Българската стопанска камарa (БСК) не подкрепя предложението за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата (МРЗ), се казва в съобщение, публикувано на сайта на Камарата. Законопроектът е внесен от лидера на БСП Корнелия Нинова и група народни представители и предвижда МРЗ да се определя като не по-малко от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната, като определянето й да става в срок до 31 октомври на текущата година.

"Като работодателска организация с над 42-годишна история, пряк участник в изграждането на системата за социално партньорство в България, в т.ч. на първите регионални и браншови работодателски организации, и стартиране на колективното трудово договаряне на браншово и фирмено ниво, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) категорично се противопоставя на подобен подход за определяне на МРЗ“, се казва в позицията на БСК, изпратена до председателя на Комисията по икономическа политика и иновации към 48-то НС, с копие до председателите на бюджетната и на социалната парламентарни комисии.

В мотивите към законопроекта за промени в КТ се излагат съображения за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директивата за адекватни минимални работни заплати. В тази връзка, БСК припомня, че Директивата не изисква МРЗ да е в размер не по-малко от 50 на сто от средната работна заплата. Директивата създава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати (ЗУМРЗ) и насърчаване на колективното преговаряне за определяне на заплати. Тя дава легална дефиниция на някои понятия, като: "минимална работна заплата" и "покритие на колективните трудови договори". Държавите-членки, в които има ЗУМРЗ, трябва да приемат процедура за определяне и актуализиране на МРЗ. Процедурата трябва да е съобразена с ясно дефинирани критерии, допринасящи за адекватността на ЗУМРЗ. Държавите-членки трябва да дефинират тези критерии в съответствие с националните си практики или чрез промяна в съответното законодателство, или чрез решение на компетентния орган, или чрез тристранни споразумения (чл. 5), се напомня в позицията на БСК.

Според БСК, предлаганият законопроект противоречи на изискванията на Директивата, тъй като изключва социалните партньори от процедурата за избор и прилагане на критерии за определяне на равнището на МРЗ, както и от процедурата за избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. По този начин според БСК законопроектът ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос. Освен това, напълно се елиминират всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на чл. 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ.

"БСК заявява готовността си да инициира разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи, които тотално подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопават и обезсмислят социалния диалог", се казва в заключение в становището на БСК.

Народният представител от "БСП за България" Георги Гьоков съобщи в телевизионно интервю в началото на ноември, че Парламентарната група "БСП за България" е внесла законопроект за увеличаване минималната работна заплата на 850 лв., както и механизъм, по който тя да се определя - 50 на сто от средната за страната работна заплата за по-близък период.