Купувачът на Царските конюшни иска и небостъргач зад президентството

За да бъде завзета цялата сграда, завеждат незаконно иск със стара дата в съда в Никопол. Магистрати в столицата отсъждат въпреки фалшификацията

Ще бъде ли построена нова 16-етажна сграда в тоталния център на София, на 50 метра от президентството и върху градинка, под която се намира градската резиденция на Константин Велики в рамките на антична Сердика?

Зад проекта стои варненският бизнесмен Янко Иванов, същият, който неотдавна попадна във вихъра на скандала с Царските конюшни в София. След като се разбра, че ги е

придобил на

скандално

ниска цена

и с намерение да ги застрои с жилищни блокове, въпреки статута им на паметници на културата. В интервю (виж долу) самият той не отрича за архитектурния план за новата сграда на пресечката на улиците "Съборна" и "Леге", но твърди, че идеята е замразена заради съдебен спор между други собственици в сградата и външна фирма с претенции върху партерния етаж.

Проектът (виж скиците вдясно) обаче предвижда нещо повече от замяната с нова на сега съществуващата сграда, в която се намира Окръжната прокуратура. Идеята е да се застрои и градинката отпред, под която между другото се намира неразкритата градската резиденция на Константин Велики.

Цели 18 века след този римски император върху регулационната карта на съвременна София за този парцел е поставен червен надпис - "За обществено строителство".

Какъв обаче

е проблемът

да стартира амбициозният архитектурен проект зад президентството?

Проблемът е, че през 2005 г. Янко Иванов придобива сградата на "Булгарплодекспорт", но не и на магазините на партера. За тях започва една тиха съдебна битка, в която ние изобщо не твърдим, че варненският бизнесмен е замесен пряко или косвено.

Но видно от десетки документи по случая става въпрос за война с всички средства, в която се оказват скандално замесени магистрати и дори цял съд в провинцията, който действа в случая като частен.

Но как започва цялата история? През 1999 г. Христо Киров и съпругата му арх. Теодора Джерманова-Кирова сключват договор със Столична голяма община за

замяна на 6

апартамента в

София плюс

парична вноска срещу въпросния магазин на ул. "Съборна" номер 7. Той е с площ от 240 кв. метра на партера и 50 кв. метра в сутерена.

Останалата част от сградата е на "Булгарплодекспорт". Магазинът долу обаче още след построяването й през 1963 г. е предаден от държавата за стопанисване на общината, което е видно от документ, с който Кирови разполагат. Това става и причина техният договор за покупка през 1999 г. да бъде именно с общината.

След като се сдобиват с имота, Кирови правят там ремонт, оформят търговски комплекс и го дават под наем. Точно имотът става повод 6 години по-късно те да се запознят лично с митичния варненски бизнесмен Янко Иванов.

През лятото на 2005 г. на едно от последните заседания на правителството на Симеон Сакскобургготски се възлага на Министерството на икономиката да подготви продажбата на сграда на "Булгарплодекспорт" на ул. "Съборна" номер 7 в София.

Сделката е

уредена

буквално за дни

и така на 11 юли 2005 г. Алипи Алипиев с фирма "Алинекс" ЕООД става собственик на 6-етажната постройка (с изключение на магазините). Сделката е за 1,1 млн. лева, при положение че данъчната оценка на сградата дори и в самия нотариален акт за продажбата е 1,8 млн. лева.

Но това е дребна подробност. Само 3 седмици по-късно Алипиев апортира изцяло имота в полза на фирма "Трансланд" на Янко Иванов.

"Скоро след сделката той дойде да се запознае с нас - разказват семейство Кирови, собствениците на магазините. - Янко Иванов каза, че вече сме съседи и трябва да развиваме джентълменски отношения.

По-късно разбрахме, че той още тогава е започнал да търси начини да ни вземе магазина, за да получи пълни права над сградата.

