В изба в село Плоски клиентите сами приготвят вино

Тодор и Георги Георгиеви казват, че човек трябва наистина да разбира и обича работата си.

В рубриката “Бизнес от нулата” представяме историите на български предприемачи, стартирали бизнеса си с подкрепата на Микрофинансиращата институция ДЖОБС, част от групата на Българска банка за развитие.

Хората обичат да виждат, че собственикъте ангажиран с дейността си, обясняват идеята братята Георги и Тодор Георгиеви

Изба в село Плоски предлага на клиентите сами да си направят вино. Как да различават сортовете и да изберат най-подходящата комбинация, им разяснява Тодор Георгиев, който има завършени два винарски курса в Англия. Той и брат му Георги са собственици на Georgiewi Bros и създават WineMakeryClub. Винарната се намира в родното село на майка им, на 6 км от Сандански.

Всичко започва от Георги Георгиев, който преди осем години решава да си построи къща там. Селото е високо в планината, а по пътя към него има лозя. Един ден, като построя къщата, ще си направя и лозята, казвал си Георги Георгиев и през 2009 г. произвел първото вино, но като любител.

“Получи се много добре и бързо го изпихме. На следващата година трябваше да направя по-голямо количество”, спомня си Георгиев. И решава да направи винарна. Поканил и Тодор, който тъкмо завършил бизнес образованието си в Англия.

Започнахме да планираме как да направим малка бутикова винарна. Освен виното искахме да предоставяме и забавление на хората, разказва Тодор Георгиев. Затова кръстили мястото WineMakeryClub (от английски - клуб на винопроизводителя или работилница за вино).

Идеята не е много популярна у нас, но в САЩ и Франция била добре разработена, обясняват братята. “Хората обичат да виждат, че собственикът е ангажиран с дейността си. Аз трябва наистина да разбирам това, с което се занимавам. Ние двамата най-добре можем да представим виното си и с най-голяма любов да говорим за него”, казва Тодор Георгиев.

Той се заема да презентира вината пред клиентите на събитието, което правят - “Да бъдеш винар за един ден”. Тодор Георгиев представя два вида вино - “Мелник”, който е тяхно производство, и един европейски сорт. Клиентите сами ги смесват в бутилки и избират кой вкус искат да доминира. След това на етиката на бутилката се изписва името на клиента.

“В началото, когато проучвахме кое колко струва и какво трябва да купим, хората ни се смееха. Наложи се да прочетем много литература, за да направим правилно бизнес плана си”, спомнят си братята. След като са готови с идеите, Георгиеви започват да обикалят банките в търсене на финансиране. Част от институциите били изчерпали ресурса си за стартиращи фирми, други искали големи гаранции или високи доходи от кандидатите за заем.

“Тогава познати ни препоръчаха Микрофинансираща институция ДЖОБС, част от Българската банка за развитие. Аз първо си помислих: Това е държавна банка, там сигурно е много сложно. Отидох предубеден”, спомня си Тодор Георгиев. Експертите в банката разбират, че братята са наясно с идеите си, и им разясняват за възможността, която предлага МФИ за стартиращи бизнеси.

“Ако нямахме този заем от ДЖОБС, нямаше как да стартираме бизнеса си. Помогнаха ни приятели в началото, но кредитът от 83 хил. лв. от микрофинансиращата институция беше основната сума. Те ни послужиха да построим сградата и да закупим оборудване”, разказва Тодор Георгиев.

През първата година строителството е забавено, закъснява и разрешителното за производство на вино. Затова и първата им година се оказва нулева. “Добре, че първата година от заема на МФИ ДЖОБС е гратисен период. Наложи се да искаме преразглеждане на кредита, което стана много гладко. Аз пак се учудих, че толкова леко се получават нещата.”

Сега братята очакват големите продажби да започнат, тъй като вече имат собствено производство. В момента преговарят с фирми и заведения, интерес е заявила и английска компания. Надяват се и някое от техните вина да вземе медал от голям конкурс.

Въпреки че винарната е малка, тя е направена по-стандартите на големите - съдовете са от инокс, имат охлаждане, чрез уреди могат да контролират температурата на всеки процес.

Георги живее в селото, а Тодор пътува няколко пъти в седмицата дотам. Връща се рано сутрин в София на другото си работно място. Помощ идва и от децата им - синът на Тодор работи във винарната, а дъщерите на двамата братя се заемат с маркетинга. Първата им реколта се казва Friends Selection - кръстена на приятелите, които им помагат. Реколта 2016 е Family Selection заради цялото семейство, което се включва в работата.

Младите хора не са мотивирани да работят, още повече на село. Ние с такава любов се отнасяме към нещата, че вероятно успяваме да ги завладеем, без да ги караме на сила да ни помагат, разказват братята. Тодор Георгиев завършва в Англия, има синя карта за висококвалифицирани хора, която му дава право да работи на острова много преди да отворят английския пазар за чужди работници. Въпреки това той виждал реализацията си в България. Поканил в избата Андрю Бероу - един от популярните блогъри в Англия, които пишат за вино.

Дават му да опита оранжево вино. Те сами го произвеждат от бяло грозде по технология за червено вино и цветът става наситеножълт.

Братята решават да запознаят блогъра и с други винарни в района. Бероу пише: Ако може да се определи с една дума виното в България, то тя е потенциал. Потенциал за развитие, потенциал за винен туризъм, потенциал за хубаво винo.