l Над 350 депутати, кметове, бизнесмени от 11 области в държавата се
обединиха в Търново около каузата да има магистрала от София до Варна
l Всички партии обещават подкрепа за съживяването на Българския север
Българският север ще достигне икономическата мощ на Юга най-вече с построяването на магистрала “Хемус”.
Около тази кратка и ясна програма се обединиха над 350 депутати, кметове, бизнесмени от 11 области на държавата. Велико Търново стана център на първата дискусия за възраждане на Българския север, организирана от “24 часа”, Министерството на регионалното развитие в партньорство с “Лукойл България”, “Трейс груп холд” и “Хидрострой”.
Каузата “Магистрала “Хемус” се оказа обединяваща за депутати от всички цветове - ГЕРБ, БСП, ДПС и патриоти. Без проблем Цветан Цветанов и Весела Лечева говориха на един тон за необходимостта от възраждането на Севера.
Както се шегуваха в залата след скандала в Свищов - на дискусията дойдоха дори и непоканените.
Старата столица пък има всички шансове да достигне икономическата мощ на Пловдив, където двете магистрали - “Тракия” и “Марица”, дадоха възможност за нови инвестиционни проекти. Откакто магистралата от София за Варна се превърна в приоритет, имаме нови 150 милиона евро инвестиции, обяви домакинът Даниел Панов, който е кмет на Велико Търново и председател на Сдружението на общините.
Повече от 2 часа оживен дебат имаше между министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и хората от препълнената зала, дошли от Варна, Ловеч, Силистра, Търговище, Плевен, Габрово, Велико Търново, Разград, Монтана, Русе и Шумен.
Минимум 75 километра от “Хемус” ще бъдат завършени до края на мандата на настоящото правителство. В тези 4 години ще стартират поне още 30 км, а цялата магистрала ще бъде завършена до 7 г., увери министър Нанков.
В Северна България не само магистралите, но и
пътното
строителство
като цяло ще е
основна цел
Водеща ще е рехабилитацията на пътища втори-трети клас.
“Крайно време е България да започне да се възползва от своето геополитическо географско положение”, каза Нанков и добави, че безопасността и ефективността на инфраструктурата ще са на първо място.
Имаме един основен ресурс, от който, за съжаление, по никакъв начин не сме се възползвали финансово, коментира министърът и обясни детайлно какво се случва в момента с отделните участъци.
Първата част от “Хемус” от Ябланица до Боаза е с обща дължина 9,3 км. За него предстои сключването на договор, тъй като има избран изпълнител - “ХВП Ябланица” ДЗЗД, предложил цена от 55 млн. лв. Финансирането е осигурено, каза министърът.
Жалбите срещу поръчката са отхвърлени и през следващата седмица предстои процедура за избор на изпълнител. Строителството ще започне в края на 2017-а или началото на 2018 г.
Проектирането, което тече в момента, на участъка от 50 км от Боаза до пресичането с пътя Плевен – Ловеч е с индикативна стойност на строителството при осигурено финансиране 500 млн. лв. Той е разделен на 3 подучастъка.
С изостанала проектна готовност са участъкът от пресичането с път II-35 Плевен – Ловеч до възел “Буховци”.
Това дали ще мине по-далече, или по-близо от Велико Търново, зависи от икономическата и екологичната обосновка, обясни Нанков.
Участъкът е с индикативна стойност 1,4 млрд. лв. Очаква се в следващите 4 г. да се строи поетапно, а цялата АМ “Хемус” да бъде завършена в рамките на 7 г.
Министърът даде примери защо е нужна северната магистрала за развитието на тази половина от страната. В Южна България има магистрала “Тракия” и 76% от БВП се дават от Южна България, 24% са от Северна. От 23 млрд. долара износ 20 млрд. са в Южна България.
10% е
безработицата в
Северна
България спрямо
6,4 в Южна”,
описа Нанков ефекта от построяването на цяла магистрала.
По Оперативна програма “Регионално развитие 2007-2013” са изпълнени 449 проекта за 1,4 млрд. лв., а общините, договорили най-много средства на един жител, са Добрич, Бяла, Попово.
Програмата запазва своята функция за правене на регионална политика и в момента, обясни Нанков. Той повдигна въпроса за толсистемата, като подчерта, че моделът е по-справедлив от сегашния.
