Много от компаниите у нас са адаптирали своите планове, така че да отговарят на предизвикателствата, породени от повишаването на енергийните цени. Те са отложили или пренасочили бъдещите си инвестиции към мерки за оптимизиране на разходите с незабавен ефект или за повишаване на цените на стоките и услугите.

Това е извод от проучване за ефектите на програмата за компенсации за високите цени на електроенергията от 1 октомври 2021 г. до 31 март т.г. сред българския бизнес, организирано от Министерството на енергетиката и независимата платформа за сравняване на оферти за електроенергия elca.bg, съобщават от министерството.

В допитването са участвали 500 национално представени фирми, близо 93 процента от които са малки и средни предприятия с персонал под 250 души. Половината от анкетираните оперират в сектора на услугите, а тези в производството и търговията са съответно около 25 и 23 процента. Компаниите, които се припознават като част от публичния сектор, са под 1 процент.

Близо половината анкетирани очакват нов ръст на цената на електрическата енергия, е друг извод за очакванията на бизнеса за пазара през втората половина на годината.

Според данните повече от 97 процента или 486 от анкетираните в проучването бизнеси, използват за дейността си основно електроенергия. Само 14 използват природен газ в комбинация с топлинна енергия или други енергийни ресурси. Близо 78 процента или 389 участници в допитването са изцяло зависими от електроенергията, като в тази група попадат 85 процента от анкетираните компании в сектор търговия, 79 процента от услугите и 68 процента от тези с производствена дейност. Над 46 процента от анкетираните имат месечно потребление по-малко от 1 000 кВтч, което кореспондира със структурата на електроенергийния пазар, се отбелязва в съобщението.

Над 11 процента от анкетираните се затрудняват да отговорят до каква степен бизнесът им зависи от разходите за електроенергия. Само 1 процент са тези, чиито бизнес разходи се състоят предимно от разходи за електроенергия, като в тази категория попадат и част от анкетираните ВиК оператори.

Проучването изследва също въпроси, които информират за структурата на наличните тарифни планове и договори. Близо 30 процента от анкетираните не могат да конкретизират дали имат сключен договор с търговец на електроенергия или с доставчик от последна инстанция, като това са предимно компании с консумация под 1 000 кВтч месечно. Всеки пети, дал такъв отговор, не е наясно нито с месечното потребление, нито с тарифния си план.

Част от анкетираните компании не могат да оценят нарастването на разходите си за електроенергия, а друга не са констатирали такова, показва проучването.

Производствените компании съобщават за по-съществено увеличение, като близо 35 процента от техните отговори са в групата повече от 50 процента ръст. Половината от тази група съобщава за ръст, превишаващ 100 процента. Бизнесите, които не са констатирали съществена промяна, са основно съсредоточени в сектор "Услуги".

Повече от 64 процента от анкетираните не могат да прехвърлят повишените си разходи за електроенергия към техните клиенти, като те остават за сметка на маржа на бизнеса. Невъзможността за прехвърляне на разходи е ясно изразена при компаниите от сектор "Услуги" и "Търговия" и в по-малка степен от сектор "Производство". Проучването поставя фокус и върху ВиК операторите, които не могат да прехвърлят увеличението на разходите си за електроенергия, независимо от нивото на същественост и ръста.

Според проучването мерките за подпомагане на компаниите да се справят с високите цени на електроенергията са намалили негативните последици върху бизнеса. Те са осигурили възможност да бъде ограничено също и поскъпването на мрежовите услуги за всички крайни потребители при запазване на финансовата стабилност на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи, се отбелязва в съобщението.

Извод от проучването е, че в краткосрочен план, в хипотезата на извънредни пазарни обстоятелства и кризисни ситуации, бизнесът се нуждае от мерки на държавна подкрепа - незабавни, целенасочени, прозрачни и с фиксиран срок на приложение. Те следва да допълват, а не да заместват дългосрочните политики за развитие и растеж на икономическите субекти, се отбелязва в съобщението, цитирано от БТА.