Цените на земеделската земя стигнаха максимума си, спекулативният интерес
се пренасочи към жилищата
Има три нови тенденции в пазара на земеделска земя през последните месеци. Първо, оттеглят се инвеститорите, които търсеха накъде да насочат спестяванията си заради ниските банкови лихви по депозитите.
В резултат пазарът се успокоява, като висок остава само интересът към комасирани парцели. Трето, цените спират да растат, явно достигнали своя максимум.
Тези наблюдения на експертите се подкрепят от данните на статистиката. През 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 761 лв., което е
поскъпване
едва с 4%
в сравнение с 2015 г., отчете Националният статистически институт. А през последните години ръстът беше двуцифрен.
“Както виждаме много недовършени комплекси от времето на бума в строителството през 2008 г., така може би ще наблюдаваме подобни явления и по земеделските полета”, коментира Борислав Петков, фермер и експерт по пазара на земеделска земя.
Мнението му е, че на много места земята се надценява. Цените трудно ще влязат в рамките на нормалното, но пазарът ще изисква това. Трябва да се има предвид, че когато се вдигне цената на земята, тя пада по-бавно, отколкото се е вдигнала, това е закономерност, допълва експертът.
В последните няколко години в много общини се е създало
изкуствено
повишение на цените,
което сега блокира потенциалните сделки, отбелязва Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя. Наблюденията ни са, че предлагането и съответно сделките се сключват в районите, където до момента имаше слабо завишаване на цените, т.е. в не толкова продуктивните общини, обяснава той.
Единствено продажбата на комасирани парцели бележи ръст в покупната цена и определено търсенето на подобни площи е изключително засилено, коментира още Стайков. Според него основна роля за това имат и промените в Общата селскостопанска политика на ЕС, които трябва да осигурят по-високо финансиране в секторите плодове и зеленчуци до 2020 г.
Друг показателен факт за отрезвяването на пазара е, че според начина на трайно ползване най-скромно през миналата година е поскъпването на нивите. През 2016 г. цената на нивите е нагоре едва с 1,2%.
Според експерти
това отрезвяване е напълно
очаквано и логично
След фалита на Корпоративна търговска банка и застоя на имотния сегмент много от хората с натрупани спестявания са купували ниви с цел осигуряване на доходност. Но днес доходността едва достига 4%, докато за жилища е към 6%, а поскъпването им през 2016 г. спрямо 2015 г. е двуцифрено. Затова все повече хора предпочитат да насочат спестените си пари от банкови депозити към жилища вместо към земеделска земя, която се управлява по-трудно и изисква много повече специални познания. „За съжаление, много
хора живеят с
погрешното убеждение, че
няма риск
при инвестицията в земеделска земя, че тя е сигурна и носи висока доходност. А на практика като всеки друг актив и този крие своите рискове.
Така че, преди да се впуснат в подобни начинания, ги съветваме внимателно да се запознаят с пазара или да се обърнат към компании с опит”, коментират експерти от сектора.
Времената на спекулативен интерес към земеделската земя са приключили и от инвестиции в нея вече се оттеглиха малките частни инвеститори със спестени средства като лекари и адвокати, сочат пазарните наблюдения. А фермерите основно
търсят да наемат
окрупнени парцели,
защото по-малките с много наследници са трудни и скъпи за управление.
“Купувам земя само ако имам възвръщаемост за не повече от 10-годишен период, само в моето землище и не със спекулативна цел. Последното, което ще продаде един арендатор, е земята. Покупката на нива не е само сделка, а е низ от условности и не се прави на всяка цена. Условие е и наличието на необходимия ресурс за целта”, споделя опита си Борислав Петков.
Друг фактор, който влияе в негативна посока на пазара на земя, е
липсата на
чуждестранен
интерес
Няма никакви признаци за навлизане на нови чуждестранни инвеститори. Това, от друга страна, е донякъде и положително като тенденция, тъй като държи пазара по-близо до фундаментите му. Големите фондове и професионалните дружества за управление на земя също ограничиха покупките.
Пазарът вече е достигнал своя максимум и ще се оттласква от него, коментира Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Наблюденията му са, че инвеститорите се оглеждат и
не са вече
така агресивни,
а инвестицията се възвръща за повече от 20 години. Икономистите напомнят, че една инвестиция се приема за доходна, ако се изплаща за 10 години.
Има много ограничено предлагане на земеделска земя, твърди Асен Гатев, мениджър на офис в Добрич на национална компания за недвижими имоти. Според него големите производители и арендатори избягват покупките. Причината е, че при сегашните доходи от земеделска продукция и високите цени на нивите в района те не са рентабилни като доходност.
Активни са средните и малките производители, които купуват малки парцели и ги обработват с култури, които носят по-високи доходи.
Пазарът на земеделска земя върви към точката на баланс и търси своите здравословни темпове на развитие, обобщават експертите.
В кои общини има сделки
Най-много земи са сменили собствеността си в Харманли и община “Тунджа” - съответно 8200 и 7302 декара, показват данните на НСИ. И ако сделките в Харманли са едва 65, или иначе казано, средно в една сделка са прехвърляни по 126 дка, то в “Тунджа” те са едва 6,69 дка.
Активност на пазара се отчита в Карнобат и в Попово, където са осъществени покупко-продажби за 6707 и 5326 дка. В Севлиево собствеността си са сменили 4825 дка земя.
Сред общините с по-раздвижен пазар са още Оряхово, Бяла Слатина, Кубрат, Средец и Червен бряг.
-5 °
4 °
