Първият купувач е ливанецът - спекулант с имоти, Газуан Шараф
За втори път областен управител прави сделка с апетитната земя през главата на правителството
Вначалото на юли т.г. областният управител на София Веселин Пенев проявява нечувана смелост и продава на фирма “Евротрансбилд” три терена държавна собственост с площ над 7 дка за 658 хил. лева. Терените се намират на ъгъла на булевардите “Дондуков” и “Васил Левски” в идеалния център на столицата. А сделката е на цена от 90 лв. за квадратен метър, по-евтино от чифт маратонки.
“Евротрансбилд” е притежавала 16% от земята, а държавата - 84%.
Като повод за сделката е послужило искане на “Евротрансбилд” да се ликвидира съсобствеността. И областният Пенев решава да го направи, като продаде държавния дял въпреки становищата на две министерства - това на регионалното развитие и на земеделието.
Пенев обаче не е първият областен управител, който продава терена на бившите царски конюшни през главата на правителството.
Началото е положено от Росен Владимиров, който е областен управител на София при кабинета на Симеон Сакскобургготски от квотата на ДПС.
През 2003 г. той решава да даде имота на фирмите “Интерстройпроект 90” и “Гондол”. Според Владимиров компаниите, които имат общ собственик,
трябвало да
получат от
държавата
1,9 млн. лв.
заради строителство на сграда на ул. “Лавеле” и “Алабин”, която пък не можела да бъде завършена заради съдебен спор между МВР и наследници - реститути на имота.
Заменката на Владимиров обаче е незаконна, защото нарушава начините за разпореждане с частна държавна собственост и това е потвърдено от съдебно решение, което отменя част от замяната. Проблемът е, че законът забранява замяната на дълг срещу собственост.
Освен нарушението на закона в тази история интересен е и получателят на имота. Собственик и на двете фирми е ливанецът Газуан Шараф.
Шараф е
определян като
почти митична
фигура
от много бизнесмени. През 90-те години, докато на власт бе правителството на Иван Костов, името на ливанеца изплува в скандала за спонсорство на фондацията на премиерската съпруга Елена. Шараф е спонсорирал фондацията на Костова с 50 хил. долара. След това ливанецът бе един от най-големите играчи по търговете и съответно купувачи на военни имоти.
Шараф е и първият купувач на столичния магазин ЦУМ, който впоследствие продава на пловдивския бизнесмен Георги Гергов.
Той закупи от Министерството на отбраната и терена на бул. “Ситняково” и ул. “Оборище”. И само след няколко години го продаде на двойно по-висока цена. Там днес се издига внушителният мол “Сердика”.
Парадоксално, но Шараф можеше вече да си ползва от години собствеността върху царските конюшни, ако правителството на Сакскобургготски не бе решило през 2005 г. да направи втора скандална заменка с имота. Очевидно, без да знае, че той вече не е държавен.
На 12 август 2005 г., петък, в самия край на мандата си и при вече загубени избори, правителството на Сакскобургготски решава да замени част от терена на царските конюшни с фирма “Дивисима”, която е собственост на друг човек, прехранващ се със сделки с имоти - Янко Иванов. Формалният вносител на сделката отново е областната управа, но този път в лицето на зам. областния Люсиен Ковачев, защото Росен Владимиров вече е избран за депутат.
Само 3 дни по-късно, на 15 август - понеделник, тогавашният регионален министър Валентин Церовски, вече покойник, е издал съответната заповед.
В следващите 3 дни светкавично са били платени всички данъци по сделката. А договорът, сключен на 1 септември, е парафиран от новия регионален министър Асен Гагаузов.
В края на август кабинетът “Сакскобургготски” предава властта на правителството на тройната коалиция, оглавявано от Сергей Станишев.
Срещу 16% от имота в центъра на столицата държавата получава сграда на столичния бул. “Драган Цанков” до КАТ. В момента тя е прихлупена зад кулите на “Софарма”. Оценката на тази сграда е 1,9 млн. лв., а на държавния имот 1,75 млн. лв.