“Ще бъдем една от страните с устойчив, самоиздържащ се модел. Тогава и АМ “Хемус”, и АМ “Русе - Велико Търново” няма да са просто мираж, а ще станат реалност”, каза той.
Според министъра моделът в момента е обърнат, а логиката за финансирането на пътния сектор - объркана. Не е редно леките коли да заплащат повече и да понасят основната финансова тежест, а не камионите, които най-много рушат.
В момента винетките носят малко над 320 млн. лв. От тях 200 млн. лв. се заплащат от собствениците на леки автомобили, а тираджиите плащат 120 млн. лв.
Нанков съобщи, че на дискусията в Брюксел, в която той участва през миналата седмица, е обсъждана оценката за въздействие на “Струма”.
“Имаше въпрос дали сме оценили всички варианти за трасе и дали сме взели под внимание живота и здравето на всички биологични видове”, каза той.
Нанков потвърди, че са разгледани всички варианти.
Той подчерта, че животът на бозайниците, птиците и насекомите е важен, но под сериозен риск е поставен този на пътуващите през Кресненското дефиле.
Даниел Панов, кмет на Велико Търново: Откакто “Хемус” е приоритет, имаме 150 млн. инвестиции
За мен е удоволствие да ви приветствам във Велико Търново. За нас е голяма отговорност, че старата българска столица е избрана за домакин на дискусия по тази изключително важна за бъдещето на Северна България тема – доизграждането на автомагистрала “Хемус”, обърна се към гостите на форума “Магистрала “Хемус” - възраждане на Северна България” кметът Даниел Панов.Строителството на магистралата неслучайно е отъждествявано с възраждането на Българския север. Всички знаем какъв икономически подем търпи Южна България след построяването на адекватната на потребностите на бизнеса, гражданите и държавата инфраструктура.
В тази връзка няма как да не спомена, че правителството на Бойко Борисов е единственото, което предприема реални стъпки към съединяването на така наречената северна магистрална тангента в България, каза кметът на Велико Търново.
Откакто магистрала “Хемус” бе изведена като приоритет, инвестиционният интерес към Велико Търново и общината се повиши драстично. В момента в града австрийска компания реализира инвестиция за 150 милиона евро. В Южната ни промишлена зона стартира създаването на индустриален клъстер, който ще обедини компании, произвеждащи дървени плоскости и елементи, мебели, и търгуващи с мебели в страната и чужбина. Строителството на “Хемус” ще доведе до създаването на още предприятия, изложбени комплекси, различни по характер и обем индустриални зони и клъстери. А именно инвестициите тласкат напред и повишаването на средните работни заплати, на жизнения стандарт, на приходите, които ще остават в общините”, каза още Панов.
Кметът припомни, че предишните правителства, излъчени от други политически сили, не поставяха магистрала “Хемус” като приоритет, бяха планирали аутобанът да премине на повече от 35 километра северно от Велико Търново.
“Това голямо разстояние щеше да повлияе на икономиката, на туризма. Единствено правителството на Бойко Борисов, както и служебният кабинет на Марин Райков се вслушаха в доводите на нас, великотърновци, защо “Хемус” трябва да бъде по-близо до града. Така през 2015 г. с личната подкрепа на Цветан Цветанов трасето бе променено. Настоящият вариант предвижда то да мине само на 14 км от Велико Търново, в непосредствена близост както до града, така също до международното летище в Горна Оряховица и втория най-голям железопътен възел в страната, намиращ се също там. Така предпоставките за икономически подем на целия Великотърновски регион стават както големи, така и реални”, обясни Даниел Панов.
Той изтъкна, че е изключително важно, че АМ “Хемус” се разглежда в едно цяло с високоскоростния път Русе – Велико Търново – Габрово – Свиленград. Строителството на двете големи трасета в комплект е така чаканият тласък за икономиката в цяла Северна България – Велико Търново, където ще се пресекат тангентата Север – Изток с девети коридор Хелзинки – Истанбул, също Габрово, Русе, Плевен, Ловеч, Търговище, Шумен, Разград.
“Надявам се, че днес правим една своеобразна първа копка на възраждането на българския Север!”, завърши Панов.
