Изследване, поръчано от земеделската комисия на Европейския парламент, предлага радикална реформа на директните плащания.

Анализът, който беше представен наскоро в Европейския парламент, разглежда възможностите за промени, предвид изтичането на сегашната правна рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) в края на 2020 г.
Европейският парламент и страните членки вече започнаха да обсъждат как ще изглежда политиката за земеделие след 4 г., като се очаква законодателното предложение да бъде внесено от Европейската комисия през 2018 г. Идеите са много и коя ще надделее е още трудно да се каже. Но анализът на земеделската комисия на Европейския парламент, поставя на масите на депутатите няколко варианта, които вече се обсъждат.

Допълнителна несигурност внася и започналото напускане на Великобритания, което ще отвори дупка от около €10 млрд. в европейския бюджет годишно от вноската, внасяна досега от Лондон. Първоначалните анализи показват, че тя ще се запълни най-вероятно за сметка на еврофондовете и на земеделските плащания.
Противно на очакванията председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се очертава като един от горещите поддръжници на субсидиите за фермерите, въведени, за да се гарантира изхранването на населението, което според Юнкер продължава да е актуална цел.

Директните плащания са 72% от земеделския бюджет и малко под 1/3 от разходите на Европейския съюз. В момента тези средства се разпределят основно според размера на обработваемата земя. Те са основен финансов източник в земеделието.
През 2014 г. влязоха в сила най-новите изменения, предвиждащи около 30% от сумите да се разпределят срещу условия за прилагане на екологични и щадящи климата практики, известни още като "директни зелени плащания".

Съпротивата срещу тях е значителна и според автора на парламентарното изследване - професорът от Дъблинския университет Алън Матюс, едва ли ще бъде възможно да бъдат запазени в сегашния си вид и в новата ОСП.

Матюс смята, че сегашната система за директно подпомагане по площ може да продължи да се прилага с известни корекции. Те според него трябва да произтекат от отговорите на няколко въпроса: трябва ли да продължи изравняването на директните субсидии между отделните членки на ЕС, кой да може да ги получава или какво трябва да съдържа определението на понятието "активен фермер" и дали да се изравнят основните плащания за различните типове региони.

Матюс предлага от размера на земята, подпомагането да се пренасочи към земеделските стопанства, като за ориентири се използват последните промени в САЩ, включително преформулирането на финансовото подпомагане като застраховка за управление на земеделската дейност.

В същата посока са и намеренията на земеделските министри от ЕС, които започнаха да чертаят вече контурите на ОСП след 2020 г.

Като изразители на волята на страните членки, министрите смятат, че земеделската политика на Съюза трябва да има ясни цели и получатели, да е насочена към постигане на конкретни резултати, като размерът на плащанията да е пропорционален на формулираните цели.

Законодателната реформа от 2013 г. позволи по-голяма гъвкавост за страните членки и възможността за прехвърляне на средства между първия и втория стълб на земеделското подпомагане, както и мерки, които могат да бъдат финансирани и по двата стълба.

Според Матюс разширяване на подобни практики може да послужи като преход за плавното отпадане на директните субсидии за площ. Анализът на Европейския парламент показва, че двустълбовата структура е остаряла. Проф. Матюс предлага всички плащания да се пренасочат на едно място.

От плащане на хектар, подпомагането трябва да бъде ориентирано към нуждите на земеделските стопанства, които сега се подпомагат основно чрез мерките от втория стълб (програмите за развитие на селските региони).
Предлага се националните бюджети да участват във финансирането на всички земеделски разходи, а не само на традиционните мерки от Стълб II. Размерът на националното съфинансиране според анализа трябва да бъде определен в зависимост от степента, в която съответната държава от ЕС, допринася за европейската добавена стойност. Така големите държави или тези, които имат по-голям принос за общия пазар на земеделска продукция, ще имат право да преразпределят повече от общите средства, за сметка на тези, които не акцентират върху развитието на земеделието. Но те ще трябва да внасят и повече средства в общата хазна.

Размерът на подпомагането трябва да бъде съобразен и с мащаба на съответната схема. Например нуждите и мерките с национален обхват, да изискват повече национално съфинансиране, а тези с локален ефект - по-малко доплащане от националния бюджет за сметка на европейския. Този модел на разпределение трябва да бъде придружен от строги правила за отпускане на държавна помощ, за да се избегнат изкривявания на пазара и на конкуренцията.

Пакетите, отпуснати заради срива на цените в млечния сектор и в производството на свинско месо също изискваха национално съфинансиране. Самите страни членки вече имат и опит чрез 8-те млрд. евро годишно, които раздават под формата на държавни помощи за земеделие.

