Заемаме второ място в ЕС при скока на храните

От 1 юли трябва да приет пакет от мерки в подкрепа на работещите и цялото общество, но с акцент върху вдигане на минималната заплата и доходите на хората. Такова поведение е наложено поради неконтролируемо нарастване ускоряване на инфлационните процеси. Това е становището на КНСБ за анти кризисните мерки, които предлага правителството с актуализацията на бюджета от 1 юли.

Отбелязват, че в момента България отчита

двойно по-високи нива на инфлация от средните за ЕС

У нас равнището на инфлация е 14,4%, докато средните европейски нива са 8,1%. По този начин страната ни се нарежда на 5-то място с най-високи нива на инфлация от всички държави членки на ЕС. Преди нас са към момента са само Латвия (13,1%), Чехия (13,2%) Литва (16,6%) и Естония (19,1%). Освен това България заема водеща позиция за ръст на цените при хранителните стоки с 21%, пред нас е само Литва с 22,1%. За сравнение във Франция този ръст е 4.3%, Ирландия от 3.6%, а средно за ЕС-27 е от 8.9%.

В този международен ценови контекст предложените мерки като форма на компенсиране на доходите и намалената покупателна способност на българското население вече могат да бъдат определени като закъснели и недостатъчни, пише в становище КНСБ за антикризисните мерки.

"На първо място изразяваме несъгласие с начина, по който този пакет бе представен и анонсиран в публичното пространство, без да е подложен на съгласуване и дискусия със всички членове на НСТС. Социалният диалог изисква въпросите на жизненото равнище, благосъстоянието и покупателната способност да се обсъждат с представителите на работниците, служителите и работодателите. Според нас редно е тези въпроси първо да бъдат обсъдени в рамките на НСТС и едва след това да бъдат анонсирани в публичното пространство",Пишат от КНСБ.

На второ място – общата стойност на целия пакет от мерки като нетен фискален ефект, е оценена на 2,14 млрд. лв., от които 1,61 млрд. лв. по-високи разходи и 529 млн. лв. по-малко приходи спрямо заложените параметри в приетия бюджет "2022". Според КНСБ подобни ниво на амбиция е твърде ниско на фона на нарастващата инфлация и очаквания краен ефект върху икономиката и гражданите. Припомняме, че при заложен реален растеж от 4,8% и средногодишна инфлация от 5,8% в Бюджет 2022, БВП на страната бе предвидено да нарасне от 130 млрд. лв. до 143 млрд. лв. по текущи цени. След направената корекция от страна на МФ в прогнозите си за средногодишен ИПЦ, а именно – 10,4%, то елементарната сметка показва, че БВП на България ще бъде с около 6,7 до 7 млрд. лв. повече по текущи цени спрямо заложените параметри преди няколко месеца. При настоящата преразпределителна роля на държавата като дял от БВП през разходите, това означава, че минимум 3 млрд. лв. повече приходи ще се калкулират заради този номинален ръст на БВП вследствие от високата инфлация. Тези 3 млрд. лв. са най-малкият възможен допълнителен приход, защото по всичко изглежда, че ще се наложи още една корекция на средногодишния инфлационен индекс в предстоящите месеци с поне няколко процентни пункта нагоре. Следователно, сумата би могла да бъде и повече. Но дори и в момента имаме на разположение поне още 1 млрд. лв., който се формира от разликата между нетния фискален ефект от предложените мерки и допълнителните приходи, които ще се генерират. Нещо повече, заложените капиталови разходи са 8,2 млрд. лв., които е почти сигурно, че няма как да бъдат изпълнени. Това е тенденция от години, но в момента те са рекордно високи за сметка на други пера, като например разходите за “Персонал” и “Работни заплати”. Те също биха могли да се използват като допълнителен буфер за финансиране на повече мерки в подкрепа на доходите и покупателната способност на хората. КНСБ категорично не приема подхода, който се следва от години, да се залагат дефицити и да се отчитат излишъци накрая на бюджетната година. Точно поради тази причина считаме настоящия пакет от мерки, в неговата цялост, за консервативен.