В придобитата сграда трябва да се настанят комисията за защита от дискриминация, тази за отнемане на престъпно придобитото имущество и омбудсманът. Финално обаче там отива само тази за дискриминацията. Сградата на “Драган Цанков” е придобита от Иванов чрез приватизацията на “Трансимпекс” през 2004 г.
Иванов е известен и с това, че до януари 2005 г. е бил изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка - преди ерата на Цветан Василев.
Всъщност именно в този период КТБ придобива пак чрез заменка емблематичната сграда на ул. “Граф Игнатиев” и ул. “Ангел Кънчев”, прочула се с безкрайните опашки на вложители в дните след фалита.
Вече при управлението на тройната коалиция започва истинската драма със собствеността върху царските конюшни, която дори довежда до
разваляне на
отношенията
между НДСВ и
ДПС
Поводът е отказът на омбудсмана Гиньо Ганев да се премести в новата сграда. Проверка на строителното министерство обаче показва, че оценките на имотите са реални и отговарят на пазарните цени и сделката не може да бъде развалена. Според експерти “Дивисима” не е отправяла претенции за разликата от близо 100 000 лв., която възниква при оценката на имотите. Това се доказва от решението да се платят екстрено всички данъци.
Данъчната оценка на въпросния имот е доста ниска - 508 739 лв., а пазарната е над 3 пъти по-висока - 1,75 млн. лв.
Янко Иванов обаче се сблъсква с неочаквани трудности да владее имота в центъра на София, който е получил. Когато с документа за деактуване от областната управа отива в община Оборище, за да бъде вписан като собственик, разбира, че теренът вече е продаден от същата областна управа. Това разказва собственикът на “Дивисима” пред в. “24 часа” през 2008 г.
Тази замяна не е първата, която прави Янко Иванов с държавата. Подобно на Шараф и той закупува евтино апетитни имоти, които след това препродава. Неговата фирма “Бултримекс” например е закупила с целия “Булгарплодекспорт” и сграда на столичната ул. “Съборна” 7, която дълги години дава под наем на прокуратурата. Варненци пък пуснаха в социалните мрежи снимки на имоти в Морската градина на своите съграждани - братята Янко и Красимир Иванови. Вторият е ректор на Варненския медицински университет. Според варненци двамата братя били сред основните борци за спиране на автомобилите в Морската градина, а в същото време самите те шофирали до луксозния си дом. Иванови подкрепяли кандидат-кмета на Варна Чавдар Трифонов, издигнат от ДСБ.
И имотът в Морската градина е придобит от Янко Иванов, също чрез заменка.
Иванов е и сред хората, построили сградата “Кораба” във Варна на гърба на Морското училище, след като теренът за нея бил изваден от списъците на забранените за приватизация имоти. По-късно сградата бе продадена на министерството на правосъдието срещу 4000 лв. на кв. м при площ от 1000 кв. м за административен съд на Варна.
Проблемите със собствеността на царските конюшни обаче
не спират Иванов
и той завежда
дело срещу
Газуан Шараф
и областната управа, за да бъдат обявени за нищожни сделките от 2003 г. Тези дела продължават и до днес. Именно те са станали и причина за отрицателното становище на Лиляна Павлова до областния управител Веселин Пенев от НПСД, че не трябва да прави нищо с имота, докато текат съдебни дела. Според Иванов обаче той вече си е върнал собствеността.
Още при придобиването на сградите Янко Иванов има намерения да строи на мястото на царските конюшни. Неизяснената собственост обаче го спира. Иванов обаче има нови надежди да строи, след като направи сделката с Пенев. Вчера той обяви, че иска да строи на мястото на царските конюшни луксозна сграда. Основание му дава това, че от 1986 г. те не са в списъка на защитените като паметници на културата сгради.
Експерти обаче смятат, че съществува друга пречка за каквото и да е преустройство по сградите. Тъй като имотът попадал в историческия център на столицата, той автоматично става “територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата”. А това означава, че всяка промяна по сградите трябва да се съгласува с Националния институт за паметниците на културата. Допълнително държавата няма да даде съгласие, защото във всичките заменки част от сградите на терена остават държавна собственост.