Премахването на директното подпомагане според автора на анализа трябва да бъде организирано така, че да стане с дълги преходни периоди, които да омекотят ефекта от загубата им. Временно те ще бъдат заменени от преходни субсидии, за да има достатъчно време да се адаптират и цените на отдаването под наем на земеделска земя, а фермерите да могат да се нагодят към новия начин на управление на стопанствата. Според доклада решението за отпадането на директните субсидии, трябва да е категорично, за да могат земеделците да вземат дългосрочни инвестиционни решения.
Акцентът в подпомагането трябва да се преориентира към изграждането на система, която да възнаграждава фермерите, които пазят биоразнообразието и екосистемите и отиват отвъд разписаните като задължителни добри земеделски практики. Подкрепата за райони с по-сурови или неблагоприятни условия, също трябва да остане.
За да работят, субсидиите трябва да се отпускат не просто за притежаване или арендуване на земя, а за производство на висококачествена продукция, включително за биоземеделие, агроекологични практики и високи стандарти на грижа за животните.

Помощи трябва да има за развитие на иновациите и подобряване на конкурентоспособността, за засилване на позициите на производителите в хранителната верига, както и за привличането на млади хора в земеделието. Но това трябва да става пряко, а не чрез остаряла система за унифицирани плащания за всеки хектар земеделска земя.

В тази посока са и последните коментари на европейския комисар за земеделието Фил Хоган, с чийто подпис ще излезе предложение за промяна на земеделската политика на ЕС след 2020 г.

Откакто „зелените мерки“ станаха част от евроземеделието, площите, нотифицирани като екологични, превишават изискването за 7% от обработваемата земя и се движат около и над 10 процента.

Еврокомисарят дава категорични сигнали, че „зелените мерки“ след 2020 г. не само няма да бъдат ограничени или премахнати, но че ще се даде предимство на фермерите, които инвестират в по-екологично земеделие.

Според Хоган, ЕС ще заложи на повече нови технологии, като прецизното земеделие, но в някои райони ще се насърчават традиционни методи на обработка на земята.
Замяната на полагаемите се суми за хектар обработваема земя и пасища с подпомагане, насочено към определени цели, ще бъде съпътствано с подписването на договори с производителите, в които ще бъде фиксирано постигането на оценими резултати. Така субсидирането ще бъде преформулирано като заплащане за предоставяне на публични услуги или стоки или за практики, които отиват отвъд задължителните. Договорите ще намалят регулациите и бюрокрацията за фермерите, се казва в анализа, изготвен за Европейския парламент.

Докладът разглежда и бъдещето на обвързаното съответствие и зелените мерки, ако се възприеме идеята за отпадане на преките плащания. В момента изискванията за обвързано съответствие се прилагат към производителите на вино и получателите на подпомагане по програмите за развитие на селските региони.

За да накараме земеделците да съблюдават добри земеделски и екологични практики, всички фермери, които получават средства по ОСП, трябва да бъдат задължени да спазват стандартите за обвързано съответствие, смята проф. Матюс.
Когато методите за производство са по-щадящи към климата и природата, фермерите трябва да бъдат стимулирани с допълнителни възнаграждения. Ако основните и зелените плащания бъдат премахнати заедно с отпадането на преките субсидии, то те трябва да бъдат включени в нова агроекологична схема, съфинансирана от ОСП.
Подобна възможност вече е била обсъждана в подготвителния етап преди въвеждането на настоящата система и не е непозната на европейския законодател. Така прилагането на по-високи от настоящите стандарти за обработка на земята и отглеждане на животни и зелените практики ще бъди обединено в обща схема. Подобно разпределение ще получи широко покритие, тъй като ще бъде свързано с други плащания, които фермерите могат да получават и ще даде повече гъвкавост на страните членки да оформят схемите по начин, съответстващ на местните особености.

Помислено е и как да се избегне евентуално желание на националните власти да направят подобни схеми твърде неамбициозни за сметка на по-лесното за тях разпределение на парите, идващи от Европа. Анализът на Европейския парламент предвижда това да стане, като всички плащания по ОСП бъдат национално съфинансирани. Така националните правителства ще бъдат насърчени да помислят за преход от фиксирани плащания от европейския бюджет, към средства, отпускани според критерии, които са определени в зависимост от представянето и изпълнението.

На границата

Слабата публичност на подготвяната реформа се дължи на по-ниския от обичайното интерес на политиците в Европарламента. Изборният цикъл на практика ще изключи сегашния му състав от вземането на решенията за това как ще изглежда бъдещата селскостопанска политика на ЕС. Евродепутатите няма да са част и от приемането на следващата бюджетна рамка на ЕС, тъй като решителната част от преговорите по нея ще бъде във втората половина на 2019 г., а техният мандат ще изтече още през пролетта.

Те ще бъдат изключени и от основните дискусии за резултатите от последната реформа на ОСП от 2013 г., тъй като ЕК трябва да оцени нейните плюсове и минуси едва в края на 2018 г. - само няколко месеца преди разпускането им. Вероятно по това време ще започнат и по-конкретните разговори за това как ще изглежда европейското земеделие през второто десетилетие на ХХI век.