На трето място – темата за минималната работна заплата отсъства въобще от пакета мерки. Според нас увеличение ѝ от 1 април на 710 лв. е крайно недостатъчно и то само ще затвърди статуквото от 42-43% съотношение със средната заплата през 2022 г. Допълнителен наш аргумент за второ повишение на МРЗ през тази година е, че към април 2022 г., когато влезе в сила новият й размер, този ръст вече бе напълно обезценен от галопиращата инфлация. Към момента, дори с предвидения ръст на МРЗ, тя не съответства на „заплата за издръжка“, каквото е нашето искане от много време и каквато е посоката на посланията в проекта на Директива на ЕК по темата. Припомняме, че МРЗ през 2021 г. нарасна с 6,6%, а прирастът на СРЗ за 2021 г. е близо 11% (1520 лв.). Този ръст от 6,6% на МРЗ бе най-ниският от 9 години насам, а в същото време средният прираст на СРЗ почти всяка година е над 10%. Рискуваме да изпаднем в същата ситуация и през 2022 г. с този единствен ръст от 9,2%. Не считаме, че вдигането два пъти на МРЗ е прецедент. През 2008 г. това се случи също, като тогава също имахме сходни равнища на инфлация. Необходим е изпреварващ ръст на МРЗ спрямо СРЗ, за да може да се стимулира и включването на работната сила в пазара на труда и икономическия растеж като цяло.

На следващо място, не виждаме политика по доходите от труд в бюджетната сфера. Настояваме за ръст от минимум 15% на заплатите в бюджетните сектори, а за агенциите работещи „на терен“ той да бъде малко повече, с оглед тежката работа и чувствителното изоставане на средните възнаграждения в тях. Според нас, правителството трябва да използва всички възможни инструменти и механизми за въздействие, с оглед ускоряване конвергенцията в заплащането на труда, особено в условията на растяща инфлация. От представените мерки обаче прозира една преобладаващо пасивна нагласа, тъй като предлаганите мерки не кореспондират с тези наши искания.

Вижте останалите им коментари:

Освобождаване от акциз на електрическата енергия, природния газ и на втечнения нефтен газ (LPG) съгласно член 15 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета.
Според нас освобождаването от акциз на ел. енергия, природния газ и метана има пряко отражение върху разходите на бизнеса, но не се отразява пряко в сметките за битовите потребители (при тях в сметките акциза е 0 лева). КНСБ подкрепя мярката, но от общата обосновка става ясно, че мерките имат за „цел смекчаване на икономическите последици от внезапно настъпилата нестабилност на цените на нефта, природния газ, електрическата енергия, горивата“. Следва да е ясно, че текущите високи цени на нефта, природния газ и електрическата енергия вече нямат характер на кратковременно явление, а ще имат дълготраен ефект и предприеманите мерки следва да отразяват политики и реформи поне в средносрочен план (3 до 5 години). Очакваното намаление на приходите от акциз и ДДС в резултат от тази мярка е в размер на 190,8 млн. лв.

2. Въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на централно отопление и доставки на природен газ;

Според КНСБ намалената ставка на ДДС до 9% за парно, топла вода и природен газ за крайни потребители/битови нужди и предприятия в срок от една година ще позволи да се намали тежестта на очаквания ценови скок при системите с централизирано топлоснабдяване. Въпреки това, според нашите оценки, намаленото ДДС за парното и топлата вода ще засегне едва 15% от енергийните потребители, а намаленото ДДС върху природния газ ще има ефект едва върху 5% от крайните потребители, макар самият бюджетен ефект да се разпростре върху всички.

Заявено е, че има ефект „по-специално върху най-уязвимите“ потребители, но това не е така, тъй като обхваща всички крайни потребители на тези доставки и услуги. След изтичане на 1 година, тъй като мерките е предвидено да имат временен характер, се предполага скок от 11% още сега, независимо от текущата ситуация. Общият ефект от намаленото ДДС е в размер на 65 млн. лв. по-малко приходи за бюджета, от които 50 млн. лв. от по-ниското ДДС за природния газ и 15 млн. лв. от по-ниското ДДС за доставките на централно отопление.

КНСБ подкрепя мерките, но припомняме, че Правителството обяви намерения и за действия по отношение на енергийните дружества и енергийния пазар. Според нас е необходим анализ за общото въздействие на мерките, като се отчитат бележките на ЕК, където се посочва, че не се предприемат стъпки за целево компенсиране на уязвимите домакинства или бизнеси. Следните мерки имат потенциала за конфликт с планирани политики или за създаване на секторна неустойчивост:

