Тъй като вносните продукти се продават на по-ниска цена от европейския продукт, пчеларите от целия континент казват, че измамите с мед рискуват да навредят на малкия бизнес, да подведат потребителите и, като обезсърчават бъдещите пчелари, да изложат риск за ролята на пчелите в околната среда.

„Има нечестна конкуренция извън ЕС, главно Китай“, каза Иван Хенион, пчелар с 300 кошера в Халюен, Северна Франция. „Това не е истински мед и кара цената да пада рязко.“

20-те държави-членки призоваха тази седмица за нови правила за етикетиране на меда и засилване на проверките, за да се улесни откриването на измамни проби, казаха служители. То следва по-ранно предложение за етикетиране на меда, направено от Словения през януари.

Четири от пет буркана, продавани в супермаркетите, са смеси, често включващи мед. Предложение на Словения призовава етикетите на меда в ЕС да посочват страна на произход и съответен дял в смесите, вместо сегашния подход просто да се посочва, че смесите съдържат смес от мед от ЕС и извън ЕС.

Страните също искат комисията да подобри откриването на фалшифициран мед и да увеличи броя на лабораториите, одобрени за оценката му.

„Искаме проследимост и край на трафика на мед“, каза служител, подкрепящ предложението.

Въпреки това, служител от държава-членка, който участва в преговорите, предупреди, че това няма да е достатъчно за справяне с проблема и призова да бъде включена конкретна формулировка за „проследимост“ на меда, пише bTV. 

Въпреки призивите за ограничаване, ЕС разчита на вноса, за да отговори на нуждите на населението. Съюзът произвежда 218 000 тона мед, но също така внася 175 000 тона мед годишно, като по-голямата част идва от само осем дестинации, включително Китай, Украйна, Турция и няколко страни от Латинска Америка.