"Чайка" струва колкото три волги, вози предимно партийни величия

Повечето от българите, които скоро са празнували половин вековен юбилей, както по-възрастните любители на колите, много добре си спомнят съветската гордост на автомобилната индустрия - "Чайка". Руската лимузина се появяваше на живо само при посещенията на председателя на ЦК на КПСС в България Леонид Брежнев и си остана като една кола мечта, защото тя никога не е пускана в свободна продажба.

Дебютирала през 1959 г., "Чайка" остава в производство повече от 20 години - спряно е едва през 1981 г. Специфичното предназначение на модела, както и липсата му в открита продажба, се отразяват и на бройката на сглобените екземпляри. През цялото време са произведени само около 3,2 хиляди GAZ-13 (заводското име на "Чайка") от всички модификации.

Красивата и прогресивна за времето си кола дава за кратък момент малко надежда, че съветската автомобилна индустрия може да настигне Америка и Европа. Уви, нейната роля е сведена до прозаичната задача да вози партийните функционери.

Иначе инженерите и дизайнерите на GAZ са успели да направят от колата почти невъзможното - с един замах да наваксат изгубеното време в надпреварата с американската автомобилна индустрия.

През 1959 г. "Чайка" е изложена на автосалона в Ню Йорк и дори американците, разглезени от изобилието на всякакви автомобили, възприемат GAZ-13 като модерна кола. През същата 1959 г. в московския "Соколники" се провежда и изложението на американската автомобилна индустрия, където за първи път на съветските граждани е показан целият блясък на моделите на General Motors, Ford и Chrysler. Различното при тях е, че това са масово произвеждани коли, достъпни за почти всеки работещ американец. "Чайка" не може да се нарече достъпна (вероятната цена на съветската партийна лимузина е оценена на тогавашните 17 500 рубли или колкото на три волги), а освен това не се и продавала.

През различно време ГАЗ-13 е подаряван на първата жена, летяла в космоса Валентина Терешкова, на кубинския лидер Фидел Кастро, на маршал Георгий Жуков, на писателя Михаил Шолохов, на балерината Галина Уланова. Казват, че колата на Терешкова е единствената бяла "Чайка". Почти всички GAZ-13 са били боядисани в строго погребално черно.

"Чайка" по отношение на новите дизайнерски решения се оказва най-модерната съветска кола. Инженерите на GAZ изоставят носещата конструкция на каросерията и избират X-образна рамка. Купето е прикрепено към него с 16 гумени подложки. GAZ-13 получава необичайната за съветската епоха автоматична трансмисия и 5,5-литров V-образен осемцилиндров бензинов двигател. Създаден е по образ и подобие на мотора на Chrysler и развива 195 к.с.

Двигателят на "Чайка" с алуминиев блок, мокри втулки и центробежна маслена помпа и дава на колата добра динамика. От място до 100 км/ч руската лимузина ускорява за 20 секунди - по съветските стандарти това е много бързо. Максимална скорост е 160 км/ч. Като се имат предвид размерите от почти шест метра и най-важното - собственото тегло от два тона, за времето си не е зле.
Руският партиен автомобил разполага с глезотии като дискови спирачки, електрически стъкла, трилентов радиоприемник с автоматична антена. Трябва да се отбележи, че "Чайка" е седан, а не класическа лимузина. В стандартния модел нямаше преграда между шофьорския ред седалки и купето. Именно преградата, а не дължината на автомобила, отличава лимузината от седана.

Съветският партиен автомобил e с автоматична скоростна кутия.
Съветският партиен автомобил e с автоматична скоростна кутия.

По специални поръчки в Горки са направени и лимузини „Чайки” (ГАЗ-13А), както и кабриолет (ГАЗ-13Б) с електрически мек покрив и без рамки на вратите. Откритата лимузина често можела да се види по време на военни паради.

Има дори и комбита "Чайка" - GAZ-13S, както и линейки, преобразувани в Рига в завода на RAF, които обслужвали само комунистическата номенклатура.

Името на лимузината обобщава красива история. Хората от Горки са свикнали с факта, че чайките летят над бреговете на Волга. Така че в моделната гама на GAZ е създадена кола "Волга", а над нея, малко по-високо - "Чайка". Дори и да е измислица, тя е красива и разбираема, като ясно разделя моделите по класове.
"Волга ГАЗ-21" и "Чайка ГАЗ-13" също са свързани с името на главния дизайнер. Лев Еремеев рисува двете коли наведнъж.

Ако мнозина наричаха "Волга" съветския Ford Mainline от 1953 г., "Чайка" получи прякора Съветския "Пакард".