Трябва да сте много гъвкави и да оставате в зададените от него рамки

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

"Иванов/а, я ми дай списъка на кои клиенти предложи новата услуга и кой какво ти отговори", казва шефът ви. Ще дадете списъка, разбира се, но той сега защо проявява такова обидно недоверие към вас?

Полека с изводите. Може би не е недоверие, а имате началник от типа микромениджър.

Не е голям късмет такъв човек да стои над главата си, но и по-лоши типове се срещат. Важното е да се научите по правилния начин да работите с "късмета" си.

Микромениджърът е ръководител, който
активно и непосредствено ръководи всички задачи. Или поне се опитва. Защото ако стои начело на голям екип с много проекти или пък на много екипи с разнообразни дейности, напълно възможно е да не успява да слезе на микрониво и всъщност да затруднява работата.

Но да речем, че вашият шеф успява. Сред предимствата на неговия управленски стил е, че той се интересува не само от резултатите, а от самото изпълнение на задачите. Това позволява подчинените му да започнат правилно, после в ход да сверяват с него действията си, да се допитват при проблеми, да използват информацията и опита му, по-лесно да отстраняват пречки с негово съдействие.

В случая с поискания списък на кои клиенти сте предложили новата услуга и те какво са отговорили вероятно намерението на шефа ви е да анализира как върви продажбата и нужни ли са някакви промени в подхода, в самата стока и т.н.

По-логично е такъв анализ началникът да заръча вие да направите и да предложите евентуалните промени. Но тъкмо по тази причина той е микромениджър - пробва да знае всичко, за да може пряко и отблизо да управлява всичко. Убеден е, че така - той и екипът непрекъснато заедно, ще постигате много по-големи успехи.

Проблемът е, че по-вероятно не може едва ли не да води за ръчичка подчинените си. Именно затова микромениджмънтът не се препоръчва като особено ефективен стил. Мнозина експерти по теория и практика на управление направо си го отричат. С доста убедителни аргументи.

Ако този тип шеф не уцели мярката, става вреден. Той участва не само в първоначалното поставяне на целите, планирането на постигането им и разпределението на отговорностите сред подчинените му, а постоянно прекалено се намесва и се старае да упражнява контрол върху най-малкия детайл. И понеже няма нито свръхчовешки способности, нито неограничено време, не успява да огрее навсякъде
и да вникне достатъчно добре. В крайна сметка повече пречи, отколкото помага на служителите си.

Но дори да не пречи, нанася други големи вреди.

Първо, прекалената му намеса кара подчинените му да се чувстват под недоброжелателен надзор. Струва им се, че той ги смята за неспособни да си свършат работата или за безсъвестни хора, които ще я претупат, ще кръшкат. Страдат самочувствието и удовлетвореността им, оттам и мотивацията им. Микромениджърът си мисли, че води и вдъхновява екипа си, а всъщност прави точно обратното.

Втора вреда е, че когато той поставя под наблюдение всяка дейност и диктува начина, по който да се изпълнява, на практика не позволява инициатива. Уж има делегирани отговорности, уж всеки служител знае какво и как да върши, обаче е принуден непрекъснато, за всяка своя стъпка да чака одобрение от шефа.

Инициативността и креативността са несъвместими с работата под свръхопека. Служителят е наясно с ролята си: или че му се дава самостоятелност в определени рамки, или че е част от машина и няма свобода да постъпва по неодобрен от началника начин. Никой не може да е ту творец, ту прост изпълнител, шизофренично е.

Само че микромениджърът обикновено не си дава сметка за това. Той не е началник, който упражнява свръхконтрол, понеже е високомерен ("Аз всичко мога, всичко знам, а те са некадърници"). Той се намесва, защото е убеден, че с общи усилия ще стане по-добре и успехът ще е по-голям. Но неговите подчинени също се разочароват и демотивират, защото ръководителят им ги третира като роботи, командвани от някакъв "висш разум".

Правилният микромениджмънт е тънка игра, при която началникът участва, без да надзирава. Но понеже малцина ръководители успяват в нея, по-скоро е лош късмет да ви оглави микромениджър.

Когато ви се е случил, се налага да се научите да се оправяте.

За да нямате ядове с такъв шеф, трябва непрестанно да общувате с него и да сте много гъвкави. Ще спечелите благоразположението му не само като показвате компетентност и дисциплина, а и като много внимавате да оставате в зададените от него рамки.

Предизвикателството в работата с микромениджър е да вникнете дълбоко в начина, по който той иска да бъдат правени нещата. И по принцип, и по всяка задача. Ще разберете какво точно иска, като не забравяте да задавате конкретни въпроси за проекта, над който работите, да сверявате непрекъснато "часовника си", да отчитате неговите инструкции и критики.

Никога не си мислете, че ви е ясно нещо как става,
колкото и професионален опит, квалификация, способности да имате. Но не задавайте и прекалено много въпроси, с които може да му се сторите некомпетентни.

А предложения правете деликатно и бъдете готови да ги забравите веднага щом той ги пропусне покрай ушите си или покаже неодобрение.

И забележете - ще имате успех с този шеф, ако никога не поставяте под съмнение ръководната му роля дори за незначителни подробности.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Ефективни техники срещу колега клюкар

5 начина да се вдъхновите за професионален успех през 2025

Уважението подобрява отношението - какво да не пропуснете в последния работен ден

Признаци, че работохолизмът може да взриви живота ви, се хващат по празници

Синдромът на лъскавото нещо и мъдростта "Това ми е достатъчно" в кариерата

Дали от ума си патите? 7-те най-опасни капана за умния пред успеха в професията

Защо да не блестите пред неуверен шеф

Когато колега си приписва чужди заслуги

10 трезви въпроса за кариерата през 2024-а и още 10 за 2025-а

Защо е вредно да си правите професионална равносметка точно по празници

5 стъпки да оползотворите годишната оценка за работата си и да я обърнете в успех