Най-много бонове са закупили инвеститори от САЩ, а 10% - от българи, уточни служебният финансов министър

Постигнахме най-голямото инвеститорско търсене за единичен транш на външните пазари. Записването за наши ценни книжа достигна до 7,3 млрд. евро. Това обяви пред журналисти служебният финансов министър Росица Велкова.
Във вторник, финансовото министерство пласирах 10-годишни облигации, деноминирани в евро, на стойност 1,5 милиарда евро с лихва от 4,5%. Целта на новия дълг е да се финансира планирания за тази година дефицит, за да продължим да покриваме Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната, което е планирано за догодина, обясни тя.

Тя обяви още, че най-голямо количество от държавните бонове, които е предложило финансовото министерство – 26% е било изкупено от инвеститори от САЩ, 23% са станали собственост на такива от Обединеното кралство и Ирландия, а общо 15 % общо са в ръцете на инвеститори от Германия и Швейцария. Най-малко- 11% са били закупени от Централна и Източна Европа – 11%. 10% от кандидат-инвеститорите са българи.

Разпределението по видове инвеститори показва, че 59% от книжата са закупени от фондове на управление на активи, 24% от банки, 6% от хедж фондове и пенсионни фондове. Също 6% вече са собственост на правителствени агенции и само 1% на други инвеститори, обясни Велкова.
Според нея, много по-високия интерес на инвеститорите за разлика от септември миналата година, се дължи на няколко фактора. Първият бил премахването на административни пречки, които не позволявали на трейдъри от САЩ да инвестират в наши държавни ценни книжа. Роля изиграл и фактът, че вече сме познат емитент на тези пазари, затова продажбата не била предшествана от роудшоу. Третата причина е, че бил използван прозорец за излизане на пазара, тъй като сега, за разлика от септември нямаме спешна нужда от ликвидност.
Постигнатата доходност за ценните ни книжа е значително по-изгодна в сравнение с други европейски страни, емитирали подобен дълг, намиращи се извън еврозоната като Унгария например, съобщи още Велкова. Тя уточни също, че това би била последната дългова емисия, поне докато управлява служебния кабинет, защото без гласуван Бюджет 2023, който следва да бъде внесен от редовно правителство, дълг не може да бъде теглен, гласи Законът за публичните финанси.