На територията на Европа към момента действат 30 депозитни системи за събиране на опаковки за преработване и рециклиране, които са част от мерките за изпълнение на политиките за опазване на околната среда и подобряване на нивото на кръговата икономика чрез връщане на опаковки за еднократна употреба в икономическия цикъл.

В България все още няма въведена система за парично насърчаване на гражданите да изпълняват политиките - нещо, което от години се е превърнало в обичайна практика за по-голямата част от населението на Европа.

Депозитна система е въведена за първи път през 1984 г. в Швеция, а най-новата функционира от миналата година в Латвия. През годините списъкът с материали на опаковките, които се приемат, постепенно е разширен и магазините освен стъклени бутилки започват да приемат и опаковки от алуминий, стомана и PET пластмаса, а въвеждането на такава система става част от изискванията за управлението на отпадъците в Европейския съюз, разказва БТА.

В България единна практика за събиране на опаковки от напитки в хранителните магазини няма, освен малки изключения, които го правят на доброволни начала с идеята да предадат събраните количества за рециклиране. Няма и действаща депозитна система, която да насърчи клиентите да връщат амбалаж, въпреки че страната ни също трябва да внедри своя система и е застрашена от санкции, ако не го направи. На национално ниво липсват законодателни разпоредби, които да задължат властите да въведат депозитна система и да включат в нея търговските хранителни обекти.

Същевременно в страна като Исландия с население от 376 248 души (малко повече от населението на Пловдив - бел. авт.) депозитна система е въведена още през 1989 г., а седем години по-късно такава задейства и Финландия. Това стана известно от уебинар, организиран от платформата Reloop, в който представители на депозитните системи на двете държави разказаха как те функционират и пред какви предизвикателства са изправени.

Исландия

Управляващият директор на исландската депозитна система "Ендурвинслан" (Endurvinnslan) Хелги Ларусон посочи, че тя обхваща цялата страна и обработва опаковки от алуминий, стомана, пластмаса и стъкло. В началото системата е била собственост на правителството, но впоследствие част от собствеността (20 процента) е отстъпена на частна компания. Системата е разработена не с цел рециклиране, а с цел предотвратяване на замърсяването на околната страна. Тя обхваща опаковки от всякакви напитки, с изключение на млечни продукти и алкохол, като от няколко години са включени и бутилки от сода, вино и алкохол.

Към момента на територията на страната са разположени общо 64 депозитни пункта. Най-големият пункт обработва 55 млн. опаковки годишно с 6 машини клас АА, на други места работят по 3 машини от същия клас, които пък обработват между 10 и 15 млн. опаковки годишно. В по-малките населени места пунктовете работят без оборудване, което налага цялата обработка на опаковките да се извършва ръчно. Степента на възвръщаемост, постигната от депозитната система, е приблизително 95 процента, което е над средното за Европа. Обяснението за това е, че Исландия е островна държава и никой от местното население не иска да вижда пластмаса и кенчета в океаните, коментира исландският представител.

Ларусон открои и различията в депозитните системи на страната и на другите европейски държави. Като основна разлика той посочи, че в Исландия се приемат и смачкани бутилки и кенчета, както и бутилки с нестандартна форма или без етикет, които трябва да се преброяват ръчно. Причината да бъдат приемани и те е, че компанията иска да гарантира опазването на околната среда.

Плащането

В Исландия срещу предадените опаковки клиентите не получават ваучери, а депозити, които могат да получат чрез банкови трансфери, тъй като банките там са свързани компютърно и може безпроблемно да се осигури трансфер на плащанията. Когато клиент отиде до машините за връщане на опаковки, с един клик в приложение на телефона си той може да получи своя депозит.

Ползи и проблеми

Ползата от депозитната система в Исландия на първо място е спестяването на въглеродни емисии. От нея се и печели, тъй като в резултат от дейността й се получава чист материал, подходящ за износ, който може да бъде продаден за добра цена. Страната изнася годишно приблизително 1700 тона алуминий (предимно към Великобритания), 1300 тона PET пластмаса отиват най-вече към Германия и Нидерландия, а изнесеното стъкло е 6000 тона.

Проблемите около системата обаче също не са малко. Един от тях е свързан с многобройните туристи, които обикновено не са запознати с нея. Тази година например се очаква туристите да надвишат с 10 процента броя на местното население. В тази връзка компанията оператор на системата се е заела с усилено разпространение на информационни материали. Друг проблем са бежанците, тъй като обикновено те нямат банкови сметки, по които да им бъдат превеждани депозитите. За целта в рамките на два часа дневно в една от станциите работи служител, който изплаща депозити в брой.

Финландия

По различен начин стоят нещата при депозитната система във Финландия, която е въведена през 1996 г. и се управлява от организация "Палпа" (PALPA). Заради по-голямото население (6 500 000 души) пунктовете за балиране и рециклиране в страната да са значително повече – 800. В компанията работят общо 14 служители, които се занимават основно с административни дейности като счетоводството, а за останалите дейности се наемат външни изпълнители, което според управата осигурява по-голяма гъвкавост в изпълнението на задълженията.

Финландската депозитна система работи с кенчета, PET бутилки и стъклени бутилки, които подлежат на рециклиране. Оборотът й е около 80 млн. евро годишно, а депозитите, възстановени на потребителите, са в размер на 350 млн. евро.

Според финландското законодателство за управление на отпадъците всеки магазин, който участва в системата, трябва да приема опаковките от потребителите и да им изплаща депозит. Същото важи за павилионите и бензиностанциите.

Във Финландия магазините, които продават напитки, са задължени да приемат обратно празните опаковки в количества, предвидени от закона с оглед на големината на обекта. За разлика от Исландия обаче, където се събират всякакви по форма и състояние опаковки, във Финландия важат строги изисквания. "Палпа" следи да се спазват изискванията за дизайн на бутилките, като целта е те да бъдат разпознаваеми от автоматите за амбалаж. За тази цел всички производители трябва да изпращат мостри от своите опаковки на компанията, преди да ги пуснат за продажба в търговските мрежи.

Проблеми

И във Финландия туристите създават главоболия за депозитната система, включително заради измами.