България на картата на винения туризъм

Две министерства - на туризма и на земеделието и храните, обединяват усилия, за заеме България челно място във винено-кулинарния туризъм.

Като част от проекта “Сподели България” - общ на двете министерства, бяха представени 12 винено-кулинарни дестинации, които ще популяризират страната ни.

“Избрахме дестинациите да са 12, като бройката отговаря на месеците в годината”, обясни министърът на туризма Николина Ангелкова. Дестинациите ще включват традиционни вина, характерна кухня за региона и близо 50 общини и около 100 туристически обекта. (Кои са - виж в карето)

Да се борим

дестинациите

да достигнат

броя на дните

от месеца,

пожела земеделският министър Румен Порожанов. Според него идеята е изключително добра, защото съчетава туризма с опознаване на традициите и местната кухня.

Дестнациите не са окончателни, уточни Ангелкова. Предстои той да бъде качен в официалния сайт на Министерството на туризма, за да може всеки да се запознае с него, да изрази мнение или да представи препоръки.

Следващият етап ще е обсъждането на дестинациите с бранша. Подготвят се 6 кръгли маси в страната, на които дестинациите да бъдат представени детайлно пред местния бизнес, организациите и общините. Предвижда се окончателните винено-кулинарни дестинации да бъдат обявени в средата на 2018 г. След това те ще бъдат дигитализирани и качени на сайта на ведомството.

“Имаме идея в бъдеще да бъдат включени и в платформата “Аз обичам България” (I love Bulgaria), която беше създадена миналата година и рекламира 100 национални туристически обекта”, заяви Ангелкова.

Инициативата “Сподели България” може да бъде в помощ на развитието и популяризирането на така наречения бавен туризъм, каза министър Ангелкова. Неговата концепция е свързана със

запазване на

традициите и

културата, като

се набляга на

местната храна

и обичаи

“Давайки възможност на общините да популяризират новите винено-кулинарни дестинации, очакваме повече туристи да се насочат и към вътрешността на страната. Това ще допринесе за утвърждаване на България като дестинация за четири сезона и ще окаже положително влияние върху развитието на редица общини не само за туризма им, но и за икономиката на страната”, добави Ангелкова.

Министърката се похвали, че за първите 8 месеца на 2017 г. страната ни е посетена от над 6,5 милиона туристи от чужбина, а на годишна база това е ръст от 8%. Постъпленията от туризъм за този период са 5,2 млрд. лв., или с 10% повече спрямо 2016 г. С 5,6 на сто повече са били чуждестранните туристи през активния летен сезон - достигат 4,3 милиона, приходите в тези месеци са над 3,7 млрд. лв.

Прогнозата на министерството е за периода юни-септември тази година общият брой чуждестранни туристи да достигне до около 5,3 млн., което ще е увеличение от близо 6 на сто спрямо същите месеци на миналата година, съобщи Ангелкова.

“Винените и кулинарни дестинации са важни не само за туризма, а и за българските производители. Те ще дадат възможност уникалните родни вина и продукти да достигнат до повече потребители, включително и чужденци”, убеден е министърът на земеделието Румен Порожанов. Той допълни, че всичка са обединени от целта

българските

продукти да се

утвърдят,

да се подобри тяхната конкурентоспособност и да се осигури достъп до нови пазари, на които те да заемат своето достойно място.

Порожанов бе категоричен, че министерството му ще подкрепя усилията на българските производители на съхранят и възродят автентичните продукти по традиционни рецепти.

България е вписала в европейския регистър две защитени географски указания - “Горнооряховски суджук” и “Българско розово масло”, припомни Порожанов. В европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер са вписани още “Филе Елена”, “Луканка Панагюрска”, “Роле Трапезица”, “Кайсерован врат Тракия” и “Пастърма говежда”.

В момента “Странджанският манов мед” се разглежда от ЕК като защитено наименование за произход. На национално ниво се разглежда и заявлението за регистрация на месо от Източно българска свиня, добави той.

“България има регистрирани на европейско ниво и 54 вина със защитени наименования. Това ни подрежда на осмо място в ЕС по продукти със защитени наименования”, отбеляза министърът на земеделието.

През последните години са изградени значителен брой винарни с места за дегустации и отсядане. Много от тях са разположени в близост до популярни забележителности, съчетани със съответната инфраструктура, което позволява пакетирането им в общ туристически продукт.

Според изпълнителния директор на агенцията по лозата Красимир Коев България отдавна се е доказала с качествените вина и това се вижда от множеството отличия, получени на световните еноложки конкурси. “Заредени сме със сигурност, че инициативата ще успее. През последните години виненият бранш в България бе изцяло обновен”, каза Коев.

Копривщица е малка община, но много голяма по история, традиции и дух, заяви кметът Генчо Герданов. Той настоя в историческите градове да се акцентира и върху земеделието и животновъдството. В Копривщица се раждали едни от най-вкусните картофи, каза кметът и добави.

“Пред студентите акцентирам върху “културен”. Обяснявам им, че става въпрос за вино и храна, но и за историческите детайли”, каза доц. Соня Алексиева. Според нея в проекта трябва да се включат и траките.

“Аз пия вино, не ме разбирайте погрешно, но къде е ракията в проекта”, попита шеговито тя. “Все още няма 12 часа. След това ще включим и ракията”, отвърна в същя дух Порожанов. той не изключи възможността проектът да бъде разширен в бъдеще.

Проектите за дестинации са от Мелник до морето

обхваща Кюстендил, Благоевград, Сандански и Мелник, известни предимно с червените си вина и с разнообразната си кухня. Тук дестинацията се съчетава с много културно-исторически забележителности и планински преходи из Рила и Пирин. Мелник и Сандански от своя страна имат много семейни винарни, които отдавна посрещат гости за дегустации и други мероприятия. Мелник, прочул се със сортове като “Широка мелнишка лоза”, отдавна е отправна точка именно на винено-кулинарни турове из България.

