Истинската сила е да разпознаете, че е дошъл момент да продължите напред дори като ви е много хубаво

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Обичате си работата. Толкова много си я обичате, че не си я сменяте, макар че в друга компания ще изкарвате повече пари.

Супер. Всъщност не са много хората, които са готови да се лишат от по-високи доходи, защото се чувстват удовлетворени от това, което правят, и от хората, с които го правят. Вие сте щастливци.

Но няма пълно щастие. "Данък удовлетворение" може да се окаже много тежък, ако се успите.

Има поне пет причини да се размърдате и да си потърсите друга работа. И между тях не е онази, заради която хората най-често се местят - повече пари. То е ясно, че се разбуждате, като заплатата не ви стига да покривате семейните разходи. Тогава удовлетворението остава на заден план и сте готови да направите компромис.

Според специалистите по кариерно развитие, когато изкарват прилични пари и/или изпитват лоялност към компанията и колегите си, много хора остават на работа, която им носи удоволствие, по-дълго, отколкото трябва. Просто не разпознават момента, когато трябва да продължат.

Първата причина да си тръгнете е липсата на възможности за развитие. Страхотно е, че ви харесват работата, шефът, екипът. Но нали не се каните целия си професионален живот да прекарате на тази длъжност. Ако не се очертава стъпка напред в кариерата, губите време.

Нормално е след 4-5 години на една длъжност в една компания да ви се отвори път за повишение в йерархията при положение, че се справяте добре. Не може да няма нито едно вакантно място - все някой напуска, пенсионира се, повишават го още по-нагоре или го уволняват. Нормална динамика в нормална фирма. Щом не се случва, изглежда тази компания е доста закостеняла, липсва й динамика и никой не мърда от мястото си. Съмнително е, че е само защото всички са много удовлетворени. Но и да са, помислете си дали нямате амбиции за по-високи отговорности.

Не чакайте прекалено дълго, защото като решите да кандидатствате на ново място, нищо чудно на вас да погледнат с подозрение: "Седял 10-15 години на средна изпълнителска позиция? Сигурно нещо не му е наред".

Възможността за кариерно развитие би трябвало да влиза в това дали се чувствате удовлетворени или неудовлетворени от работата си. Но да речем, че на отсрещната везна слагате смисъл. Толкова значимо ви се струва всичко, което вършите, че сте готови да пренебрегнете липсата на повишение.

Само че ако и нищо ново не научавате, значи пренебрегвате професионалното си усъвършенстване. Циклите в задачи, които не позволяват да подобрявате уменията си, нито пък някой го изисква от вас. Опасно е, защото колко са днес професиите, които не изскват развитие. Освен това рутината в един момент така ще ви изтощи, че от удовлетворението и помен няма да остане.

Третата причина да спрете да плащате "данък удовлетворение" може да бъде онова, което всъщност много ви харесва - шефът и колегите. Толкова са готини, прекрасно се разбирате. Но дали не
пропускате да покажете по-големи способности,
ако не сте в тази приятелска среда? Конкуренцията е мощна движеща сила. Човек се предизвиква, когато се съревновава, изявява всички свои качества, става по-креативен.

Разбира се, токсичните колеги са опасни за здравето. Но в прекалено дружеските отношения може никога да не разберете какво можете. Особено пък ако сте попаднали сред симпатични, но общо взето посредствени хора.

Терминът "прегаряне" обикновено се свързва с много работа под голямо напрежение. При вас може да е така и пак да изпивате удовлетворение. Въпрос е колко време ще издържите.

Но прегарянето често идва и от рутината. Не сте претоварени, не сте под стрес, обаче самото повтаряне на едно и също всеки ден, макар приятно и с чудесни хора, води до изтощение. Всеки има нужда от разнообразие, от динамика, от общуване с нови хора. Дали не преувеличавате удовлетворението си, а всъщност ви е страх от промяна?

И най-сетне, като се задоволявате с по-ниски доходи, защото работата ви се вижда смислена, а шефът и колегите ви харесват, наистина ли живеете по възможно най-добрия за вас начин? Не става дума за пропуснати материални ползи. Да, не мизерствате, парите ви стигат, но добре си помислете това ли е за вас успехът в професията.

Може би отговорът е "да" - всичко отговаря на чувството ви за цел и предназначение, комфортно ви е и вие така си представяте успеха. 

Но ако честно си признаете, че животът ви не се развива по най-добрия начин така, както си го представяте, че имате качества и желание за повече, престанете да плащате "данък удовлетворение" и се размърдайте. Ако не влагате пълния си потенциал в това, с което се занимавате, значи е време да потърсите друго. Никога не се примирявайте да бъдете посредствени.

Истинската сила не се крие само в способността да се справяте с всички препятствия, но и в умението дори когато ви е много хубаво, да разпознавате кога е дошъл моментът да продължите напред.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Как да се оправяте с колега всезнайко

Какво е почтен егоизъм и как води към успех

Научно доказано: Първа точка в дневния график "5 минути усмивка" променя живота

Зони на комфорт, разтягане и дискомфорт - как помагат за успех в работата

Паникьор, непукист, реалист или що е то полезна тревожност и как ви води напред в кариерата

Принцип на Айзенхауер и матрица на Кови или как да класифицирате задачите и да побеждавате

Изяжте жабата - ключов принцип за ефективност и успех в работата

Наръчник за оцеляване с шеф "хронометър"

5 безполезни нагласи и 5 фини настройки на ума, които водят към успеха

"Няма връзка с този номер" - отпуската отпуска, ако дава непознати усещания