Без евросредства, строим с парите от толтаксите
l Като се завърши магистралата, ще има и трети мост над Дунав - при Силистра или Русе
l Опитват концесия за тунела под Шипка
Тунелът под Шипка е приоритет. Той ще бъде направен след завършването на околовръстния път и може би ще е първият проект, който ще пуснем като пилотен под формата на концесия или публично частно партньорство, обяви министър Николай Ненков. Той отговори на въпрос на габровски журналист по време на дискусията.
Нанков увери, че
пътят и тунелът
ще бъдат
завършени -
с европейско финансиране или с друг ресурс.
Кметът на Шумен Любомир Христов илюстрира с пример нуждата от съединяването на трасето на “Хемус” .“От Шумен до Варна за 40 минути, а до Търново - 2 часа и 20 минути. Разликата в километри е само 40”, каза кметът.
Управници от малки и големи населени места от Севера задаваха въпроси за реконструкция и ремонти на Ришкия и Върбишкия проход, третокласни трасета и за това как може да се спрат обжалванията на обществените поръчки.
“Трябва да направим малко по-лек режима за обжалването. Обмисляме дали да не се внася по-голяма гаранция, но това дава възможност на фирмите да упражнят своите права”, отвърна министърът.
Николай Нанков обясни още, че за ремонтите и рехабилитацията на второкласната и третокласната пътна мрежа особено важно е въвеждането на толсистемата.
“Ако европейските фондове не са панацея,
то толтаксите са
панацея за
инфраструктурата
Със сегашния модел на винетно облагане само ще си говорим. С въвеждането на толсистемата още в края на 2018 г. ще започнем да генерираме ресурс от транзитния тежкотоварен трафик”, убеден е министърът. Той направи сравнение, че преминаването у нас сега е най-евтино - 21 лв. струва да минеш от Дунав мост до Свиленград.“С толтаксите това ще бъде избегнато. Ще имаме над 500 000 лв. приходи още първата година. Това може да стане в краткосрочен времеви аспект, а не да си говорим 20 години. Темата с толтаксите е водещ приоритет и няма да разчитаме на европейско финансиране, а ще станем самоиздържащ се сектор”, подчерта Николай Нанков.
Кметът на Силистра Юлиян Найденов
припомни идеята
за мост над
Дунав край
Силистра
и попита кога ще се случи това.
По поречието на река Дунав в българо-румънската част имаме само два моста - при Видин и Русе, каза Найденов и припомни идеята за изграждане на мост край Силистра, тъй като поречието от 403 км не се ползва по най-добрия начин.
В Германия, Унгария, Австрия река Дунав е изключително плавателна. Нашата част на Дунава не се използва и не се развива, както трябва да бъде. Най-краткият път до бившите съветски републики е Силистра-Кълъраш и спестява над 100 км, коментира кметът.Според него мостът е от голямо значение още повече в контекста на магистрала “Хемус”.
“Не забравяйте, че най-североизточната част на България е град Силистра. Миналата година статистика показа, че Силистра, Разград, Търговище са най-изоставащи. Тогава помолихме да гарантирате, че ще бъдат подпомогнати. Да, сега казвате, че това ще се случи, вярвам, че това ще донесе равновесие в отделните региони в страната”, добави кметът Найденов.
Регионалният министър подчерта, че най-важно е
мостът да
бъде свързан
с останалата
част от
пътната мрежа
Ако има трети мост над Дунав, той със сигурност ще е край Русе или Силистра, каза Нанков.
“Когато аз бях зам.-министър през 2011 г., поставихме въпроса за комитета за наблюдение на програмата за България - Румъния. Ако трябва да сме честни, по-глобалният въпрос е дали изграденият вече мост Видин-Калафат изпълнява своята основна роля. Мостът край Видин е част от трансевропейски коридор номер 4. Съоръжението обаче не се използва пълноценно, смята Нанков. Според него, вместо целият трафик да минава оттам, 60% от транзитното движение е по коридор 10.
Инфраструктурата е основен проблем и би следвало да е основен приоритет, заяви Валентин Ламбев от БСП.
Това, което мога да споделя като извод, е, че има консенсус независимо от политическите различия. Можем да се обединим от националния приоритет, каза той.
Министърът изрази позитивната си реакция, че има постигнат консенсус.
Зарадвах се, като чух, че представител на БСП говори за инфраструктурата и развитието ѝ като основен приоритет за развитие и не само на Северна България. Това означава, че в момента имаме политически консенсус, каза Нанков.