Въпреки че в атаката срещу нас официално името му, както и фирмите му не фигурират абсолютно никъде."

Кирови научават, че им предстоят съдебни проблеми чак през 2010 г., когато получават призовка от съда. Междувременно, за да бъде образуван иск срещу собствеността им,

започват да се

правят уникални

съдебни

машинации

"Най-сериозният проблем за завземането на магазините е 5-годишната "придобивна давност" - обяснява Христо Киров. - Защото, когато купуват останалата част от сградата през 2005 г.,

ние сме вече

6-а година

собственици

на магазина. И за да имат съдебни претенции спрямо нас, те трябва да са били заявени още през 2004 г."

Всъщност първият проблем по пътя на завладяването на партера на "Съборна" 7 е да се намери частно лице или търговско дружество, което да претендира за имота. Първият опит се прави чрез вече приватизираното общинско дружество "БКС Средец".

За тази афера Кирови научават абсолютно случайно, когато виждат, че магазинът им е обявен от брокери за продажба през 2005 г.

Така буквално от една обява те разбират, че според "БКС Средец" имотът им е включен в капитала на дружеството. 

Започва съдебно дело за собствеността, което - направо уникално за българската действителност -

завършва само

за 1 година на

четири инстанции

- от районен през градски, апелативен и Върховен касационен съд в 3-членен и 5-членен състав. Всички те излизат с 4 решения в полза на семейство Кирови.

Тогава се решава, че единственият останал възможен вариант за съдебен иск за магазина на "Съборна" 7 е дружеството "Булгарплодекспорт", въпреки че документи още от времето на построяването на сградата през 1963 г. сочат, че държавата им дава за стопанисване имота без партера, който е определен за общината.

Независимо от всичко се подготвя иск от името на "Булгарплодекспорт", но остава един съществен проблем - вече е 2007 г., а искът е трябвало да бъде заведен още през 2004 г.

Въпросът е: възможно ли е иск от днес да бъде заведен в български съд с дата 3 години по-рано?

Отговорът е: да, разбира се, напълно е възможно. Но за целта трябва да се намери подходящ съд. И ето че подходящото място противно на всяка нормална правна, географска и регионална логика се оказва районният съд в, забележете, Никопол! На 13 септември 2007 г. тогавашният му председател Тодор Тихолов тихичко вика в кабинета си съдия Галя Наумова и главната счетоводителка Янка Найденова, за да оформят

протокол за

намирането на

исковата молба

В иска между другото е написан адресът на магазина - ул. "Съборна" 7, но никъде не се уточнява, че става въпрос за София.

Председателят Тихолов обаче отнякъде явно знае това, защото в присъствието на колежката съдия и счетоводителката оформят следния текст в протокола: "След проверка в кантонерка шкаф, намиращ се в коридора на втория етаж на районен съд - гр. Никопол, в която са оставени папки и канцеларски материали, след ремонта на стаите на гражданското деловодство, Бюро съдимост и адм. секретар,

бе открита

молба

от “Булгарплод-

експорт” ООД с адрес "Съборна" номер 7, гр. София, срещу "Сити март" с адрес "Съборна" номер 7, гр. София.

При проверката се установи, че молбата е била заведена на 12 март 2004 година. "

Установи се, че на молбата е бил поставен печат за гражданско дело, но такова не е било образувано до настоящия момент. Към самата молба липсват други документи и обстоятелства, изложени в нея."Под протокола стоят подписите на Наумова и Маринова.

Така още в същия ден - 13 септември 2007 г., в Районен съд Никопол е заведено със задна дата гражданското дело срещу "Сити Марк", собственици на магазина. Делото обаче не води съдия Галя Наумова, която специализира точно граждански дела, а лично председателят Тихолов, ангажиран с наказателни процеси.