Препоръката до КЕВР за две ставки за ток, вода, парно и газ, базирано на консумацията за едно домакинство, като целта е да се въведе намалена тарифа за по-малко потребление – това е в противоречие със заложените реформи за либерализиране на пазара, в т.ч. и в НПВУ и може да бъде атакувано от ЕК;
Облагането на свръхпечалбите на електрическа енергия с цел компенсиране на небитовите потребители – трябва да се отчита необходимостта от запазване на буфери във Фонд СЕС и в държавните дружества, както за подкрепа за регулирания пазар, така и за инвестиции в сектора.
Общият ефект върху приходната част на бюджета от предложените мерки в енергийната област е в размер на 270 млн. лв., които би трябвало да облекчат сметките на хората. От друга страна, в държавната енергетика има потенциал да се генерират допълнителни 3 до 5 млрд. лв. приходи и след покриване на всички текущи разходи. В този смисъл, според КНСБ, би било редно да се изготви ясен план с приоритети за ползване на тези средства, а не да се въвеждат едни твърде ограничени мерки, които ще задръстят администрацията и след една година ще се върнат като ценово повишение.

Според КНСБ, с оглед на препоръките на ЕК, планираните реформи на енергийния пазар у нас и в съответствие с поетия ангажимент в коалиционното споразумение от 2021 г. за „Изготвяне на 5-годишен план за преодоляване на енергийната бедност, в който инструментите за компенсиране да са заложени и да има дългосрочни и краткосрочни механизми“, необходимо е да бъде създаден специален фонд за компенсация на домакинства за високи цени на ток, топлинна енергия, газ и вода, който да бъде захранен от приходите в държавните енергийни дружества.

3. Въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставки на хляб и премахване прилагането на намалена ставка на ДДС за доставки на бира и вино, като част от ресторантьорски и кетъринг услуги;

КНСБ беше против въвеждането на диференцирани ставки на ДДС още преди 2 години. И към днешна дата загубите за бюджета са над 500 млн. лв. в резултат от последните промени. Разбира се, идеята за коригиране на ДДС не е чужда за данъчната ни система, но когато е правена, е ставало въпрос за промяна на общата ставка, а не за диференциране или пълно отпадане.

ДДС е косвен данък и подлежи на плащане в крайната фаза на всеки продукт, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Дори да е премахнат (нулева ставка) за отделни стоки и услуги, като хляба например, който е част от малката потребителска кошница, то цените на крайните продукти няма да се намалят, защото това не може да бъде контролирано. В България няма ясно изградена методология, която да се използва при изчисляването на крайната стойност на един продукт. Ако направим 0% ДДС на хляба, но ДДС на междинните продукти, като брашното например, остане 20%, то краен ефект върху цената трудно ще бъде доказан.

Върху цените на крайните продукти, може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди (например, намаление на общата ставка от 20% на 15%). Тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС. Икономическата практика е доказала многократно, че намаляването на ДДС на определени стоки и услуги не води задължително до намаляването на тяхната цена. Това съждение има по-скоро нормативен характер и се използва в теоретичните модели, но не и в практиката.

Самият факт, че говорим за „малоценна стока“ като хляба, чието потребление остава непроменено при изменение на цените и нараства при намаляване на реалната покупателна способност на домакинствата, то предлаганата промяна по-скоро би облагодетелствала бизнеса, отколкото потребителите. Според нас, бизнесът трябва да бъде подкрепян през разходите, а не чрез приходни мерки. Според нас диференцирането или отпадането на ДДС за конкретни стоки и услуги, било то и малоценни по своя характер, не е антикризисна мярка по своята същност. В заключение, КНСБ не подкрепя нулевата ставка на ДДС върху хляба., но категорично подкрепяме връщането на 20% ДДС за виното и бирата. Нетната загуба под формата на приходи за Бюджет 2022, е оценена на 51,1 млн. лв.

4. Намаляване на размера на законната лихва от ОЛП+10% на ОЛП+8%;

КНСБ подкрепя намаляването на лихвата за просрочени плащания към държавата за комунални услуги и др. Това е добра стъпка, която ще струва едва 13 млн. лв. на държавата според разчетите на Министерството на финансите. Намаляването на лихвата до 8% за просрочени плащания към държавата, общините, за комунални услуги е полезна мярка, която не създава изкуствена тежест за най-уязвимите потребители, които имат забавяне при плащане на сметките си.

КНСБ категорично възразява подобна мярка да се прилага по отношение на неизплатените (дължими) осигурителни вноски, тъй като това ще бъде пагубно за приходите в ДОО и ще даде възможност на предприятията да се кредитират за сметка на собствените приходи на осигуряването и на правата на гражданите.

