Потребителите в България ще усетят ефективно намалението на цените на стоките и услугите от средата на февруари, прогнозира в интервю за БТА председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев. В началото на декември работодателите призоваха бизнеса да предприеме мерки за овладяване цените надолу заради компенсациите за небитовите потребители на ток през цялата 2023 г. Вече има забавяне на ръста на инфлацията, но се очаква тези ефекти да се появят, след като вече са в сила новите компенсации, които са факт от 1 януари тази година, и първото намаление на сметките за ток би трябвало да се очаква от бизнеса в средата на февруари. След това очакваме българският бизнес - небитовите потребители, да отразят тази сигурност, която се дава с решението помощта да продължи през цялата 2023 г., в цените на стоките и услугите, каза Митрев.

През 2023 г. небитовите потребители на електрическа енергия ще получават компенсации в размер на 100 на сто за ползваната от тях електроенергия на цена на сегмента "ден напред" на "Българска независима енергийна борса" за съответния месец над прага от 200 лв. за мегаватчас (MWh), а не както бе досега - над 250 лв. за MWh.

По думите на председателя на БСК не може да се направи прогноза за средното намаление на цените заради това, че при различните стоки и услуги стойността на електрическата енергия има различно отражение. Той напомни, че например за металургията тя е много голяма част от разходите за производство на стоманата. Във фризьорството обаче тя е незначителна част, допълни той. Най-общо се очаква чувствително намаление на цените да има при производствата, за които електроенергията има най-голям дял в разходите. Всъщност, ако не се появят някакви други обстоятелства, които да не позволят подобно намаление, то би трябвало това да се случи във всички сектори, допълни Митрев.

Новите работни места

В момента в страната се отчитат едни от най-ниските равнища на безработица и по тази причина недостигът на работна ръка е повсеместен, коментира председателят на БСК тенденциите на пазара на труда в България, но предупреди, че ако се случат прогнозите за рецесионни процеси, това неминуемо ще се отрази върху търсенето на работна ръка. При работеща икономика в сегашните й обороти се очаква да има повишено търсене на квалифицирани кадри в Ай Ти индустрията, електротехниката, машиностроенето, металургията и химията. Търсене ще има и за неквалифицирани кадри, допълни Митрев и изтъкна, че вече е необходимо пазарът ни да се отвори за работници извън ЕС, защото трябва да бъдат попълнени работните места, освободени от българите, напуснали страната. Около 200 000 души е недостигът на работна ръка при сегашната ситуация на работеща и растяща икономика, уточни Митрев. Тези данни бяха посочени от работодателите и в началото на бежанската вълна от Украйна. В тази връзка председателят на БСК отбеляза, че страната ни не е успяла да задържи украинските граждани и те са избрали страни "по-близо до Федералната република" като Полша, Словакия, като в страната ни има само няколко хиляди души, които работят. По-голямата част от останалите украински бежанци в България обаче са възрастни хора и майки с малки деца.

Ще растат ли заплатите?

Частният сектор не е преставал да увеличава възнагражденията - и по последните данни на Евростат, и на националната ни статистика, в България между 14 и 16 на сто са нараснали възнагражденията, което се дължи предимно на частния сектор, напомни председателят на БСК. От 2019 г. досега общият размер на инфлацията е около 26 процента, а възнагражденията за този период са нараснали с над 27 процента, което значи, че инфлацията е компенсирана, коментира Митрев. Той прогнозира, че ако продължи да няма рецесия, в секторите, които имат най-голям принос в износа и най-много добавена стойност, ще бъде и най-голямото увеличение на заплатите. В секторите, които работят на фиксирани цени, които не могат да бъдат индексирани, увеличението едва ли ще бъде с процента на развиващите се браншове, каза председателят на БСК. Той посочи, че Ай Ти секторът, електротехниката, машиностроенето и други, чиито продукти са изключително търсени в момента, ще могат да си позволят и по-голямо увеличение на заплатите от средното за страната.

Предизвикателствата пред бизнеса

Според Митрев основните предизвикателства пред българския бизнес и тази година ще са свързани с продължаващата война в Украйна, високите цени на енергоресурсите - на електроенергията, на природния газ, горивата, суровините и материалите, заради нарушение вериги на доставки и повишеното търсене. Той напомни, че с общите усилия на работодателските организации са били "отвоювани по-справедливи компенсации за ел.енергията" и изтъкна, че за бизнеса е важен фактът, че правителството е започнало открити тръжни процедури за доставка на природен газ и диверсификация на доставчиците и на маршрутите. Сред опасенията на деловите среди в България Митрев посочи очакването за евентуална рецесия в страната и напомни, че вече в редица икономики по света има първи признаци на забавяне. България е силно отворена икономика, ако в големите ни партньори - Нидерландия, Германия, Италия, Франция, има забавяне в икономическите процеси, то вероятно ще настъпи и в България, коментира председателят на БСК.

Ревизията на Плана за възстановяване заради въглищните централи

По темата за ревизията на Плана за възстановяване и устойчивост заради въглищните централи председателят на БСК посочи, че тя е сложна, защото България вече е сложила подписа си под официален документ. Освен това той изрази песимистични очаквания за това какво евентуално ЕК би сметнала за нужно да ревизира в Плана, но подчерта, че въпреки това България трябва да е категорична в настояването си да предоговори тези решения и с добра дипломация би могло да бъде постигнат успех.

България трябва максимално дълго да запази националния си въглищен ресурс до заместването му с базови екологични мощности, които ще осигуряват евтина, сигурна и достъпна енергия за българските потребители и до намирането на алтернатива за работещите във въглищните комплекси, смята Митрев. За изпълнението на тези цели са нужни време и средства и по тази причина според председателя на БСК в следващите 15-16 години България не бива да мисли за унищожаване на въглищните си централи.

Политическата обстановка и бизнесът

Бизнесът в България се нуждае от предвидимост и стабилно управление с хоризонт и статут, за да знае за този период от време какви ще са разходите му, каква ще е бизнес и инвестиционната среда, коментира председателят на БСК. По думите му това може да стане, когато има редовен кабинет със съответното парламентарно мнозинство, което стои зад политиките, които ще осъществява правителството, в продължителен период от време. Митрев подчерта, че сегашната политическа ситуация води до несигурност и отблъсква стратегическите външни инвеститори и прави изключително предпазливи вътрешните. Същевременно, дори и при нови избори, ако няма промяна в политиките на партиите в новото Народно събрание, и не виждаме ангажираността им с националните интереси на страната - да бъде икономически силна, стабилна и независима европейска държава, няма как да са оптимистични очакванията на бизнеса, допълни председателят на БСК.