БНБ вече вдигна буфера за рисковите заеми, но ако мярката е слаба, може да ограничи разпределението на печалбите на банките

Близо 4 милиарда лева нови заеми са отпуснали банките на домакинствата и бизнеса за 2022 г., отчете БНБ в сряда. Данните са към края на декември 2022 г. Новите ипотечни кредити са за 2,4 млрд. лв. , а към общата сума на потребителските заеми са добавени нови 1,5 млрд. лв.

Така обемът на цялото кредитиране вече е над половината от БВП и достига 82,6 млрд. лв.

От тях близо половината – 41,1 млрд. лв., са заемите за нефинансови предприятия.

Домакинствата са получили по кредитните си сметки 33,1 млрд. лв., което за година е ръст от 14, 6%.

Заедно с новите заеми към последния месец на 2022-а жилищните кредити са 16,5 млрд. лв. и растат с почти постоянен темп - 17,8% за година. Потребителските пък вече са малко над 15 млрд. лв. и при тях темпът на увеличение е малко по-бавен - 12,4% спрямо декември 2021 г.

Спестяванията също растат - за 1 година са се увеличили с близо 6 млрд. лв. Така в края на 2022 г.

банките вече управляват депозити за 116,5 млрд. лв.,

като годишното им увеличение е 14,3%. От тях 72 млрд. лв., т.е. почти половината от БВП, са на домакинствата, което е с 8,3% повече спрямо същия месец на 2021 г.

Малко над 142 милиарда лева са парите, които обслужват оборота на стоки и услуги. За година процентът на увеличение при тях е 18,7%. Нетните вътрешни активи на банките вече са 84,4 млрд. лв., отчитат от централната банка, като в края на декември ръстът им е със 7,6%.

През декември 2022 г. чуждестранните активи се увеличават със 17% до 99,3 млрд. лв.

Заради бурния ръст на заемите и очакваното по-рязко увеличаване на лихвите през 2023 г. още в края на миналата година БНБ увеличи от второто тримесечие на 2023 г. антицикличния капиталов буфер до 2%. Това означава, че от всеки заем, преценен като рисков,

банките трябва да заделят резерв от 2%,

за да покрият евентуални загуби, ако той спре да се обслужва. При вземането на това решение централните банкери са отчели, че съотношението кредит към БВП вече възлиза на 89,1%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд тогава все още е отрицателно, но като са отчетени допълнителните индикатори за следене на кредитния пазар като задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда,

перспективата вече се променя

“Продължителните периоди на висок кредитен растеж обичайно създават предпоставки за нарастване на задлъжнялостта, като при влошаване на икономическите условия или рязко повишение на лихвените проценти по кредитите способността за обслужване на задълженията може да отслабне и да се отрази в нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки”, мотивираха решението си централните банкери.

Към тези аргументи сега те добавят предстоящото по-рязко вдигане на лихвите, което може да засегне финансовото състояние и способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията. Затова експертите на Димитър Радев предупредиха, че ако тенденциите се запазят и рисковете се увеличат, може да се въведат ограничения при разпределението на печалбата на банките.