Търсят модел, който да гарантира плащането на данъци
Еврорегулации за споделената икономика ще осигуряват безопасността за потребителите. Законите трябва да намалят сивия сектор и да защитят правата на бизнеса. Около тази теза се обединиха експерти и представители на община Виена по време на конференция за споделената икономика, организирана от Eurocomm-PR.
“Тези регламенти трябва да гарантират спазването на рамковите условия в порядъчни граници. Нищо не говори против регламентирането, но трябва да намерим бързо рамкови условия. Във Виена по идея на нашата кметица помислихме как да подходим към споделената икономика, как да се регулира събирането на данъци и такси за тези услуги”, коментира Томас Райндл, председател на общинския съвет на Виена.
Той коментира, че вече има предложения как да се намират и съхраняват данни и дали да се споделят с други ведомства.
“Темите ни занимават и са предизвикателство за нас. Искаме да разменим мнения, да намерим съвместни решения и възможност, за да можем добре да се подготвим за развитието, което се наблюдава на пазара”, обясни Райндл.
Според него темата за споделената икономика не е нова. Примери за такава
има още отпреди
150 години, когато
хората са се
обединявали в
кооперации и съюзи,
за да могат да потребяват заедно, да развиват бизнес. Такива били банковите кооперации или съвместното използване на техника в селското стопанство.
Новото днес са дигитализацията, каналите и бизнес моделите. “Трябва да има честна икономика. Ако споделената не е правилно реализирана, тогава ще има нелоялна конкуренция. В Америка имаше някои скандали, които бяха свързани с използване на лични данни през такива платформи. Темата е деликатна, особено за общинските администрации”, каза Райндл.
Във Виена примерите за такава икономика са вече няколко и са успешни - споделяне на велосипеди, храна, автомобили, строителство. В града в момента се строят около 10 000 апартамента чрез жилищно-строителни кооперации. Това е общественополезно строителство, не е в капиталистическия смисъл на този термин, казва председателят на общинския съвет.
Според Владимир Данаилов - директор на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции, този икономически модел дава възможност за по-пълноценно използване на ресурси и човешки капитал.
“В България има много примери за споделена икономика – развиват се платформи за мобилност, финансиране, ползване на жилища. Позитивното е, че
много български
фирми развиват
бизнес, базиран
на този модел
Разбира се, тук оперират и едни от най-знаковите глобални представители на този модел, като Airbnb”, казва той.
Данаилов подчертава, че е необходим проактивен подход, тъй като той е по-работещ. Това означава, че трябва правилно да се оцени моделът и влиянието му върху социалната и икономическата среда в България. А оттук да дойде и готовността на държавата за регулации.
Клеменс Химпеле - ръководител на отдел “MA 23 – Икономика, труд и статистика” към общината във Виена, разказа, че през 2014 г. е разработена рамкова стратегия. Тя дефинира целта на града - високо качество на живот на всички граждани въз основа на иновации, като се щадят ресурсите.
Според него темата вълнува всички градове в Европа. Те обаче трябва да помислят как да споделят ресурсите ефективно и
как да действат
по въпроса с
данъчното облагане
“Виена поставя качеството в центъра, искаме високо качество, защита на потребителите и околната среда, висококачество на продукти, услуги и работа”, казва Химпеле.
Той споделя мнението, че в Австрия отдавна се работи по модела на споделената икономика - дават се ски под наем, защото повечето от хората не си купуват собствени.
При новите форми обаче възникват въпросите за осигуровките на заетите, плащането на данъци и сигурността на потребителите.
Общините например не знаят местоположението на жилищата, предлагани чрез платформи, а проверката и контролът са невъзможни от административна гледна точка.
Според Химпеле проблемите, свързани с данъците, не могат да се решат на общинско ниво, трябва синхронизация на европейските политики и приемане на единен метод. Наложителни са промени, тъй като платформите избират за седалище градове с ниско данъчно облагане.
Въпреки че оперират в една страна, печалбата изтича в друга, а това е загуба на добавена стойност, казва Изабела Мадер от “Ексълънс институт във Виена”. Тя цитира данни от изследване, според което държави като Австрия губят по около 3 млрд. евро на година от споделените модели.
Йоханес Лутер - ръководител на организацията за местни и туристически стратегии и развитие на жилищната политика “Ърбън фючър хъб”, смята, че развитието на тази икономика
оказва натиск
върху хотелите
и по-специално при по-ниския клас настаняване.
Какво е общото между Амстердам, Барселона, Берлин и Париж? При всички има увеличен брой на населението, туристите, на нощувките. Това стимулира растежа на икономиката на споделянето.
В Амстердам платформата за жилища обхваща 75 до 80 на сто от офертите. Холандската столица подписва меморандум, чрез който Airbnb е задължена да плаща туристическа такса, и определя срок за наеми на 60 дни годишно, а един участник може да наеме само един апартамент. Има високи санкции за нарушения на правилата, казва Лутер.
Вторият пример е Барселона, където кметството oтxвъpли пpeдлoжeниeтo нa плaтфopмaтa дa ce пocтaви лимит пpи бpoя нa имoтитe пoд нaeм в гpaдa. Плaнът бeшe oпит дa ce пocтигнe пpимиpиe c мecтнитe влacти, зaeли ce cъc зaдaчaтa дa oгpaничaт нepeгyлиpaния тypизъм.
Когато платформата стартира във Виена, офертите са около 1000, сега са над 5500. Градът е отворен за тези модели, като дори организира информационна кампания за хората, които са решили да се възползват от тях.
Създадено е пространство в интернет, в което са събрани съществуващите регламенти, като например за плащането на данъци и защита на потребителите. Вече има модифициран и виенски закон за насърчаване на туризма. Правят се срещи за обмяна на опит с други европейски градове.
-5 °
18 °
