В коментар специално за КМГ известният български експерт Теодора Пенева – главен асистент в Института за икономически изследвания към БАН, подчертава, че Китай остава на първо място в света по положително търговско салдо и обем на валутния резерв в света през 2021 г. и запазва първо място в производствения обем на над 220 вида стоки в глобален мащаб.

Икономическият растеж на страната допринася с 25% за световния икономически растеж през 2021 г., съобщава Радио Китай.

„Китайската икономика постига годишен ръст от 8.1% за БВП през 2021 г., според официални данни на правителството, надхвърляйки първоначалните оценки и цели за 6%, след най-голямото забавяне на икономиката през 2020 г. за последните 44 години поради пандемията от COVID-19. С това страната допринася с 25% за световния икономически растеж през годината”, категорична е гл.асистент Пенева.

По-нататък тя припомня, че брутният вътрешен продукт на Китай достига 114.4 трилиона юана (16.32 трилиона евро или 17.7 трилиона щ.д.) през 2021 г., запазвайки мястото си на втора икономика в света. БВП на Китай отбелязва ръст от 18.3% и 7.9% в първото и второто тримесечие на 2021 г. съответно, и забавяне през третото и четвъртото тримесечие съответно до 4.9% и 4.0%, в сравнение със същия период на предходната година.

Според гл.асистент Пенева, ускореният икономически растеж през 2021 г. се дължи основно на ръст във вътрешното и външно търсене, отпускане на лихвените проценти на банките, забавен ефект от ръста в строителния бранш и развитието на финансовия сектор и сферата на услугите.

Външната търговия на Китай отбелязва ръст от над 21% през 2021 г. спрямо 2020 г, както за износа, така и за вноса, отбелязва тя и обяснява, че положителното търговско салдо нараства с 20.4% спрямо предходната година, а валутният резерв задържа ниво от 3.2 трилиона щ.д. в 8 последователни месеца на годината.

Китай остава на първо място в света по положително търговско салдо и обем на валутния резерв в света през 2021 г. и запазва първо място в производствения обем на над 220 вида стоки в глобален мащаб.

По-нататък българският икономист посочва, че според китайското правителство вътрешното търсене допринася с 79.1% за икономическия ръст на страната, и се счита за основен фактор за развитието през 2021 г., въпреки че анализатори от Ройтерс оценяват износа на стоки като основен фактор.

„Вътрешното потребление и продажбите на дребно надхвърлят 40 трилиона юана през 2021 г., нараствайки с 12.5% спрямо 2020 г., като потребителските цени се увеличават умерено, и ценовият индекс нараства с 0.9% спрямо 2020 г.”, казва тя.

Индустриалното производство устойчиво нараства с 9.6% годишен ръст през 2021 г., като производството на високи технологии и на оборудване поотделно нарастват с 18.2% и 12.0% спрямо предходната година. Делът на научните и развойни изследвания достига 2.44% от БВП на страната, добавя експертът и продължава: „Същевременно, потреблението на енергия на единица от БВП се понижава с 2.7% спрямо предходната година, малко под поставената цел от 3%. През февруари 2021 г. централната банка обявява официално стратегията си за „зелен финансов сектор”, за да може страната последователно да осъществи поставените цели за декарбонизация на индустриалния сектор и на транспорта. Налагат се редица регулаторни мерки, като още през 2021 г. 80% от новозакупените от правителството автомобили са електромобили. Ръстът на цените на газта в края на 2021 г. в световен мащаб се оказва критичен за изпълнението на мерките, и стотици въглищни мини са отворени, за да могат да компенсират недостига на доставките и прекъсванията на електричеството в някои градове през м. октомври м.г.”

Гл.ас. Пенева се спира и на задълбочаващата се реформа на енергийния сектор: „През септември 2021 г. Китай стартира Борса за зелена енергия и отваря пазар на едро за енергия в национален мащаб, оперирал до момента на регионално ниво само с производители на енергия. През 2021 г. се включват и индустриални и търговски потребители, като на регулирания пазар остават само домакинствата, земеделските потребители и обществени инициативи.”

Населението на Китай достига 1.413 млрд. души през 2021 г., с естествен прираст от 0.34‰ и 10.62 млн. новородени. Близо 400 млн. души от цялото население са със средни доходи, сформирайки стабилен вътрешен пазар, обяснява тя и припомня, че през 2021 г. Китай разрешава трето дете на младите семейства, за да подсигури демографския ръст и да преодолее проблемите със застаряване на населението. С разрешаването на второ дете от 2013 г., процентът на семействата с две деца нараства до 43% през 2021 г.

Въпреки бурния растеж през 2021 г., очакванията са за забавяне на ръста на китайската икономика през 2022 г. до 5.1% - 5.5% на годишна база, отбелязва българският учен и обяснява, че тези очаквания са свързани с последствията от известно влошаване на пандемичната обстановка в края на 2021 г., и затварянето на редица градове с цел пълна изолация на заразата. Това до известна степен нарушава баланса на вътрешните и външни пазари, смята тя и цитира Анализ на Световната банка, според който намалява приносът на строителния сектор и пазара на недвижими имоти. Очаква се по-силна роля на потреблението и услугите в икономическия растеж през следващите години, за сметка на индустриалното производство и износа. Всичко това трябва да стане при последващо освобождаване на финансовия пазар и пазара на услугите, и преход към декарбонизирана икономика, което ще изисква разходи и носи своя риск, завършва коментара си гл.асистент Теодора Пенева.