През 2022 г. 14,7 на сто от заетите лица в ЕС са с ниски заплати спрямо 16,2 на сто през 2018 г., отчита Евростат. Лицата с ниски заплати са служителите, които получават две трети или по-малко от медианното брутно почасово заплащане в страната, в която работят.
През 2022 г. делът на нископлатените служители е по-висок сред жените, отколкото сред мъжете (17,1 на сто спрямо 12,6 на сто). През 2018 г. стойностите са били 18,2 на сто за жените и 12,5 на сто за мъжете сред наетите лица.
Лицата с ниски заплати са около една четвърт (25,2 на сто) от заетите лица на възраст под 30 години. При по-възрастните наети лица този дял е по-нисък: 12,1 на сто за служителите във възрастовата група 30-49 години и 13,4 на сто за възрастовата група над 50 години.
Колкото по-ниско е нивото на образование на дадено лице, толкова по-голяма е вероятността то да е с ниска работна заплата. През 2022 г. 27,5 на сто от заетите лица в ЕС с ниско ниво на образование са получавали ниски заплати в сравнение със 17,5 на сто от заетите лица със средно ниво на образование и 4,8 на сто спрямо тези с високо ниво на образование.
През 2022 г. делът на нископлатените служители се различава значително в отделните страни от ЕС. Най-висок е делът в България (26,8 на сто), следвана от Румъния (23,9 на сто), Латвия (23,3 на сто), Гърция (21,7 на сто), Естония (21,2 на сто) и Кипър (20,0 на сто).
За разлика от тях, по-малко от 10 на сто от наетите лица са получавали ниски заплати в Португалия (1,8 на сто), Швеция (4,1 на сто), Финландия (6,5 на сто ), Италия (8,8 на сто), Словения (9,4 на сто) и Франция и Дания (по 9,7 на сто), пише БТА.
През 2022 г. делът на лицата с ниски доходи, регистриран в ЕС, е най-висок в хотелско-ресторантьорския сектор (35,1 на сто); следван от административните и спомагателните дейности (32,3 на сто), което включва лицата, наети от посреднически агенции.
Видът на договора също играе роля: сред наетите лица със срочен трудов договор 27,2 на са с ниски доходи в сравнение с 12,6 на сто от служителите с безсрочен трудов договор.