Когато Кирови звънят в съда в Никопол и молят за достъп до документите, им е съобщено, че не могат да им ги предоставят, защото

в архива е имало

голямо

наводнение

Кирови обаче подават сигнал до Софийска градска прокуратура, която започва проверка. Заема се специализираното звено "Противодействие на престъпления, извършени от магистрати". В резултат на проверката се оказва, че исковата молба на "Булгарплодекспорт" е вписана във входящия регистър на съда не само с абсолютно различен почерк и подпис от останалите, но и

между номерата

на искове

125 и 126

с номер 125А. Прокуратурата установява, че почеркът не отговаря на никое длъжностно лице в районния съд, упълномощено да извършва вписванията.

Ето какво пише в постановлението на прокуратурата от 13 октомври 2014 г., подписано от магистрата Любка Кръстева: "При разследването е установено по безспорен начин, че при завеждане на исковата молба на "Булгарплодекспорт" ООД са съставени неистински официални документи- в частта на входящия регистър относно описването на исковата молба и в частта върху исковата молба по отразяване на входящия номер. Осъщественото се квалифицира като престъпление по чл. 308, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което е предвидено

наказание

лишаване

от свобода

до 3 години...

... налице е основанието на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК с неизвестен извършител."

Ако това се преведе на нормален език, означава следното: прокуратурата установява безспорно, че завеждането на исковата молба на "Булгарплодекспорт" със задна дата е извършено незаконно с неистински официални документи и длъжностното лице, което го е направило, е извършило престъпление. Виновникът обаче не е разкрит и тъй като от момента на извършването на престъплението е минал 5-годишен давностен срок, то следва да бъде прекратено.

Четири месеца по-рано и инспектор Весела Николова от Висшия съдебен съвет, също ангажиран с казуса, е категорична за аферите в Никопол: "Исковата молба е подадена на 12 март 2004 г. и повече от 3 години е била "заключена" в шкаф на РС - Никопол, което поражда съмнение за некоректно поведение от страна на служител от РС - Никопол.

Междувременно обаче по незаконно регистрираната според прокуратурата искова молба две съдебни инстанции в София - районният и градският съд, се произнасят в полза на "Булгарплодекспорт". Те си вадят изпълнителен лист и на 12 юни

съдия -

изпълнител

трябва да изгони

от обекта Кирови

Семейството е изпратило жалби до Висшия съдебен съвет и до главния прокурор Сотир Цацаров. В тях ги сезира, че две съдебни инстанции в София се произнасят по дело, без да отчетат доказан от прокуратурата факт, че самата искова молба е неистинска и заведена незаконно.

Реакцията на магистратите ще покаже дали в България наистина действат частни районни съдилища и правораздаването е магистрала в полза на едни и задънена улица за други.

А за небостъргача зад президентството на ул. "Съборна" 7 трябва само да почакаме. 

Спрямо мен винаги се  прилага двоен стандарт

-Г-н Иванов, вярно ли е, че вие стоите зад атака и съдебно дело срещу собствениците на имот на ул. "Съборна" 7 в София, за да построите много висока сграда там?

- Истински шокиран съм от това, което казвате. Първо, държа да уточня, че идеята да се строи нова сграда на ул. "Съборна" 7 е наше общо намерение със семейство Кирови. След като придобих останалата част от сградата, се запознах с тях, имахме срещи и проектът за тази нова сграда бе една от идеите, които обсъждахме многократно.

- Те ми донесоха копие от архитектурния проект...

- Да. Тогава ние подадохме документи в район "Оборище", проучвахме законовите възможности за този строеж, но всичко приключи, когато се оказа, че те не са действителни собственици на магазина на партера. Още през 2006 г. се оказа, че те са го придобили незаконно от Столична община и аз нямаше как да си партнирам с тях Проектът логично бе замразен.

- А вярно ли е, че вие стоите зад кампания срещу тях, при която дори е заведено по незаконен начин дело в никополския съд?

- Ако те са ви казали, че съм ги рекетирал и притискал, аз моментално ще заведа дело срещу тях.

