Поне 4 институции трябва да контролират
Паленето на стърнища и растителни остатъци върху земеделски земи е забранено от няколко закона у нас. И съответно поне 4 са институциите, които би трябвало да глобяват стопаните нарушители. А санкциите са солени - стигат до 20 хил. лв. Но при много баби хилаво бебе и реално наказаните са малцина. Затова и запалването на стърнищата продължава да е масово особено сега, преди пролетната сеитба. За фермерите това е най-лесният и евтин начин да освободят нивите от растителните отпадъци, плевели, насекоми и т.н.
Най-често
за запалено
стърнище
глобява
пожарната
по закона за МВР. По него санкциите са от 200 до 2000 лв. (Виж карето долу - бел. ред.) Много по-високи са глобите по Закона за опазване на земеделските земи, който категорично забранява паленето на стърнища и растителни остатъци в земеделските земи. Тук санкцията за първо нарушение е от 1500 до 6000 лв., а при повторно става от 2000 до 12 000 лв.
Тези огромни глоби обаче на практика са само хипотетични. Защото земеделското министерство и неговите служби по места от години предпочитат да не се занимават и конфронтират с фермерите. Затова и с оправданието за липса на хора, които да следят за спазване на забраната и налагане на санкцията, прехвърлят отговорностите на общините. Всяка есен и пролет се пращат писма до градоначалниците и районните кметове, в които искат те да издадат забрана за палене на стърнища и да глобяват. Така
санкционирането
се прехвърля
към местната
власт,
която обаче също не е заинтересована да се конфронтира, особено с по-едрите земеделци. Все пак има и кметове, които налагат тези глоби, друг е въпросът дали си ги събират.
Има и четвърта институция, която може да глобява за запалено стърнище, но разбира се, само ако поиска. Това е екоминистерството чрез регионалните инспекции по опазване на околната среда. Съгласно Закона за опазване на околната среда всички юридически, физически лица, собственици и ползватели на земеделски земи, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в обработваните от тях поземлени имоти. За нарушения се налагат глоби за физически лица, кметове и длъжностни лица - от 100 до 6000 лв., за юридически лица и еднолични търговци - от 1000 до 20 000 лв. Липсва обаче информация за реално наложена подобна глоба за запалено стърнище.
Санкция за палене на стърнище има и в още един закон - този за почвите. По него глобата е само от 250 до 1000 лв.
И може би не на последно, а на първо място най-сериозната санкция за фермерите, които палят стърнища, е свързана с евросубсидиите. Те могат да бъдат лишени от тях при подобно нарушение. Причината е, че изгарянето на стърнищата нарушава шестия задължителен национален стандарт за опазване на земята в добро земеделско и екологично състояние.
От 1 януари 2017 г. неговото спазване би трябвало да се контролира стриктно от Техническия инспекторат на фонд “Земеделие” - разплащателна агенция. Няма данни обаче досега някой да е бил лишен от субсидия заради запалено стърнище. Иначе според документа под стърнище се разбират следжътвените остатъци от зимните и пролетните житни култури със слята повърхност - пшеница, ръж, тритикале, овес и ечемик.
Освен че запаленото стърнище създава опасност от пожари, които да се прехвърлят към гори и дори населени места, тази практика е вредна и за почвата. Високата температура унищожава голяма част от органичното вещество в нея и разрушава хумусния слой. Нещо повече - унищожава се част от почвените микроорганизми, под въздействието на които се разграждат органичните вещества. Същевременно се увеличава процентът на въглеродните емисии и фините прахови частици във въздуха.
361 ниви пламнаха
само в неделя
Само тази неделя имаме 361 пожара в стърнища, пасища и други подобни земеделски територии от общо 393 сигнала за огън в страната. Това съобщи за “24 часа” Стефан Стефанов, началник на отдел “Превантивна дейност” в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”.
Със затоплянето на времето и стопяването на снега подобни сигнали се увеличават рязко. “За целия януари имаме 115 такива пожара, а за февруари - 867”, посочи Стефанов. Само за първите 5 дни на март обаче пожарите в стърнища и пасища са 1011, добави той. През 2016 г. пък имало общо 28 312 сигнала.
“Това са т. нар. пожари без загуба, защото не можем да оценим на колко се равнява декар изгоряла трева. Всъщност обаче загубите са за държавата - в човешкия ресурс, техниката и времето, за да бъдат погасени”, обясни пожарникарят. Заради дима, особено при огън близо до магистрали, нараствала и опасността от катастрофи.
Заловените нарушители се санкционират по Закона за МВР. Там глобите са от 200 до 2000 лв. Няма обаче точна статистика колко са санкциониратите за палене на стърнища, тъй като в данните влизат и други глоби.
“Често отиваме на пожар и няма извършител. В такъв случай подаваме сигнал до полицията и ако го открият, го санкционират. Ние налагаме глоби само ако има нарушител на място”, обясни Стефанов. Такива случаи обаче били редки. При по-тежките произшествия от м.г., в които огънят се е разраснал и се е стигнало до горски пожари, има образувани 7 досъдебни производства под надзора на прокуратурата. Стефанов очаква с дъждовете палежите да намалеят. Следващият им пик ще е през юни и август.
-5 °
18 °
