Включването на първия български сорт лимец в официалната сортова листа на България е мечта на един от доайените в производството на древната зърнена култура у нас - 61-годишният бивш военен пилот Петко Ангелов. Над 8 години той работи над селекция на сорт от лимец с черен осил. Отборът е извършван съвместно с научни работници от наши селскостопански институти, предаде БТА.

Производителят отчита, че няколко фактора водят до своеобразен бум в разпространението на житния вид у нас - навлизането и утвърждаването на екологични стандарти на трапезата на българина, отчасти на мода, както и стремеж към търсене на пазарни ниши в продукцията на пекарните у нас.

Всяка година в края на юли Ангелов организира Фестивал на лимеца с пищно възпроизводство на отколешни ритуали по жътвата и приготвянето на хляба. Празникът е обаче само съвсем малка видима част от работата, която ентусиастът полага. Не само със собственото производство, а и отговорен подход - както например с организирането на експедиции по документирането на находища на див и саморасъл лимец.

Заявяването, регистрирането и включването на първия изцяло български сорт лимец в официалната сортова листа на България е в ход. Един от пионерите в производството на древното жито у нас - в района на Източните Родопи, Петко Ангелов е селектирал разновидността от типа "еднозърнест лимец", който е с черен клас. Предстои административната процедура по сертифицирането й. Инициаторът е твърдо решен да извърви докрай бюрократичните стъпки по признаването на иновацията.

"Това е сорт, който в диворастящата му форма в руски източници е наречен "хански лимец". Селекцията му започна преди 7 - 8 години с две различни форми. Сега той вирее на две мои ниви със съответно площи 100 квадратни метра и половин декар. Работил съм по подбора и стабилизирането на културата с доц. д-р Виолета Божанова от Института по полски култури в Чирпан, както и с директора на Националната генбанка към Института по растителни и генетични ресурси в Садово Гергана Дешева", обяснява пред БТА производителят.

И тази година той организира по традиция в последната събота на месец юли в източнородопското село Рабово 9-ти поред Фестивал на лимеца, на който с много вкус, старание и изпипани до последната подробност детайли се възпроизвеждат древни ритуали по жътвата и приготвянето на хляба.

По неговите думи новият култивиран сорт ще бъде без аналог в целия свят. Предстои първо документирането на тазгодишната реколта от представители на Селскостопанската академия, нейните институти в Чирпан и Карнобат, от Института по растителни и генетични ресурси "Константин Малков" в Садово в Изпълнителна агенция по сортоизпитване. Те трябва да направят първия официален отбор - по 150 класа от двата вида, колкото е препоръчваната норма, уточнява селекционерът. По негово предложение в името на сорта ще залегне района на произход - Родопите.

Отглеждането на зърнената култура, която е наричана по твърде много и различни начини - "храната на фараоните", "житото на траките", "хляба на Христос", "древната пшеница", преживява бум в последното десетилетие, разказва Ангелов. Допреди десетина години по негови думи в България не е имало повече от 400 - 500 декара лимец, тоест не е можело да се говори по никакъв начин за каквото и да било стопанско значение или промишлен подход при производството.

Сега основно на пазара е еднозърнестият лимец. Той се отличава с екстремно ниски нива на глутен - под два процента и под един процент, което основно е и причината за търсенето. Тази характеристика, както и съдържанието на елементи като цинк, магнезий, силиций, витамин А, бета каротин и антиоксиданти е основната отлика от пшеницата. С двузърнестия лимец разликата също е в глутена - този протеин е в по-високи нива в двузърнестия лимец, обяснява стопанинът. По-различна е и формата, а добивът е минимум 2 пъти по-висок от еднозърнестия, заради което пък е предпочитан от по-големите производители. Той е и по-популярен и масово разпространен в Италия и Гърция, като се влага предимно във всякакви видове паста, допълва той.

Добивът на еднозърнестия лимец е между 100 и 150 килограма от декар, или около 4 - 5 пъти по-нисък от този на пшеницата. Когато зърното се олющи, количеството му става 50 - 60 килограма. По тази количествена аналогия с масовата пшеница цената в момента е стабилизирана на нива 2,40 - 3 лева за кило зърно, посочва Ангелов.

Хасковлията допълва, че находища на неодомашнен лимец, освен в цяла Южна България, се срещат и в Северна Гърция и в тракийската част на Турция. Съвсем скоро - вероятно към средата на месеца /юли/ - предстои и втора експедиция по следите на прародителите на пшеницата.