Може би малцина или по-точно почти никой собственик на панелно жилище в България не си дава сметка колко е трудно всъщност да си остъклиш терасата.
Не става въпрос за разходите, материалите и разправиите с майстори и съседи. А за това, че ако се спазваха всички изисквания на Закона за устройство на територията и наредбите към него, на човек доскоро можеше да му се наложи
да чака и две
години,
докато му разрешат такова нещо.
Защото до края на 2015 г. остъкляването на една обикновена тераса в България се водеше строеж шеста категория и разрешение за него трябваше да се вземе от общината.
За да се получи такова разрешение, което по принцип се издава от главния архитект на общината, трябва един наръч документи: нотариален акт, скица на поземления имот, виза за проектиране, становище на комуналните дружества, инвестиционен проект, оценка за съответствие....и т.нат.
Всички тези документи пък се основават на други документи, за чието издаване също трябва да се чака. Например дружествата, доставящи ток, вода и парно в съответния имот, като нищо могат да поискат още една дузина доказателства. Кадастралната служба, която издава скица на поземления имот, има свои изисквания. И така стигаме до
общо 176
документа,
които трябват в момента в България, за да се започне строителство.
Слава богу, в края на 2015 г. остъкляването на балконите и ремонтите на апартамента бяха извадени от шестте категории строителство и за тях вече трябва само писмено съгласие от съседите.
“Малка” подробност е, че става въпрос само за ремонт, при който
не се променя
предназначението
на имота и не се засягат общи инсталации. Ако правите от апартамента си зъболекарски кабинет или сменяте мястото на кухнята, пак трябва разрешение за строителство.
Философията на Закона за устройство на територията обаче е сбъркана и с всяка негова следваща поправка проблемите просто се задълбочават.
Например, броят на документите сам по себе си не е най-големият проблем. А това, че законът дава
прекалено много
възможности
на администрацията да безчинства.
В него има както вратички, през които може да се промушат недобросъвестни предприемачи, така и празноти.
Да кажем, проектите по всяка част от строителството – обща, електрическа, водоснабдяване и канализация и какво ли още не, могат да бъдат връщани от общинската администрация за отстраняване на забележки, които са направени от нея. Срокът за отстраняването им е 14-дневен, след което инвеститорът може да ги представи отново за одобрение.
Но случайно или не, в закона
никъде не пише
колко пъти
могат да бъдат връщани документите. И се получава така, че общините буквално могат да си играят с инвеститора, откривайки всеки път по нещо, за което да му връщат проектите и да не ги одобряват. Процесът може да се проточи с години.
И това е само за да се получи заветното разрешително за строеж. Игнорираме факта, че преди това предприемачът трябва да е купил терен, което също може да трае доста време, да учреди право на строеж върху него, трябва да получи съгласието на живеещите наоколо да строи, трябва да се бори с доставчиците на ток и вода, за да включат неговата сграда в сметките си.
Самото разрешително за строеж за жилищни сгради е със срок на годност 10 години. Ако не е почнал да строи през тези 10 години, както често се случваше в разгара на кризата, целият този път трябва да се измине отново.
За електронизация на целия този процес у нас
изобщо сякаш
не е мислено
Няма нито една община, която да одобрява поне един документ от начало докрай по електронен път.
Ходи се от гише на гише и инстанция на инстанция, разнасят се огромни проекти на хартия в няколко екземпляра, иска се съгласуване след съгласуване.
Основният принцип сякаш е, че никой не иска да поеме отговорност за нищо и всяка служба гледа да се снабди с всички възможни подписи и удостоверения.
В чужбина вече има електронни системи, с които инвеститорът се поставя в центъра на събитията. Проектите се подават през онлайн портал в информационен облак, а оттам се изпращат известия до съответните органи, за да се прегледа дали отговарят на изискванията. Така се ускоряват и всички срокове в строителството.
Борбата срещу незаконното строителство и по принцип срещу всякакви
строителни
недомислици
обаче далеч не е най-големият приоритет на администрацията. Защото въпреки многото съгласувателни процедури контролът е рехав и се ограничава само до самите проекти. Дали строителят ще спази всичко в проекта, е отделен въпрос и там контролът според арх. Игнатов е доста слаб.
Мълчалив отказ или мълчаливо съгласие
Според Камарата на архитектите в България в момента Законът за устройство на територията е въвел съветския принцип на мълчаливия отказ. Затова се налагат множество съгласувания, при което отговорността за нарушенията се размива.
Вместо това в закона трябва да се въведе модерният метод мълчаливо съгласие. Това означава, че повечето процедури трябва да бъдат на регистрационен, а не на разрешителен режим. Методът означава, че се проверява само съответствието на проектите с устройствения план, а проектантите - архитекти и инженери, си носят отговорност за качеството на проектите.
Организацията предлага още да се опише всичко забранено в закона и всичко останало да се счита за разрешено. Така контролът ще е по-лесен и ясен и няма да дава възможност на местните администрации за тълкувания.
Камарата на практика е за разделянето на Закона за устройство на територията на две, каквато идея имаше по времето на кабинета “Орешарски” и дори стигна до парламента.
Единият закон ще се занимава само с устройственото планиране и градоустройствените проблеми. В него например ще са всички правила за изработване и съгласуване на общински и квартални устройствени планове.
Другият закон ще се съсредоточи само върху чисто строителните норми и инвестиционните проекти.
-5 °
4 °
