Българският флот - 48 кораба и 20 000 моряци

8 са под български флаг, 40 са под малтийски, в регистъра са вписани 13 000 съда

Българският флот има от 48 търговски кораба, които плават по цял свят. А офицерите и моряците са 20 хил. На българските кораби са около 300-400, останалите плават с чужди, казва капитан далечно плаване Живко Петров, директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”. (Виж интервюто долу.)

Голямата част от флотилията на България е на “Български морски флот” - 40 кораба, които плават под малтийски флаг. Под български са 8 кораба. 

Иначе в морския регистър са вписани 13 000 плавателни съда - яхти, лодки, рибарски кораби, бункеровчици - малки танкери, които зареждат с гориво големите кораби, казва шефът на морската администрация.

Преди дни БМФ навърши 125 г. и съобщи, че оперира с 33 кораба, чиято средна възраст е 9 г. В тях са инвестирани 227 млн. долара. През тази година компанията е подписала договор за доставка от 4 до 6 нови кораба за насипни товари. Флотът сега е толкова, колкото при приватизацията през 2008 г., но тогава корабите са били на средна възраст 28 г.

БМФ няма кораби под български флаг, всички са под малтийски, който все пак е европейски, казва Живко Петров. Причината за избор на чужд флаг капитанът обяснява с изискванията на банките, които кредитират корабоплаването. Насочвали ги най-вече към онези държави, в които морското законодателство е стъпило на английското право.

Според морския експерт принципно няма голямо значение какъв е флагът. По тази логика най-големите корабоплавателни държави трябва да са Панама, Либерия или Маршалските острови.

“В Европа се говори не толкова за флаг, а за корабоплавателен интерес - кой е реалният собственик на тези кораби, с какви екипажи е, икономическата активност къде е насочена. Така че БМФ е изцяло български корабоплавателен интерес. Екипажът му е български, цялото управление е във Варна. Не е скрито, не е изнесено някъде по света в зони”, обяснява шефът на морската администрация.

С българско знаме са четирите фериботни кораба. Два от тях - “Героиге на Севастопол” и “Героите на Одеса”, са държавни - на Българския морски квалификационен център. Оперира ги обаче БМФ. Тези фериботи превозват вагони и автомобили по линията от Варна до някогашния Иличовск в Украйна (сега се казва Черноморск) и до Поти в Грузия.

Третият ферибот – “Варна”, пътува по линията Варна-порт Кавказ в Русия. Той е собственост на съвместно дружество на двете параходства - “Български морски флот” и “Българско речно плаване”. В надзора на първата компания са братята Георги и Кирил Домусчиеви, а на втората - “Химимпорт” и “Българска корабна компания”. Общата фирма e “Варнафери”.

Четвъртият ферибот е корабът “Дружба”, койпревозва автомобили, има места и за пасажери. Пътува от Бургас до Новоросийск и до Поти или Батуми в Грузия.

Корабът е собственост на фирма “Порт България уест”, която държи и едноименното пристанище. В Търговския регистър в капитала на дружеството са вписани недвижими имоти за 4,13 млн. лв. и вземания от “Фиш порт” за 2,94 млн. лв., две от “Деспред” - за 780 000 и 3,64 млн. лв., и 9,34 млн. лв. на Цветелина Бориславова.

Шефът на морската администрация Живко Петров казва, че откъм фериботни връзки България е добре. Имаме ги в цяло Черно море, без Турция и Румъния, тъй като превозите с тях са най-вече автомобилни.

С български флаг са още два малки танкера, които могат да извършват международни рейсове, но работят като бункеровчици - мобилни бензиностанции за корабите в пристанищата на Варна и Бургас. Единият танкер е на “Лукойл”, другият е на фирма “Логитекс”. Според търговския регистър собственик на последната е Денис Авериянов.

И три сухотоварни кораба плават под българско знаме. Те на са фирма “Рибекс” на Генко Карабаджаков, казва капитан Петров. Фирмата е базирана в Бургас, но корабите изобщо не се прибират в България.

300 са корабите за речно плаване. В тази бройка се включват и несамоходните. Речното плаване е един тласкач и 4-5 до 8 баржи, които той бута. Има и самоходни кораби, обяснява Петров. 

В речното плаване лидери са “Българско речно плаване” и “Рубишипс”. Съдружници в “Рубишипс” са Роберт Радославов и австрийската “Империал Аустрия”, показва справка в Търговския регистър.

Има и български круизни кораби по Дунав. Пет са пасажерските на русенската фирма “Дунав турс”. Част от флота е по река Рейн. 

Българското речно корабоплаване се подчинява на правилата на Дунавската комисия. За разлика от морското, където има общо законодателство, международни конвенции и договори под егидата на Международната морска организация, плаването по европейските реки е различно.

Исторически за всяка голяма река има комисия, която прави правилата - примерно Рейнска, Мозелска, Савска. В момента вървят разговори за евродиректива за изравняване на стандартите за образование и подготовка на капитани и моряци за речното плаване, казва капитан Петров.

