Според конструирания от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност, през третото тримесечие на 2023 г. реалният БВП на страната се очаква да се повишава на верижна база с темп, сходен с този от предходното тримесечие. Това е предпоставка икономическата активност да продължи да следва тенденция към плавно забавяне на годишна база. Това се посочва в редовното тримесечно издание на БНБ "Икономически преглед", бр. 3 от 2023 г. , публикувано на сайта на Централната банка.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. и през първото тримесечие на 2024 г. реалният БВП се очаква да отчете нисък растеж на верижна база, подкрепян най-вече от вътрешното търсене, посочват от БНБ. 

През второто тримесечие на 2023 г. реалният БВП се повиши с 0,4 процента спрямо предходното тримесечие. На годишна база растежът на икономическата активност продължи да се забавя и възлезе на 1,8 процента. Това се определяше от значителното нарастване на отрицателния принос на изменението на запасите, който беше само частично компенсиран от спад на вноса на стоки. По отношение на вътрешното търсене през тримесечието се наблюдаваше ускоряване на годишния растеж на частното потребление, докато правителственото потребление допринесе отрицателно за изменението на БВП. Повишение на брутната добавена стойност на годишна база беше отчетено в секторите на селското стопанство и услугите, докато в индустрията се наблюдаваше понижение, пише в анализа. 

Отбелязва се още, че през второто тримесечие на годината заетостта се повиши с 0,1 процента на годишна база, което се дължеше изцяло на сектора на услугите. Същевременно растежът на компенсацията на един нает в номинално изражение се забави до 7,2 процента на годишна база и остана по-нисък от регистрираната през тримесечието инфлация, въпреки повишението на производителността на труда и увеличаващия се недостиг на работна сила в страната, който достигна едни от най-високите в исторически план стойности, посочват от БНБ.

Балансът по текущата и капиталовата сметка за последните 12 месеца към юли 2023 г. премина на излишък от 2,3 процента от БВП при дефицит от 0,5 процента от БВП към декември 2022 г., главно поради увеличаването на излишъка по капиталовата сметка и свиването на търговския дефицит на страната предвид по-силното понижение на вноса на стоки спрямо износа.

Салдото по финансовата сметка за последните 12 месеца към юли 2023 г. бе отрицателно вследствие на по-голямо натрупване на чуждестранни пасиви към нерезиденти спрямо това при чуждестранните активи на българските резиденти. В резултат на потоците по текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс брутните международни валутни резерви на страната за последните 12 месеца към юли 2023 г. се повишиха с 4,3 млрд. евро при увеличение с 3,9 млрд. евро към декември 2022 г., се отбелязва в анализа.

През първите осем месеца на 2023 г. годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система следваше тенденция към забавяне, която се определяше изцяло от по-ниския растеж на фирмените депозити. Същевременно продължаващото нарастване на доходите от труд и запазващите се предпочитания на домакинствата да спестяват в банковата система допринасяха за запазване на сравнително висок годишен растеж на депозитите на домакинствата.

Годишният растеж на кредита за нефинансовите предприятия продължи да се забавя поради по-слабото търсене на финансов ресурс за осигуряване на оборотни средства и натрупване на запаси, постепенното повишение на лихвените проценти по нови кредити за предприятия и затягането на стандартите на банките за кредитиране на фирмите. 

В сектора на домакинствата годишният растеж както на жилищните кредити, така и на потребителските кредити се запази висок. Значителната ликвидност и силната конкуренция за пазарен дял в банковия сектор продължиха да ограничават пренасянето на ефектите от затягането на паричната политика на ЕЦБ върху лихвените проценти по кредитите за домакинствата и същевременно бяха предпоставка за сравнително ограничените ефекти от предприетата от БНБ мярка за увеличаване на ставката на задължителните минимални резерви до 12 процента в периода от въвеждането й до август 2023 г. включително, се посочва в изданието.

През първите осем месеца на 2023 г. годишната инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), следваше тенденция към забавяне и възлезе на 7,5 процента през август 2023 г. Тази динамика се определяше от поевтиняването на годишна база на енергийните продукти, както и от формирането на базов ефект спрямо високите темпове на нарастване на потребителските цени през 2022 г., главно в групата на храните.

Същевременно отчетените от началото на годината темпове на растеж на ХИПЦ на месечна база се запазиха на по-високо ниво спрямо исторически наблюдаваните стойности, като силното потребителско търсене и растежът на разходите за труд на единица продукция продължиха да оказват инфлационен натиск върху потребителските цени. Групата на храните продължи да има най-висок положителен принос за общата инфлация, следвана от услугите и промишлените стоки.

Очакваме годишната инфлация да продължи да се забавя плавно през последното тримесечие на 2023 г. в съответствие с допусканията за динамиката на международните цени на суровините, но да остане на високо ниво през първото тримесечие на 2024 г., посочват от БНБ. Отбелязва се, че основните фактори, които се очаква да продължат да ограничават скоростта и степента на пренасяне от страна на фирмите на спадовете на международните цени на селскостопанските суровини върху крайните потребителски цени, са прогнозираното силно частно потребление и нарастване на разходите за труд на единица продукция.