Емил Гатев от “Идеал Стандарт Видима” в Севлиево пък постави въпроса дали градът, който и в момента е промишлен център, ще бъде свързан с магистрала “Хемус”. Всеки ден от нашия завод излизат 50 тира, по толкова са и от другите предприятия, обясни той.
Ще има връзка
на Севлиево с
магистралата,
но първо трябва да видим какво ще е трасето, когато излезе ОВОС-ът, отговори му Нанков.
Велико Търново няма да стане икономически център, ако не бъде свързано с летището и гарата в Горна Оряховица, обясниха хора от залата на министъра. За целта трябвало да се направи 1,6 км тунел под Арбанаси.
За Ловешка област проектът “Хемус” е жизненоважен, това ще спаси областта, включи се в дискусията и областният управител на Ловеч Георги Терзийски.
Проф. Иван Тютюнджиев, декан на историческия факултет на ВТУ, описа пък трите пътя от Античността, които минават през региона. Всички без значение какви са пристрастията им прокарват единна програма. Пътят е част от тази програма и тя трябва да е свързана с артериите от Античността - Виа Игнация, Виа Диагоналис и Северният път, изброи той.
Николай Михайлов, “Трейс груп холд”: Време е за тунелите под Шипка и Петрохан
След като бъде построена магистрала “Хемус”, трябва да започне изграждането и на инфраструктурата север - юг, която включва тунел под Шипка, тунел под Петрохан и магистрала “Черно море”.Това каза на дискусията инж. Николай Михайлов от “Трейс груп холд”.
В случая говоря много повече като председател на Български форум “Транспортна инфраструктура” и член на БАН, уточни той.
Според него От времето на хан Аспарух има три причини България да е на това място - да сме близо до православието, да бъдем част от Европа и най-важното - стратегическото местоположение по оста север - юг.
“Когато са били силно изявени връзките между Севера и Юга, тогава страната е била икономически добре”, добави инж. Михайлов. Неслучайно хан Тервел е създал митниците в Европа, през нас са минавали всички стоки, допълни той.
“В момента нашата инфраструктра север-юг е затворена. Трябват ни тунели под Шипка и Петрохан, магистрала “Черно море”, мостове над Дунав, които да ни отворят движението север - юг. Украйна в момента се снабдява със стоки от юг, но те не могат да минат през нас”, обясни бизнесменът.
В следващата концепция да се планира стратегическата инфраструктура север-юг и тогава нашият регион ще стане един от най-развитите в Европа, настоя инж. Михайлов.
Цветан Цветанов: “Хемус” е задача на всички партии
“Идеята да разясните всичко, което ще се случи със строителството на магистрала “Хемус”, си заслужава да бъде подкрепена, но трябва да поемете ангажимент в края на годината или началото на другата да отчетете свършеното по етапите на аутобана”, обърна се към министър Николай нанков председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е депутат от Великотърновския регион.
Той отбеляза, че когато се говори за развитието на Северна България, трябва да се търсят диалог и партньорство между всички политици, без значение на партийната им принадлежност.
Цветанов изрази увереност, че всички депутати от Велико Търново биха подкрепили законодателни промени за съкратени и одобрени процедури, които да ускорят и облекчат работата по строителството.
На дебата, организиран от “24 часа”, освен управляващите дойдоха и почти всички депутати от Северна България и от опозицията. От БСП присъстваха Весела Лечева, Явор Божанков и Валентин Ламбев.
Весела Лечева благодари на “24 часа” за организирането на дискусията по най-важния за Севера инфраструктурен проект.
“Смело мога да кажа, че най-после магистрала “Хемус” ще започне след поредните няколко години строеж. Той обаче е закъснял. Много правителства говореха, че пътят е приоритет, но напредък практически нямаше. Сега всички ние ще подпомагаме този проект и ще контролираме този процес, защото влияе изключително много върху икономическото развитие. Търново и Северна България бяха незаслужено заобикаляни от големите проекти”, заяви Весела Лечева.
Присъстваха и много от кметовете по трасето на “Хемус”.
Цветан Цветанов отбеляза, че е важно да се говори и работи паралелно по скоростния път Русе - Бяла - Велико Търново - Свиленград, за да се повиши безопасността по пътищата и да се намали концентрацията на катастрофи.