Съгласно статистически данни на Националния осигурителен институт, за 2023 г. е налице изразено регионално измерение на хората, които ползват парични обезщетения след работа в друга държава член на ЕС, като половината от хората са регистрирани в четири области. Начело е област Благоевград с около 32,6 на сто от всички получили обезщетения по този ред, последвана от областите Търговище - 6,7 на сто, Кърджали - 5,7 на сто, Пазарджик - 5,3 на сто, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК), предаде БТА. Близо 40 на сто от тези обезщетения касаят краткотрайна заетост. Тази статистика навежда на извода за "организираност" на тези групи хора, посочват от Камарата в становището по повод предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с т.нар. френска безработица.
Становището е адресирано до председателя на ресорната парламентарна комисия и е публикувано на интернет страницата на БСК. Миналата седмица парламентът прие на първо четене промени в КСО, които предвиждат еднакъв ред за определяне на размера на обезщетението за безработица за осигуряващите се само в България и за тези, които се осигуряват и в България, и в държава член на ЕС. Законопроектът за допълнение на КСО е внесен от Деница Сачева и народни представители от ГЕРБ-СДС. Депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене на измененията да бъде съкратен на три дни.
По отношение на внесените предложения между първо и второ четене от БСК смятат, че с внесените предложения на Шендоан Халит (ПГ на ДПС) и група народни представители, и на Венеция Нецова-Ангова и Любен Иванов (ПГ на ПП-ДБ) се прецизират разпоредби на КСО и Законопроекта за допълнение на КСО, поради което могат да бъдат подкрепени.
От БСК не подкрепят предложението на Джевдет Чакъров и група народни представители от 29 юли, тъй като не съответства на установените в КСО принципи за определяне на периодите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, което, според Камарата, би създало предпоставки за неравнопоставеност между лицата.