Поне два пъти по-малко са жените с над 1000 лева месечни чисти доходи от труд в сравнение с мъжете в България, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров на конференция за равенството на половете, организирана от синдиката.

Жените с високи доходи най-често са заети в ИТ сектора, който е доминиращо мъжки, в банковия сектор, в сферата на енергетиката и далекосъобщенията.

Женската заетост остава предимно в нископлатените отрасли, традиционно феминизирани, като хранене, почистване, социални услуги, търговия и шивашка промишленост.

Мъжете доминират в два от трите най-високоплатени икономически дейности. В "създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" жените имат по-ниска средна работна заплата с 18.5 на сто. В "производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" заплащането им е по-ниско с 14.9 на сто, а наетите жени с висше образование са повече от заетите мъже в тази група, но брутната месечна заплата е с 26 на сто по-ниска от тази на мъжете със същата степен на образование, сочат данните на НСИ, отбеляза Пламен Димитров.

Данни от изследване на КНСБ показват, че жените с доходи под 500 лева доминират над мъжете. Колкото по-високи са доходите, толкова по-малко са дамите, които попадат в съответната група, допълни Димитров.

Наблюдава се тенденция за нарастване на разликата в заплащането по пол. През 2015 г. тя достига до 14.2 на сто, по данни на НСИ, при 10.6 на сто през 2007 г. Успокоение е, че в държавната администрация джендър разликата в заплащането в България е 15.4 на сто при средно за ЕС 16.3 на сто.

Присъствието на жените в платения труд се увеличава през последните години, но все още изостава от нивата, достигнати през 2007 г. Коефициентът на заетост достига до близо 60 процента през четвъртото тримесечие на 2016 г. при 58.5 на сто за същия период на 2007 г., но за този период заетостта при жените отчита загуба с близо 154 хиляди работни места. Според Димитров тези промени са повлияни от намаляващия брой на населението, тъй като за периода 2007-2015 г. то намалява с 487 хиляди, като жените намаляват с 264 хиляди души.

Коефициентът на безработните жени /6.5 на сто/ е по-нисък от средния за страната - 6.7 на сто, но продължава да се задълбочава младежката безработица сред жените, като достига нива от 13 на сто при 11.4 на сто през 2007 г.

Близо 57 процента от безработните жени са без работа са поне две и повече години. 56 на сто от хората извън работната сила са жени, а 719 хиляди са жените на възраст 15-64 години, които не желаят да работят, като за над една трета от тях основната спирачка са лични и семейни причини, посочи Димитров.

Според него трудният баланс за съвместяване на трудовия и семейния живот отслабва позициите на жените на пазара на труда. Около 25.2 на сто от безработните, които се грижат за деца до 14 години, не успяват да се включат на пазара на труда поради липсата на подходящи и достъпни заведения за социални услуги, а други 25.3 на сто от безработните жени, грижещи се за възрастни хора, биха работили, ако има кой да се грижи за близките им.

Слабият пол е изправен пред сериозни пречки за кариерно развитие и достигане до най-добрите позиции в компаниите.

Жените вземат и по-ниска пенсия с 29 на сто от тази на мъжете. Делът на бедните жени нараства и през 2015 г. е 23.8 на сто, а в риск от бедност и социално изключване достига до 43 процента.