Изправен пред необходимостта да поддържа цените ниски за обикновените граждани, но същевременно обвързан с обещания за намаляване на субсидиите, докато търси спасителна помощ от Международния валутен фонд (МВФ), Тунис има малко поле за действие.

Неспособността на властите да разрешат тази дилема доведе до още по-голямо обедняване на фермерите и разгневи потребителите, което засили усещането за икономически срив и лошо управление в страна, в която вече кипи разочарование от политиката, предаде БТА, позовавайки се на Ройтерс.

Производителят на мляко Махер Гизмир е продал почти половината от кравите си тази година и е намалил дневната си продукция с 85 процента, което допринася за засилване на недостига на мляко, усещан в цялата страна.

Подобно на много други млекопроизводители Гизмир обяснява, че при определената от държавата изкупна цена вече не може да си позволи да произвежда мляко предвид нарастващите му разходи за фураж и други стоки и услуги.

"Искаме вода и фураж на ниски цени и искаме правителството да повиши изкупната цена на млякото, за да покрие разходите. В противен случай ще се откажа от тази професия и ще продам кравите си", разказва Гизмир, който е наследил от баща си фермата, разположена северозападно от столицата Тунис.

Правителството обаче е в тежко финансово положение, докато се бори с високата инфлация.

Икономическите разочарования в Тунис допринесоха за революцията от 2011 г., която донесе демокрация - и за очевидната подкрепа за президента Каис Сайед миналата година, когато той разпусна парламента и си присвои широки правомощия - нещо, което неговите противници нарекоха преврат.

Тази година други основни стоки също периодично изчезваха или бяха крайно недостатъчни в магазините, включително хляб, олио, бутилирана вода, бензин и някои лекарства.

Фермерите продават млякото си на търговци на едро на определената от държавата цена от 1,1 динара (0,35 долара) за литър. Цената на дребно за потребителите е ограничена до 1,35 динара за литър.

"Преди една година имах 22 крави. Сега имам само 12. Продадох 10, защото не можах да покрия разходите си. Боря се всеки ден и дълговете ми достигат до 15 000 динара", каза фермерът Гизмир, добавяйки, че харчи 100 динара на ден за фураж, за да произведе 50 литра мляко, което продава за 55 динара.

Неговата продукция е спаднала за две години от 700 литра на ден до 100 литра на ден, а кравите, които е продал, според него, са били контрабандно прекарани от купувача в съседния, богат на петрол Алжир.

Търговецът на мляко на едро "Мабрук лахал" (Mabrouk Lakhal) в град Клат ал-Андалус, близо до фермата на Гизмир, споделя, че всеки ден чува за фермери, които продават стадата си. "Преди събирахме 40 000 литра на ден, а сега събираме само 12 000 литра на ден", коментира представител на фирмата.

"Социален взрив"

Откакто иззе повечето управленски правомощия миналата година, президентът Сайед почти избягва да обсъжда икономиката, оставяйки подробностите за преговорите на Тунис с МВФ на назначеното от него правителство и публично обвинявайки за недостига спекулантите.

Въпреки това опозиционните партии и влиятелните профсъюзи в Тунис предупредиха за опасността от "социален взрив", ако правителството свие още държавните разходи на фона на кризата с разходите за живот, последвала години на икономически проблеми.

Цените на фуража се повишиха в световен мащаб след нахлуването на Русия в Украйна, основен земеделски производител, както и цените на енергията и водата, след като Тунис понижи субсидиите миналата година, за да облекчи кризата в държавните финанси и да успокои чуждестранните кредитори.

Сушата намали и водоснабдяването, като засили още повече проблемите на фермерите.

Кабинетът на министър-председателя и министерството на земеделието отказаха коментар. Миналата седмица министърът на земеделието Махмуд Хамза каза, че проблемът с недостига на мляко скоро ще бъде разрешен, без да дава подробности.

Обществен гняв

По-рано този месец Тунис подписа споразумение на работно ниво с МВФ за финансова помощ от 1,9 милиарда долара в замяна на обещани съкращения на държавните разходи, включително субсидиите, и за да финализира сделката на правителството може да се наложи да предприеме по-нататъшно повишаване на цените на енергията.

При отчаяна нужда от подкрепа за държавния бюджет, за да избегне фалит по външния дълг, което според рейтинговите агенции може да се случи през следващата година, правителството може да се затрудни да субсидира производителите на млечни продукти, както много от тях настояват.

Освен това, изправен пред гнева на обществеността, с бързо растящ брой граждани, които напускат Тунис и незаконно заминават за Италия, кабинетът няма желание да помага на фермерите, при положение че за тази цел ще трябва да повиши цените за потребителите и да увеличи инфлацията, която достигна 9,2 процента през октомври.

"Държавата се стреми да избегне по-дълбока социална криза и всякакви възможни нови притеснения, които може да настъпят, ако увеличи цената на млякото. Така обаче рискува срив в млекопроизводството, което допринася за продоволствената сигурност и осигурява хиляди работни места", заключава Анис Харбах, заместник-ръководител на Земеделския съюз в страната.