Корабостроителниците повече ремонтират, отколкото строят

Във Варна има три корабостроителници. Някогашният гигант - варненската корабостроителница, е с името “Булярд корабостроителна индустрия” и е в портфейла на “Индустриален холдинг България”. В нея основно се ремонтират кораби.

От десетина години във Варна се разви и нова корабостроителница - “Делфин”, неин собственик е Светлин Стоянов. В нея се ремонтират и строят предимно по-малки кораби. “Последно построиха два влекача на БМФ за българските пристанища. Работят и кораборемонт, основно чужди кораби”, казва капитан Живко Петров.

Военната корабостроителница “Терем” във Варна освен военни ремонтира и търговски съдове.

“Бургаски корабостроителници” бе обявена в несъстоятелност.

Сега “Корабостроителница Бургас” обявява, че е оператор на активи на специализирано пристанище “Бургаски корабостроителници”. Основната дейност е строителство, ремонт и преустройство на кораби и други плавателни съдове. Тя се управлява от Димитър Кимрянов в качеството му на прокурист. В Търговския регистър за неин собственик е вписан “Барбела тръст”, регистриран в Лихтенщайн. В последните две години корабостроителницата успява да намери малки кораби за ремонт. Но въпреки това все още има затруднения с финансирането.

Русенската корабостроителница спря работа след фалита на КТБ. В началото на септември синдиците на КТБ я обявиха за продан за 32 млн. лв. Продават се 15 парцела площ от около 300 дка и сгради (цехове, работилници, складове и т.н.).

В Царево има корабостроителница за лодки - до 6-метрови, с извънбордов двигател. Те са за спортен риболов, разходки, но не са луксозни.

По-малки лодки - с дължина 3-4 м, се строят в Тутракан. На тях дори им казвали “тутраканки”. Стават за река, за язовири, в морето също може да се влиза в тях, но на не много голямо дълбочина.

Въпреки че по цял свят строителството на кораби почти е престанало, защото има повече съдове, отколкото стоки, у нас кораборемонтът е дръпнал, след като преди 10 г. бе тотално спрял.

Живко Петров: Заплатата на капитаните е 8000 евро

- Капитан Петров, корабоплавателна държава ли сме?

- От стотина години сме. Няма как Либерия да е корабоплавателна държава, въпреки че е с най-големия флот. Има няколко белега дали една държава е такава. И първият е морското образование, имаме го. Да сте чували либерийски морски офицер? Просто няма. Докато България има към 10 000 морски офицери - от капитани и помощници до механици.

- Колко от тях работят на български кораби?

- Около 300-400 човека

- А останалите къде са?

- По целия свят. Като започнем от японските компании до европейските, навсякъде са. Преди две години японците дойдоха, направиха одит на морското училище, одит и при нас. Сега завършващите морско училище, след като минат на изпит при нас и им дадем сертификат, в Япония не държат втори изпит, както преди. Заминават, качват ги на японски кораби и плават.

Имаме много хора, които работят по пасажерните кораби, круизните. Като започнем от капитани, старши помощници, пасажерски капитани, механици и стигнем до огромно количество обслужващ персонал за хотелската част - организатори по настаняване, аниматори, сервитьори, бармани, готвачи.

- Тях не ги водите?

- Водим ги, но те не са офицерска част. 10 хил. са офицерите ни и 10 000 са морските лица, общо 20 000. И това са хора, които пряко допринасят за развитието на България.

- Те се връщат тук, не са напуснали?

- Не са напуснали. Семействата им са тук, децата им са тук. Техният жизнен интерес е тук, няма никакво значение, че работят в чужбина. Българският офицер или моряк си изпълнява договора и се връща, къщата му е в България. И заплатите са на световно ниво, това не е евтината работна ръка. Тези пари ги харчат тук, в България.

- Може ли приблизително да се каже какви са доходите им?

- Най-грубо казано средната заплата за старши команден състав - капитан, старши помощник, главен механик, втори механик, е около 4000 евро. Започват от 3000 и стигат до 7000-8000 евро, сависи от кораба, от фирмата собственик. На младшия команден състав плащат към 2500 евро.

Сами можете да сметнете какво е, но са десетки милиони, които влизат у нас. В България сега има оживление и в другите сектори, но преди 10 г. най-дърпащите във Варна и Бургас бяха строежите на апартаменти, там морските лица купуваха. Цените бяха около 20 000 долара на апартамент, морякът ги изкарва за година и половина - две.

- Какви са другите белези на корабоплавателната държава?

- Вторият аспект е корабоплаването. Под наш флаг корабите са малко, но ако сметнем и другите, стават 48. Не е зле. В най-добрите времена сме имали 120 кораба. Тези на БМФ са трампови кораби, за насипни товари. Нямаме контейнерни.
И третият аспект е управлението на тази дейност. А седалището на БМФ не е променяно, във Варна има кадри и за управление на процесите на брега.