5. Увеличаване размера на данъчните облекчения за деца;

КНСБ категорично подкрепя тази мярка, която ще остави допълнителни средства у домакинствата с деца, което по своя характер има функцията на вид необлагаем минимум за какъвто от години настояваме. За нас това е една от най-смислените антикризисни мерки, които бяха анонсирани. Припомняме, че и в момента има такива облекчения, като през 2022 г. за първи път семействата успяха да се възползват от данъчното облекчение с подаване на данъчните си декларации. При настоящото данъчно облагане, това означава 600 лв. разполагаеми средства на семейство с едно дете и 1 200 лв. на семейство с две деца. Хубаво е, че няма да има нужда да се чака пролетта на 2023 г., за да влезе в сила тази промяна, а е предвидено семействата да могат да се възползват от мярката още през тази година. Тази стъпка е доказателство за необходимостта и от въвеждането на необлагаем минимум върху размера на МРЗ за всички работещи. Видно от опитът до момента, подобни мерки работят, приемат се добре и оказват положително влияние върху социалната и макроикономическата конюнктура. Ефектът върху намалението на приходи от ДДФЛ през 2022 г. е оценен на 230 млн. лв.

6. Разширяване обхвата на РМС 592/2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджетни средства по договори чрез въвеждане на правилата в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

Като цяло подкрепяме мярката, но не виждаме какъв е нейният антикризисен и антиинфлационен характер. Не считаме, че ефектът от нея е достатъчно значим, за да бъде вкарвана в контекста на подобен разговор, а именно – антикризисен пакет от мерки в условията на растяща инфлация. Мярката има за цел насърчаване на данъчно задължените лица за заплащане на техните неплатени публични вземания, като се очакват допълнителни приходи в размер на 20 млн. лв. през 2022 г.

II. КОМЕНТАРИ ПО МЕРКИ, КОИТО ИМАТ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ РАЗХОДНАТА ЧАСТ НА БЮДЖЕТ 2022:

7. Компенсиране на крайни потребители на горива – физически лица;

Мярката е предвидено да влезе в сила още от 1 юли. Според КНСБ тази мярка трудно ще постигне търсения ефект, тъй като е много трудно практически да бъде реализирана, а още по-трудно да окаже ефект върху реалната цена на горивата дотолкова, доколкото пазара там е в условията на олигополна структура.

Например, литър бензин А95 се продаваше на цена от около 3 лв. преди да бъде обявена тази мярка. При отстъпка от 0,25 ст. на литър това означава, че държавата ще спести на гражданите приблизително 8% от цената на горивото. При масовият дизел цената е малко по-висока, около 3,20 лв. на литър и съответно намалението, което може да се очаква в крайната цена е не повече от 7%. Елементарната математика показва това, но както често се случва в условията на несъвършена конкуренция, цените едва ли ще намалеят поради две важни причини.

На първо място, инфлацията към края на април при „Горива и смазочни материали за ЛТС“ е 44,9% спрямо същия период на предходната година. На практика, тази отстъпка е твърде малка, за да окаже сериозен ефект при такива нива на ИПЦ. Очакванията са инфлацията да продължи да се покачва през следващите месеци. Лошата новина е, че и цените на суровия петрол продължават да растат.

На второ място, веднага след анонсирането на мярката от правителството, горивата по бензиностанциите в цяла България скочиха с между 5-7%. Така например, бензин А95 от средно 3 лв. за литър се покачи до 3,10 – 3,15 лв. за литър. Следователно, при равни други условия, е налице сериозен риск цените да не останат променени в резултат конкретно от тази мярка или ефектът да бъде незначително малък на фона на изявените намерения. Точно поради тези причини е редно да се представи оценка на въздействието и финансовите параметри на мярката. За нас е много важно и как ще се осъществява контролът и изпълнението, защото съществува риск от злоупотреби и създаване на допълнителен хаос и опашки по бензиностанциите.

В заключение, КНСБ не подкрепя мярката, защото считаме, че няма да окаже никакъв ефект върху определянето на пазарната цена на предлаганата стока, особено в условията на несъвършено-конкурентен пазар. Необходимите средства под формата на допълнителни разходи в Бюджет 2022, са оценени в размер на 150 млн. лв.

8. УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПЕНСИИТЕ ОТ 1 ЮЛИ 2022 г. И 1 ОКТОМВРИ 2022 г.;

1.С промените се гарантира, че считано от 1 юли 2022 г., всички пенсионери с лична пенсия за трудова дейност ще получават доход от пенсия, не по-малък дохода от пенсии, добавки и допълнителни суми, изплащан от държавното обществено осигуряване към 30 юни 2022 г. Считано от 1 юли 2022 г., всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват считано от 1 юли 2022 г. с 10%.

КНСБ намира за разумно подобно осъвременяване на пенсиите. Това ще позволи донякъде компенсиране на покупателната способност на пенсиите на всички пенсионери в условията на вече ускоряваща се инфлация.

2. Изплащаните към 30 юни допълнителни суми (т.нар. „ковид добавки“) и индивидуални компенсаторни суми, представляващи разликата между дохода им от пенсия през декември 2021 г. и дохода им от пенсия от януари 2022 г., ще се включват в действителния размер на получаваната лична пенсия за трудова дейност след прилагане на осъвременяването с 10%.

КНСБ не счита този подход за правилен, тъй като в размера на пенсиите влизат суми, които нямат нищо общо с приноса на лицата, още повече, че получените по този начин суми в последствие ще се ползват за допълнителни увеличения на пенсиите. Не е без значение, че в съчетание с всички мерки – осъвременяване, повишаване на приноса на всяка година осигурителен стаж и замисълът за корекция на пенсиите от 1 октомври 2022 г. ще се прилагат върху „замърсен“ със тези суми размер на пенсията.

Според нас правилният подход е да се запазят изплащаните добавки (като се обедини основната – 60 лв. и допълнителните изравнителни добавки) и се изплащат като инфлационна добавка към всяка пенсия, като се определи периодът, до който тя ще действа и се реши въпросът за новоотпусканите пенсии във времето на действие на добавката. В противен случай този подход на включване на т.н. ковид добавки в размера на пенсиите генерира драстична дискриминация, тъй като подобни суми в размера на пенсиите отпускани след юли месец не се предвиждат, което на практика ощетява всички лица чиито пенсии ще бъдат чисти от към подобни добавки.

3.Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 370 лв. на 467 лв., което е получено, като размерът към 30 юни 2022 г. се увеличи с 10% и към него се добави получаваната „ковид добавка“ от 60 лв. (увеличение от 26,2%). Тук е валидна забележката по предходната точка. Истинският минимален размер следва да е 370 лв., коригиран с 10% осъвременяване или 407 лв.

4.Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1500 лв. на 2000 лв. (увеличение от 33,3%). КНСБ отдавна настоява за отпадане на тавана на пенсиите за ОСВ, макар и не наведнъж, тъй като сред лицата с ограничен размер на пенсията от максимума има доста такива, които имат несравнимо по-малък принос (пенсионерите от 90-те години) по сравнение с тези, чиито пенсии са определени на база реалните данни в регистъра на НОИ. Въпреки това, какви са основанията за установяването на максимум от 2000 лв. не става ясно. Не бихме възразили максималният размер да се установи и на 2000 лв., но искаме да знаем как е установена тази сума.

5.Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 215 лв. (26,5%), като увеличението е съпоставимо с това за минималните размери на пенсиите за трудова дейност. По този въпрос също е валидно мнението на Конфедерацията за начина на изплащане на „ковид“ добавките и определянето на размера на социалната пенсия.

Предложеният подход за повторно осъвременяване на пенсиите има съществени недостатъци. Твърдата позиция на КНСБ е, че увеличението на пенсиите трябва да следва подхода през приноса на всяка година ефективен календарен осигурителен стаж и увеличаване на съответния коефициент от 1,35 до 1,5 – 1,55. За единия вече писахме по-горе – той се състои във включването в пенсиите на суми (добавките), които нямат нищо общо с пенсията и с приноса на съответните лица.

6. Предвижда се от октомври 2022 г., максималният размер на получаваните една или повече пенсии да се увеличи от 2000 лв. на 3400 лв. Установяването на максимален размер на пенсиите за ОСВ на нивото на максималния осигурителен доход за 2022 г. на практика представлява почти отмяна на съществуването на таван. Но едновременно с това, не можем да не отбележим, че се отклонява от осигурителните принципи и преди всичко от принципа „принос-права“. Това равнище на „таван“ ще облагодетелства основно лица с твърде нисък принос към системата, които са се осигурявали и пенсионирали основно преди реформата от 2000 г. и пенсията им е определена на базата на 3 най-благоприятни по доход години, избрани от тях. По въпроса за „тавана“ на пенсиите е валидна забележката ни за „ковид“ добавките, които не следва да участват в размера на същинската пенсия.

