За да подобрят производителността си, индустриите трябваше да инвестират в ново оборудване и технологии в периода от 2001-а до 2008-а година. Когато обаче пазарите неочаквано се сринаха, бизнесът плати висока цена за предприетата модернизация. Възвръщаемостта на инвестициите дойде години по-късно, но някои все още не успяват да си възстановят вложените средства.

Този период и днес навява лоши спомени. Страховете на индустриалците си имат своите основания. Икономическият растеж е сравнително плах. Не се знае дали Китай се подготвя за леко приземяване или ще предприеме нов полет. Бъдещето на държавите от еврозоната, на Бразилия, Индия и Русия става все по-неясно и трудно за прогнозиране.
Обяснимо, машиностроителите все по-често заемат позиции на превантивна отбрана. Пазят се от рискови инвестиции, за да избегнат големите загуби.

Стратегията за предпазване от рискове не е съвсем правилна, смятат анализаторите от Strategy&. Действително, индустрията днес е изправена пред насрещен вятър. Но водейки се от правилото, че на всяко действие има равно по сила противодействие, може да се очаква период на ренесанс. Има ги вече първите симптоми, които показват сериозна трансформация на облика, системите и процесите в съвременното машиностроене.

Въпреки рисковете и горчивия опит от предишни години, индустрията не може да си позволи да пренебрегне този напредък. Прегръщайки го, дори ще успее да подобри производителността и конкурентопособността си.

Накратко: вместо да се страхуват от миналото, производителите трябва да се запитат кои технологични инвестиции ще имат положителен ефект върху дейността им. Важно е също да се уточни каква е възможната възвръщаемост на подобни вложения, да се открият и рисковете, които носят новите технологии.

В условията на съвременното технологично развитие е логично да се предположи, че стремително вървим към един нов вид фабрика на бъдещето. Там вътрешни и външни дейности се ръководят чрез информационна платформа и са свързани чрез нея.
Клиенти, дизайнери и координатори ще могат да споделят всичко важно от производителния цикъл, от първоначалната идея до оценяване на крайния продукт. Операторите ще се сработват с роботи, разчитайки на виртуален инструктаж. По монтажните линии ще излизат изключително персонализирани продукти с нула дефекти.

Кои са основните тенденции

Интернет на нещата

Първата е т. нар. Интернет на нещата (Internet of Things (IoT), заемаща все повече пространство в различни сфери от живота. В машиностроенето IoT се използва, за да се свържат машини, сензори, компютри и хора, за да се подобри мониторингът на информация, тя по-добре да се събира, обработва и анализира. И не става дума само за множество от различни устройства и датчици, обединени от жични и безжични мрежи и включени към Интернет, а за по-тясна интеграция между реален и виртуален свят, между хора и устройства.

Чрез подобни устройства може да се разбере, например как температурата, налягането и влажността се отразяват на експоатационните качества.

Водещият световен производител на инструменти и инженерни системи Stanley Black & Decker въвежда тази технология във фабриката си в Мексико. Състоянието на поточните линии може да се следи в реално време чрез мобилни устройства и Wi-Fi RFID тагове. Резултатът е убедителен – ефективността е подобрена с 24%.

Анализаторите очакват, че новата технология ще доведе до производство на висококачествени, устойчиви и надеждни продукти. Предпремиера можем да видим във вятърните турбини на General Electric. В оборудването има около 20 000 сензора, които произвеждат 400 вида данни в секунда. Едновременният анализ на тази информация позволява на компанията и клиентите й да оптимизират експлоатационните качества на турбината и едновременно с това да вземат активни решения за поддръжката и подмяната на части.

Преди да се впуснат към тези технологии, производителите трябва добре да се замислят каква информация ще им трябва и колко са ефективни аналитичните структури, които ще оценяват данните. Не бива да се забравя също, че за новите технологии ще е необходима и работна ръка, обучена да проектира и изгражда продукти за Интернет на нещата. Необходими ще са и учени, които да анализират резултатите.

Роботите

Роботите – това са друга технологична група, която променя индустрията. Само за две години доставките на промишлени роботи в Китай например се удвоиха и достигнаха 75 000 през 2015-а. Международната федерация по роботика прогнозира нов скок до 150 000 през 2018 година.

Неотдавна именно китайска компания отвори вратите на първата напълно автоматизирана фабрика в Донгуан. Широкото разпространение на роботиката и автоматичните технологии, обаче най-вероятно няма да може да се приложи навсякъде. Доста производители смятат, че прекаленото автоматизиране е вредно и ще доведе до намаляване на иновациите. Убедени са, че все още само хората могат да раждат идеи, които на свой ред да подобрят процеси и продукти.

Роботизирането се развива по различен начин в САЩ и в други зрели икономики. В много от случаите умните машини помагат на работника, а не го заместват. Концепцията е известна като „коботикс” (cobotics). Така оператори и машини работят заедно, за да се справят по-бързо, лесно и сигурно със сложните части на процеса на сглобяване. „Коботикс” набира все по-голяма скорост. Досегашното приложение на концепцията може да се види в самолетната и в автомобилната промишленост.

Добавена реалност

Добавената реалност е друг изключителен технологичен напредък, особено полезен в производството. Бързото и мащабно развитие на компютърната наука и информационните технологии позволява на индустриалните производители да доставят информация в реално време. Потребителят просто трябва да следва текста, графиките или аудиото, което слуша докато работи на терена във фабриката. Тези уреди следят едновременно точността и времето за изпълнение на процеса, могат и да предупреждават за евентуални рискове, свързани с качествата на продукта.

Повече - в книжното тяло