Консумацията на рибни продукти в България стои на едно и също ниво, докато на месните расте с над 40%
България е на едно от последните места в ЕС по консумация на риба, чиито продажби непрекъснато намаляват през последните няколко години, докато потреблението на месо расте. Това показват данни на НСИ.
От 2020 г. досега независимо от полудяването на цените на основни хранителни продукти, консумацията на месо у нас е нараснала с 6,3%, а на месни продукти – салами, консерви и т.н. - дори с 41%.
Консумацията на риба и рибни продукти обаче продължава да стои на почти едни и същи нива – около 6 кг на тримесечие на член на домакинство (виж инфографиката).
Според експерти има две основни обяснения за ниската консумация на риба. Едната е липсата на традиции, а другата е свързана с цените на рибата и рибните продукти, които нараснаха много повече от тези на месото напоследък.
“България десетилетия наред притежаваше флотилия от океански траулери, които кръстосваха световния океан и докарваха на много изгодни цени риба. Така българинът свикна да мисли, че
рибата е по-евтина от месото,
но в момента няма такъв улов. Няма и кой знае какво предлагане, да не говорим, че ние нямаме кой знае какви традиции в консумацията на риба”, каза пред “24 часа” проф. Костадин Василев, ръководител на катедрата по технология на месото и рибата на Университета по хранителни технологии в Пловдив.
Заради по-специалния си режим на съхранение, малкия улов и ниското производство на нашия пазар не се предлага кой знае какво разнообразие от риба. Цената ѝ, която по принцип е по-висока от тази на месото, в момента е още по-висока.
Дори бегло сравнение на тези продукти по магазините показва, че рибата, откъдето и да е внесена или добита, е значително по-скъпа от месото. Например сьомгата с кожа, която се отглежда в рибарници и бива хранена с гранули, вече струва 42 лева килото, и то в магазините на големите вериги, където принципно е по-евтина.
Истинската дива сьомга, която се предлага само в специализирани рибни магазини, често
се продава по 60 и дори 70 лева килото
За сравнение, дори най-скъпото свинско месо – контрафилето, струва под 20 лева килото, откъдето и да се купи.
Пъстървата, която също се отглежда в рибарници у нас, а не се внася от далечни морета, не може да се купи за под 23 лева килото. Цял пресен шаран често струва по около 20 лева килото, а филето от шаран се продава дори за над 30 лева.
Морските риби, които почти изцяло са внос, са още по-скъпи, дори да не става дума за много екзотични видове. Например
пресният лаврак у нас струва над 42 лева за килограм,
филето от треска е над 28 лв., само скумрията е запазила “приличната” цена от 16 лв. килото. За сметка на това филе от риба тон дори в големите хипермаркети струва по около 60 лева.
Цените на рибата излизат твърде високи, ако се вземе предвид, че прясната риба се продава обикновено почистена само от вътрешностите. Но като се махне главата и се почисти от люспите и кожата, в чинията може да се сложи твърде малко от нея.
Това е основният трик, който често се прилага в заведенията у нас. Ако в менюто е написано, че примерно ципурата излиза 50 лева килото, трябва да се има предвид, че това е цената ѝ като прясна непочистена риба. Филето в чинията обаче излиза значително по-скъпо.
Според данни на земеделското министерство годишният улов у нас – от Черно море, от река Дунав и язовирите,
е около 15 тона годишно
Още около 15 тона се отглеждат в рибарници. Като се добави и вносът – най-често от Гърция, който е около 50 тона, се получават към 80 тона годишно.
Само че българинът не консумира цялото това количество. Отглежданата у нас риба почти изцяло се изнася. За миналата година например износът ни е бил 14 тона.
За бургазлии цацата беше храна за котки, сега е супермезе
Само на 4-5 години веднъж морето завира от риба и тогава цената е поносима
От 90-те години насам рибата поскъпна толкова много, че бургазлии считаха някои видове за храна за котки, но сега им служат за основно мезе. Например през 1988 г. цацата струваше 60 ст. килото, сега стига до 5 лв.
В края на 80-те сафридът, който тогава служеше за мезе към бирата, се продаваше за 1,20-1,30 лв., но сега гони цени от 7 лв. нагоре. Попчето пък се превърна в деликатес с августовската си цена от 16 лв.
Бургазлии още помнят как преди години през уикенда рибата им се доставяше на крака - между жилищните блокове крачеха мургави рибари с моряшки фланелки и от тенекии продава прясната риба. Сега това е само спомен, както и ниските цени.
“За един килограм сафрид ще си купя килограм месо и ще го сготвя за поне две манджи”, коментират домакини. За калкан не си и помислят. Царската плоска риба рядко пада под 35 лв. килото, докато преди я вземаха за 5 лв. най-много. Сега се предлага най-вече по ресторанти, но по 25 лв. за 200 грама.
Въпреки цялостното поскъпване на живота у нас рибата не се е увеличила чак толкова за разлика от други стоки. Българите обаче промениха вкусовите си навици, коментира старият морски вълк Димитър Янчев, неформален кмет на рибарското селище Ченгене скеле край Бургас.
За намалялата консумации на риба говорят и менютата във ведомствените и работническите столове, там, където ги има. Допреди 20 години вторник и петък бяха рибните, сега вече ги няма. Кръчми и капанчета по морето, които иначе предлагат от пиле мляко, нямат много рибни продукти. Българинът наваксва с консумацията на риба главно през лятото, когато е на почивка в Гърция. Заветните калмари и октоподи там са в по-големи количества от българските порции и на същата цена.
Едва през октомври и ноември консумацията на риба в Бургас скача. Тогава морето ври от чернокоп и лефер и цената им драстично пада. Бургазлии още помнят 2015 г., когато деликатесният чернокоп падна до 3 лв. килото и с него половината град си напълни фризерите за месеци напред. Такива урожаи обаче се случват рядко, през 4 - 5 години, а понякога минава и десетилетие, докато се появи в изобилие евтина риба.
Омега-3 мастни киселини, фосфор, витамини, които тялото не може да си произведе и трябва да си набави отвън - тези и редица други полезни вещества се съдържат в рибата.
Много лекари и диетолозите препоръчват консумацията на риба задължително веднъж и препоръчително два пъти седмично. Има статистики, че народите, които имат предпоставки да добиват и хапват повече риба и морски дарове, са с по-висока средна продължителност на живота, с по-малко сърдечносъдови и ракови заболявания и изобщо – с по-добро общо здраве.
Важна препоръка е рибата да е приготвена по здравословен начин, за да се съхранят максимално полезните ѝ съставки - на плоча, на скара, на фурна, на пара.