Коментар по мерки, влизащи в сила от 01.01.2023 г. с Бюджет 2023:

9. Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв.;

КНСБ по принцип назад във времето се е обявявала против вдигане на прага за регистрация по ДДС поради една основна причина. Това води до по-малко проверки на фирмите и по-лесно могат да се укриват обороти. По този начин се стимулира сивата икономика и се избягват допълнителни проверки, които имат за цел точно да намалят размера на тази сива икономика. Напомняме за всички усилия, които НАП направи през последните години, за да подобри нормативните уредби така че да се преборят с фирмите, които като достигнат оборот от 49 000 лв. регистрираха ново юридическо лице „фантом“, само за да избегнат регистрация по ДДС. Въпреки това, предвид факта, че размера на регистрация не е променян близо 10 години, сме склонни да подкрепим мярката, като изрично отбелязваме, че 100 000 е приемлив горен таван и не е необходимо допълнителното нарастване в близко бъдеще. Все пак, не става ясно как тази мярка ще допринесе за намаление на инфлацията и доколко може да се тълкува като антикризисна.

10. Въвеждане на електронни ваучери;

КНСБ подкрепи ръста на квотата за ваучерите от 200 млн. лв. на 1 млрд. лв. с приемането на Бюджет 2022, както и въвеждането им в електронна форма от 2023 г. Основният проблем е администрирането и сключването на договори между операторите на ваучери и отделните обекти. В момента този процес е значително възпрепятстван. В момента ваучерите се отпечатват на хартия и това създава трудности за разпространението им при редица служители, които работят от разстояние. България е единствената държава в ЕС, където ваучерите за храна все още се издават само на хартия. Необходимо е да се промени законовата рамка (Наредба №7 и Закона за корпоративното подоходно облагане), за да се даде възможност на операторите да издават и електронни ваучери.

Припомняме, че необлагаемата стойност на ваучерите за храна беше увеличена до 200 лв. на месец на служител през ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2022 г. и вече много работодатели отпускат по-висока сума за ваучери на своите служители. Би било добре и това данъчно облекчение да бъде кодифицирано в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), тъй като залагането му като временна мярка в Закона за бюджета създава несигурност за работниците, които получават ваучери за храна, и техните работодатели.

В заключение, всички тези мерки не са изключение само за нашата държава. Подобни на тях в момента, дори и доста по-рано, се прилагат в много други страни-членки на ЕС. Част от мерките в останалите страни също включват намалени ставки на ДДС за газ, електроенергия и/или централно отопление

КНСБ няма еднозначно мнение по така предложените мерки и няма как да дадем една оценка на цялостния пакет. Това е и причината да коментираме всяка мярка отделно, защото считаме че това е отговорното и рационално поведение в случая. Оставаме скептични относно техния антикризисен характер и мащаба на влияние, който ще окажат върху действителната динамиката на цените на стоките и услугите така предложените мерки. Част от тях са добри, но други биха имали доста спорен ефект.

Въпросът за минималната работна заплата, както и доходите на работещите в бюджетната сфера и тяхното нарастване по време на предстоящата актуализация, също трябва да излезе на преден план. Към момента темата минимална заплата и доходите не присъства в така заявените пред медиите мерки. В предстоящата актуализация на Бюджет 2022 ще настояваме да се предвидят средства за ръст на доходите, който минимум да покрие ускорените темпове на инфлацията през 2022 г. В тази връзка, КНСБ настоява за следното:

Нов ръст на МРЗ, с който да достигнем през 2022 г. размер от 760 лв.;
Да се декларират ясни намерения относно гарантиране адекватността на МРЗ съобразно долна граница на съотношение от 50% спрямо СРЗ за страната от 01.01.2023;
Ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 15% с цел компенсиране на инфлацията, а на „работещите на терен“ с малко повече. Към момента категорично не виждаме каквато и да е заявка за политика по доходите в бюджетната сфера. Припомняме че такава липсваше и при самото приемане на Бюджет 2022. Все още няма никакви средства за ръст на заплатите във важни обществени сфери, като култура, земеделие, социални услуги, изпълнителни агенции и др.
Въвеждане на необлагаем минимум, който да бъде равен на МРЗ за страната, както и 15% ДДФЛ, 15 ДДЮЛ и 15% обща ставка на ДДС;
Нова подкрепа за домакинствата заради очакваните нови цени на ток, парно, топла и студена вода.