания, с годините това се променя и водещи стават любовта и духовните стремежи.

- Какво взехте от своите родители, за да продължите напред, и от кое от техния опит се отказахте?

- Родовата памет в нашето семейство е много силна. Да носиш отговорност, да си свободен, да помниш — възпитание, предавано от поколение на поколение в рода Михайлови.

- Важно ли е да имате до себе си някого, с когото да споделяте успешната си кариера?

- Всеки има нужда да почувства, че е част от едно цяло, че сме свързани с невидими нишки. Любовта е много важно нещо, имаш нужда от другар, от приятел. Любовта минава през различни стадии на развитие. Но оцелява.

- Научихте ли формулата за здраво семейство, или още я търсите?

- За да живеем, е потребно да работим, но за да живеем добре, е потребно и нещо друго – да твориш дните с любов, да се отнасяш към живота, като към празник. Ако не се получава, то е нужно да преподредите списъка, необходимо е да се самопроверявате.

- Как мъж с много ангажименти възпитава своите деца и кое е най-важното в общуването с тях, така че успелият мъж да може да се нарече и успял баща?

- Възрастните много често безкомпромисно нахлуваме в юношеските глави на децата ни, като считаме, че нашите амбиции и желания са техни. Научих си урока, не е нужно да ги разбирам, потребно е само да ги подкрепям и да се радвам на срещите си с тях. А тях ги уча да си поставят цели, да вървят през пробите и грешките и да не се отказват. За мен това е най-сигурният начин да опознават себе си.

- Зад каква благотворителна кауза бихте застанали?

- Да раздаваш разумно, е трудна и сериозна задача. Подкрепяме онова, което ни се струва важно за разцвета на обществото, а то винаги е свързано с образование и култура. Последните три каузи, които подкрепихме: участвахме в съграждането на паметник на св. св. Кирил и Методий за Цариброд, издадохме книгата „Кметът на София – инж. Иван Иванов“, засадихме 50 бр. дъбови фиданки...

- Как дефинирате и обяснявате успеха – своя и на други хора?

- Като възможност да реализирам идеите си. Първото и най-важно нещо е да поискаш истински, и тогава винаги се появява някой, който да ти даде ключа, а ти сам ще си намериш вратата. Когато човек може да мисли, той знае как. Побеждавай, обичайки!

- Как бихте описали мъжете от вашето поколение?

- Как да ви отговоря? Ако си спомните за филми като „Имало едно време на запад“, „Двама мъже в града“ или за рок групите Pink Floyd, Led Zeppelin и Deep Purple, ще ни опишете.

- Какви съвети бихте дали на своето 20-годишно „аз“ и от какво бихте се отказали, ако бяхте с днешния опит и мъдрост?

- Ако си избрал нелекия път нагоре, знай, че нямаш нужда от котва. Там няма пристан. Ти си това, което е в теб. Не се страхувай от промени, рискувай… умно. Бих се отказал повече да слушам ума си, а не сърцето си. Вече знам, че ако главата и сърцето мислят по различен начин, става това, което казва сърцето.

- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?

- Вече ми се е случвало. Отново със същото. Да си строител, е начин на живот.

- С какво ще сте променили професията, колегите си и може би света, когато излезете в пенсия?

- Много бизнеси ще умрат в следващите 10 години, ако не намерят начин да интегрират новите технологии. Строителството е бизнес, който няма да е сред тях, но е интересно как ще се строят метапътища, метакъщи, метаопери и театри.

Може да намерите "Мъжете, които задават TREND" на местата за продажба на списания в цялата страна или да поръчате на тел. 02 942 20 37.