Пещера е в топ 10 на общините с най-високи разходи за развойна дейност

През 2022 г. в България са дадени 1,270 млрд. лв. за наука и развойна дейност от всички държавни институции и организации, фирми, висши училища и неправителствени организации, но разпределението на тези разходи е доста неравно.

938 млн. лв. от тези средства са похарчени в столицата, докато във втората община в това класиране - Пловдив, са дадени многократно по-малко - само 56,116 млн. лв. Това показват данните от нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), посветен на потенциала за иновации в България.

От първото издание на това изследване, публикувано в четвъртък, се вижда, че сред топ 10 общините с най-много разходи за наука и развойна дейност

има и няколко съвсем малки

Такава е например Пещера, в която сумата за наука я поставя в първата десетка - 7,284 млн. лв. (виж инфографиката). Това се дължи на факта, че там има фармацевтична компания.

Ако се вземе предвид само персоналът, който се занимава с наука и развойна дейност, столицата също е на значително разстояние от останалите общини. В България 37 хиляди души се занимават пряко с научна и развойна дейност, или работят във високотехнологично производство, а 21 хиляди от тях, т.е. 55%, правят това в столицата. В Пловдив са 3299, във Варна - 2447, в Стара Загора - 1167, а в Плевен - под хиляда. На челните места в това подреждане на практика попадат

общините, в които има висши учебни заведения

Изследването обаче прави и класиране по съотношението на разходите за наука и развойна дейност и броя на заетите. Тук вече на първо място в страната се нарежда Етрополе със средно 60 хиляди лева разходи за наука на един зает, а чак на второ място е столицата с 45 хиляди лева на един зает.

Начело на тази подредба са по-често малки или средни по размер общини като Пещера, Силистра, Смолян, Ботевград и Троян, където има високотехнологични производства, а броят на заетите е значително по-малък, отколкото в големите общини. Средното за страната съотношение по данни за 2022 г. е 34 хиляди лева на един зает.

Генералното подреждане в тази класация е направено по икономически центрове, т.е. по близко разположени населени места, чийто трудов пазар е общ. Но и по този начин икономическият център София-Перник-Благоевград излиза далеч преди останалите по потенциала за развитие на иновации, тъй като получава индекс от над хиляда пункта, т.е. три пъти повече от втория в подреждането - икономическия център Пловдив-Марица-Раковски, и четири пъти повече от третия център - Варна-Девня.

Извън тези три центъра нито един не постига оценка над 200 пункта, а петте, категоризирани с ниска степен на потенциала за иновации – Сливен-Ямбол, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Козлодуй, са с под 50 пункта.

Според авторите на изследването голямата преднина на лидерите e резултат най-вече от силното им превъзходство при абсолютните индикатори – научните статии и тяхната цитируемост, както и патентите, дизайните и моделите на предприятията в тях.

Другите критерии, по които е правена класацията, са свързани с дела на висшистите сред населението, по което столицата отново излиза начело. Вземат се предвид също делът на добавената стойност на IT сектора в общата добавена стойност на общината и броят на записаните докторанти, отнесен към населението. Общият брой на критериите е девет.

Последното му издание на Глобалният индекс на иновациите (GII)

класира България на 38-о място от 132 анализирани държави,

като страната попада над Турция и под Латвия. Сред страните от ЕС с по-слаб резултат от нашия са Полша, Гърция, Хърватия, Словакия и Румъния.

Анализът изтъква гъвкавостта на трудовия пазар, добрата IT инфраструктура, ниските данъци и мита, както и общата положителна икономическа динамика като ключови предимства на България.

А сред слабостите са ниските инвестиции, особено в рисков капитал, бизнес средата, липсата на обучение и преквалификация на възрастни и относително малкия дял на глобални компании на местния пазар.