- Не, не са казали подобно нещо, но смятат, че вие стоите индиректно зад съдебното дело срещу тях.

- Това абсолютно не отговаря на истината. Аз дори не съм страна по това дело. Дори не съм ги виждал от много отдавна. Преди известно време г-н Киров потърси среща с мен, но аз бях в болница и нямаше как да му обърна внимание.

Неотдавна пък имахме проблем, защото от фасадата на нашата сграда бяха паднали плочки върху тротоара, не знам дали сте я виждали, но тя не е в особено добро състояние.

Тогава аз изпратих хора, които да ремонтират проблема и да отстранят щетите.

Наложи се дори да се ползват алпинисти, доколкото помня. След ремонта пратих долу хора при Киров, за да си плати той неговата част, тъй като фасадата по закон е обща собственост.

- Какво се случи тогава?

- Ами Киров отказа да плати каквито и да е било пари. Тогава аз прецених, че това са дребнави хора, които дори не се грижат за собствеността си, и реших оттукнататък въобще да не ги търся.

- А водите ли наистина война срещу тях?

- Не водя война срещу никого. И мога да ви кажа категорично, че никога не съм имал намерение да купувам магазина им на "Съборна".

Ако видите как те са се сдобили с този имот, ще ви станат ясни много неща. Имахме общи проекти, но те отпаднаха. Дори този материал, който подготвяте в момента, ми изглежда като поръчка срещу мен.

- Само така ви изглежда. Както и в скандала с Царските конюшни, в който бяхте замесен, и тази идея да разрушите сграда в центъра на София и да построите небостъргач е тема със силен обществен интерес. И на такива случаи трябва да се дава гласност.

- Вижте, аз скоро ще навърша 55 години и ви гарантирам, че никога през живота си не съм направил нищо незаконно.

Дори и да имам идея да строя нещо, то ще се случи след съответните разрешения на отговорните институции. Нищо не съм правил и няма да направя извън закона.

- И с придобиването на Царските конюшни на толкова ниска цена ли е така?

- И в придобиването на Царските конюшни няма абсолютно нищо незаконно. Може и на някого цената да изглежда ниска, но тя е абсолютно законна.

И нека не забравяме, че с този имот аз като предприемач поемам голям риск, тъй като там има много сгради с различен статут и собственост, които не са мои. И накрая може да се окаже, че аз не мога да строя нищо там и ще загубя много пари. Но това си е абсолютно мой проблем.

- Но скандалът е голям, защото тези сгради са паметници на културата, а вие искате да строите там жилища.

- Смятам, че срещу мен винаги се прилага двоен скандарт. Винаги, когато се случи нещо с моя инвестиция, аз съм поставян в центъра на скандала, но никой никога не казва какво нарушение на закона съм направил. А аз не съм нарушил нито едно правило или закон.

Много хора построиха какво ли не в Борисовата градина, но нито журналисти, нито прокуратура, нито община се занимават с тях. В Борисовата градина не остана дърво.

Построиха американското посолство, но никой нищо не казва. Направиха английското посолство и затвориха ул. "Московска" с огромни бариери. Там сега никой не може да премине, но всички мълчат. Никой нищо не им казва.

- Но във вашия проект за строеж на ул. "Съборна" е предвидено да се застрои на 100 процента и градинката отпред...

- Значи когато аз някъде смятам да застроя градинка, винаги става много страшно, а когато други хора го правят - не. Пак ви казвам - не остана дърво в Борисовата градина, но никой не реагира, а когато Янко Иванов смята да строи в тази градинка, която между другото е 200 квадрата и принадлежи към имота ми, става невероятен проблем.

Видяхте какво се случи и с бившето кино "Сердика", което е в същия район като Царските конюшни. Събориха го и там се строи огромен хотел, но това не се коментира от никого.

Пак ви казвам, спрямо мен се прилага двоен стандарт, което е несправедливо.

Б.Р. Материалът е публикуван в "168 часа"