Долината

на Места

обхваща Разлог, Банско, Гоце Делчев и Хаджидимово - район, известен и със ски курортите си, и с кулинарни изкушения като бабек, капама и редица други местни специалитети. В долината на Места също има многобройни селища, които развиват винен туризъм. Сред многото местни забележителности е например селото Илинденци, край което се намират прословутите скали с кошери на диви пчели. От столетия тези насекоми произвеждат мед, който се стича по скалите.

Западна Тракия

съчетава районите на Пазарджик, Пловдив и Асеновград, пълни с многобройни винарни. Тракийската низина по принцип се слави като най-производителния район, в който се отглеждат най-добрите зеленчуци в България.

Не бива да забравяме най-добрия “мавруд”, който се произвежда във и около Асеновград. Предимството на тази дестинация е в Пловдив, който може да бъде отправна точка за културно-историческата част от дестинацията със своите забележителности - Стария град, тепетата, археологическите разкопки и богатия си културен живот.

Розовата долина

като дестинация върви от Панагюрище през Копривщица, Старосел и Хисаря, към Казанлък. Районът е пълен с екопътеки, тракийски могили и много винарни. Тази дестинация е изключително подходяща за организиране на уикенд турове, съчетаващи преходи из Стара планина с винено-кулинарен туризъм, тъй като е близо до столицата и Пловдив. Не бива да пропускаме и Розовата долина, която отдавна е цел за многобройни гости от чужбина, тъй като никъде по света не може да се видят и усетят гледките и ароматите ѝ по време на брането на розите.

Източна Тракия

включва района от Стара Загора до Сливен и Карнобат, като най-известното вино тук е памид. Сливен се слави като най-големия производител на праскови и други овощия. Карнобат отдавна е известен с многобройните винопроизводители, тук се включва и Ямбол - всичките те са традиционни производители на совиньон и сира.

Сакар

обхваща районите между долините на Тунджа и Марица, включващи Харманли, Любимец, Свиленград, Тополовград.

Някои от тях се славят като традиционни производители на сусам и тахан. Това е също и винопроизводителен район, прочут със своите мерло, мавруд и шардоне. Но най-интересното е, че като бивш граничен район, в който навремето се е пътувало само с открит лист, той е опазен от индустриално замърсяване. Затова и всички вина и хранителни продукти, произвеждани тук, се славят като екологично чисти.

Златия

обхваща Враца, Монтана и Видин, характерни предимно с червените вина и с гъмзата. Тук е пълно с туристически забележителности: крепостта Баба Вида, Белоградчишките скали, пещерите Магурата и Леденика. Всеки знае, че около Берковица се отглеждат поне двайсетина от най-вкусните сортове ягоди в България. Врачанският Балкан е пълен с местни производители на екологично чисти храни и напитки.

Мизия

- отправна точка тук е Плевен, в който има Музей на виното - единствен не само в България, но и на Балканите. Но районът обхваща и Оряхово, Свищов и Русе. Кулинарното изкушение тук е дунавската риба, като не бива да се забравя, че близостта до Дунав може да доведе туристи, които правят корабни круизи по реката, и районът може да бъде отправна точка и за някои от останалите винено-кулинарни дестинации.

Добруджа и

северното

Черноморие

- това са Силистра, Добрич, Варна и Балчик, където традиционно се произвеждат бели вина, най-прочутото от които е димят, както и коняци. Кулинарното изкушение тук са черноморската риба и мидите от няколкото големи мидени ферми. Дворецът в Балчик, Побитите камъни, архитектурните и културно-историческите забележителности на Варна и региона също са средство за привличане на туристи.

Южното Черноморие - най-добрите бели вина и брендита се произвеждат по Южното Черноморие. Созопол може да бъде отправна точка за много гости, които да бъдат изкушени от сушената риба и белите вина, произвеждани в региона. Бургас, Несебър, Поморие и Царево също са винопроизводителни райони, където е развито и производството на бренди и коняк.

Старите столици

- културно-исторически забележителности, съчетани с осмарския пелин и пушените месни деликатеси - това е привлекателната част на тази дестинация. Тя включва районите на Велико Търново, Горна Оряховица, Търговище, Шумен, Плиска, Велики Преслав. Горнооряховският суджук, еленският бут - и двата деликатеса са включени в списъка на продуктите със защитени географски наименования. А осмарският пелин, чийто горчив привкус идва от известната едноименна билка, се съчетава по чудесен начин с тези деликатеси. Не бива да забравяме и брендитата, и конячените дестилати, произвеждани в района.

Източните Родопи

обхваща Хасково, Кърджали и Ивайловград - район, пълен с малки семейни винарни. Любопитното тук е, че гостите ще се насладят както никъде другаде на местното чеверме и редица родопски специалитети, които не може да се опитат другаде.

В Китай пият вино за $ 2,3 млрд. на година

През 2016 година китайците са изпили общо 1,72 милиарда литра вино, което прави пазар за 2,3 млрд. долара. “Дори на съвсем малка част от този пазар да стъпи България със своите уникални вина, това пак ще е от полза за страната ви”, каза по време на представянето на проекта за винено-кулинарни дестинации съветникът по търговските въпроси на посолството на Китай у нас Яо Чаоиънг. Той похвали производителите на български вина и храни, но отбеляза, че въпреки старанието им техните мощности са прекалено малки и поне количествата вина, които произвеждат, трудно се налагат в чужбина заради ограничените серии.