Как да убедиш 508 млн. души, живеещи в ЕС, че е в техен интерес да платят 500 млрд. евро загуби от рисковите операции на банките? Вместо борчовете да бъдат поети от акционерите, виновни за окаяното им състояние?

През 2013 г. финансовите министри на ЕС се договориха повече никога данъкоплатците да не покриват дълговете на финансови институции пред фалит или на такива, които трябва да бъдат спасени. Правилото е, че това трябва да направят акционерите, кредиторите, облигационерите и вложителите. Сега обаче това правило трябва да бъде нарушено

и е в ход гигантска манипулация

Европейски и американски медии от няколко дни преливат от статии за предстоящата криза.

Информациите натрапват тезата, че в Италия акциите на банките са се сринали с между 63 и 75%. Че книжата на британските са паднали до 49 на сто. Че на шейната вече е и най-голямата германска банка, 147-годишната Дойчебанк - книжата й от 152 долара през 2007 г. сега вървят по $12. Че лавината е покосила и финансовите институции във Франция, където някои акции са загубили до 63% от стойността си. Че индексът на 500-те европейски банки е намалял с 33% и вече е ударил дъното - най-ниското си ниво от 7 години насам. Показател, че Европа с бързо темпо върви към банкова и финансова криза.

Паралелно с това има информации, че

инвеститорите от Великобритания тихомълком търсят купувачи

или изнасят капиталите си към САЩ. Напрежението подсили и финансовият министър Джордж Озбърн, който тези дни се срещна с някои от големите акули на "Уолстрийт", за да ги моли да не изоставят страната му.

Домино-ефектът и паниката, която се създава, наистина приличат на ситуацията около "Лийман брадърс", с която стартира кризата от 2008 г. Според европейски и американски медии 500 млрд. евро са необслужваните заеми на банките.

„Брекзит няма нищо общо с това – казва пред „168 часа” финансистът Емил Хърсев. -

Положението на банките

не се е променило

и на милиметър от това, което бе преди 8 месеца. Сега е абсолютно същото, но всички казват, че ситуацията е много трагична.”

Целта е обществеността в Западна Европа да бъде убедена, че за пореден път трябва да плати дебелата сметка. И че договореното през 2013 г. правило трябва да бъде нарушено.

"Единственият начин да се спасят европейските банки, ако те започнат да падат като домино заради италианските банкови проблеми, е данъкоплатците да финансират спасяването", заяви официално Лоренцо Бини Смаги, бивш член на борда на ЕЦБ, сега председател на "Сосиете Женерал".

Той се включи в общия хор, като каза, че Европейският банков пазар е изправен пред риска от систематична криза, но

тя може да бъде предотвратена,

ако правителствата приемат идеята да използват пари от бюджета.

Дали ще се реши ЕС да плати от общия бюджет, което ще е и за сметка на хората, или всяка страна сама ще спасява банките си, както прецени, няма значение. Целта е ръцете на правителствата да се развържат и да могат при проблем с пари от бюджета да покриват лошите дългове на финансовите си институции.

“Но нали се клехме повече никога да не го правим, повече никога обществата да не плащат за грешките на банкерите,” ядосват се финансови министри от ЕС в неофициални разговори, цитирани от западни медии.

Италианският премиер Матео Ренци поиска държавите да могат да правят финансови инжекции в банките, за да ги рекапитализират.

След цялата тази картина вероятно всички в ЕС са убедени, че е

по-добре да платят, преди кризата да е помела всичко

"Европа предпочете да игнорира проблемите с кризата от 2008 г. и сега сметките идват накуп. Но идва и Видовден", коментира Емил Хърсев. Според него е повече от ясно, че правилото акционери и вложители да поемат дълговете, няма да се спази.

Защо Емил Хърсев смята, че сега се нагнетява напрежението четете тук - в онлайн изданието на "168 часа".