БНБ, правителството и ЕК искали да я преструктурират, НС не приело закон
“Случаят с КТБ не беше предмет на дискусия на 29 юни 2014 г. и бе засяган бегло и единствено при проявен интерес от някои участници в консултациите.
Това заявява бившият управител на БНБ Иван Искров в писмо до президента Румен Радев. Повод е поисканото от Радев съгласие от всички участници да се разсекрети стенограмата от разговорите при президента Росен Плевнелиев от лятото на 2014 г.
Искров обяви писмото в личния си профил във фейсбук в петък. Точно на тази среща в президентството, БНБ в координация с правителството и с търговските банки е предложила “работещи решения, които вече са били консултирани с ЕК и са позволили много бързото преодоляване на ликвидния натиск, пише той.
“Истинският разговор за КТБ се е състоял на 14 юли 2014 г.”, съобщава Искров на Радев. И го призовава непременно да отвори и втората стенограма. Публикуването на пълния ѝ текст ще позволи много по-обективно историческо отразяване на позицията и действията на БНБ в онзи период, като ще разсее упорито налаганите впоследствие изопачени твърдения относно позициите и ролята на централната банка - както по случая с КТБ, така и при противодействието на атаките срещу банковата система и опитите за разклащане на валутния борд през лятото на 2014 г., пише бившият управител до президента Румен Радев.
БНБ и правителството бързо са съгласували с ЕК и са предложили спасителни мерки. По-важните от тях обаче - преструктуриране на КТБ след бързи законови промени и отварянето ѝ още до август 2014 г. за всички вложители, обаче не се случили, защото нямало консенсус и 42-ият парламент не ги приел.
На първата среща при президента на 29 юни 2014 г. “не е предлагано и обсъждано въвеждането на капиталов контрол, добило популярност между политиканите като банкова ваканция”, подчертава Искров.
Резултатът от втората среща бил разочароващ: “След невъзможността за постигане на съгласие между политическите сили тогава за приемане на съответното законодателство, с което по това време България не разполагаше, отпадна възможността да бъде осигурен достъп на вложителите до средствата им в КТБ още на 21 юли или най-късно в началото на август 2014 г.”, категоричен е Искров. И пояснява- че “БНБ и правителството, съгласувано с ЕК”, са предложили “такова преструктуриране на КТБ, което щеше да осигури бързия достъп до пълния размер на всички спестявания, а не само за тези до законовия минимум от 196 хил. лв.”.
Към датата на първата среща всички присъствали са обещали подкрепа за БНБ, но след това не са удържали на думата си. “Особено неконструктивно и на двете срещи беше поведението на тогавашния председател на 42-ото Народно събрание(Михаил Миков- бел.ред.)”, упорито защитаващ невярната теза, че БНБ разполага с всички необходими правомощия и инструменти - твърдение, което по никакъв начин не отговаряше на законодателната рамка в онзи период, подчертава Иван Искров. Такова поведение удобно прехвърляло цялата отговорност към централната банка в стремежа да не се ангажира Народното събрание с необходимите законодателни инициативи. По това време не е налице транспонирана в националното законодателство Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Такъв закон беше приет едва от следващото, 43-ото НС, отново изготвен от моя екип, заявява бившият управител на БНБ. Читателите сами щели да се убедят в това, като прочетат и двете стенограми.
Докато тълкуваме миналото и преразказваме стенограми и провеждаме безплодни дискусии, Португалия реализира приходи от 1 млрд. евро от продажбата на преструктурираната втора по големина банка (Банка Еспирито Санто-бел. ред.) , посочва в писмото си Искров. Като ви благодаря за изпратеното писмо с искане на писменото ми съгласие да публикувате стенограмата от 29 юни 2014 г., оставам с уважение”, завършва бившият управител на БНБ.
“Нека се публикува стенограмата, за да стане ясна истината. Иначе тълкувания и преразкази по спомени много, а хората си спомнят какво се случи в крайна сметка.” Така лаконично коментира писмото на Искров председателят на 42-ото НС Михаил Миков. Той разкри, че е първият, който е върнал отговор на президента Румен Радев още по-миналия петък със съгласие стенограмата да бъде разсекретена.
Миков напомни, че като лидер на БСП през 2015 г. два пъти е писал официални писма до тогавашния президент Росен Плевнелиев с искане за разсекретяване на стенограмата от КСНС.
-5 °
18 °
