Поскъпнаха млечните и месни продукти, плодовете, зеленчуците. Яйцата стигнаха 5-годишен рекорд
През 2017 година инфлацията измъкна от джобовете на българите с 2,4% повече пари.
Отива си година, която е е една от малкото от световната финансова криза насам, в които в България има натрупана годишна инфлация - през ноември 2017 г. натрупаната от началото на годината инфлация е 2,4%, а спрямо миналия ноември е 3%.
Почти няма стоки и услуги, които да не са засегнати. В повечето случаи това не се дължи на енергийните цени, а по-скоро на промени в международната конюнктура, които обаче са се отразили по различен начин на цените - при повечето има скок, но и доста са поевтинели.
Като цяло през ноември 2017 г.
храните са 3,6%
по-скъпи
в сравнение с ноември на миналата 2016 г. Оттам и цените в ресторантите са поскъпнали с 2,4% на годишна база.
В отделните групи храни с най-голям скок на годишна база са месото и месните продукти - с 4,3%, животинските и растителни масла и мазнини - с 4,5%, зеленчуците - с 8,5%, и кафето, чаят и какаото - с 6%. С по-малко годишно поскъпване са захарта и сладките изделия - 3,2%, и плодовете - с 2,6%.
В разгара на лятото и в ранната есен, които са най-активните сезони, цените на плодовете и зеленчуците бяха малко по-ниски, отколкото миналата година по същото време.
Но ако декемврийските им цени се сравнят с миналогодишните по това време, се вижда, че например
пазаруваме
оранжерийните
домати с 9%
по-скъпо,
от миналия декември. Лимоните са с 25% по-нагоре, портокалите - с 14%, а бананите – с 10 на сто.
Въпреки тези повишения, които се дължат на международни фактори, все пак и бананите, и лимоните през 2017 г. не са достигнали рекордно високите си стойности отпреди 2-3 години. Тогава килограм лимони се продаваше по магазините за над 4,50 лв., а бананите в продължение на почти цяла година бяха над 3 лева.
На нашия пазар през 2017 г. е имало уравновесяване на количествата вносни и родни домати, показват данните на системата за агропазарна информация (САПИ).
Българските
домати са
относително
по-скъпи от
вносните
и затова в периодите, когато на пазара има преди всичко родна продукция, цените остават сравнително високи.
По-евтино сме купували обаче картофи, лук, зеле, моркови и др.
При млечните продукти 2017 г. ще се запомни с осезаемото нарастване на цените на почти всичко, произведено от мляко - сирене, кашкавал, извара, сметана.
Но най-вече
маслото
Консумацията на този продукт, пренебрегван години наред на трапезата на българина заради по-евтиния маргарин, от години насам устойчиво се увеличава.
Но точно през 2017 г. неговата цена се покачи почти взривно. Ако през януари 2017 г. пакетче масло от 125 грама е струвало 1,42 лв., то в момента
същото пакетче
струва 2,43 лв.,
или поскъпването
е 71 на сто
Кравето сирене е поскъпнало с 10%, а кашкавал “Витоша” - с 11%. По-малко, но все пак видимо, е поскъпването на прясното и киселото мляко, на изварата, сметаната и останалите млечни продукти. При това то засяга не само родното производство, но и вносните сирена и други продукти, приготвяни от мляко.
Причината е дефицитът на мляко в ЕС, което вдигна цената му, а българските млекопреработватели от години внасят половината от необходимата им суровина от ЕС във вид на сурово, концентрирано или сухо мляко.
Дефицитът се дължи на спада на производството и е логично следствие от намаляването на субсидиите, което предприе ЕС, за да се справи със свръхпроизводството. То настъпи веднага след като Русия забрани вноса на европейски млечни продукти в страната. С други думи,
“руското
ембарго” вече ни
удря с пълна
сила по джоба
Преди 2 г. отражението му беше най-вече върху родните производители, които се оплакваха от нахлулия внос на евтино европейско мляко.
Цените на яйцата през 2017 г. също хвръкнаха в небесата, но при тях причините са съвсем други. В началото на ноември едно средно голямо яйце, размер L, струваше между 45 и 50 стотинки бройката в магазините, докато няколко месеца по-рано беше 17 стотинки на едро и максимум 30 стотинки в магазините.
Това е 5-годишен
рекорд в цената
Според всички производители на яйца основната причина за поскъпването е истерията с фипронила и разкритите огнища от птичи грип, които доведоха до унищожаването на над 100 хиляди птици. За съжаление, в птицевъдството възпроизводството е много бързо и яйцата като негов продукт подлежат на много резки и бързи промени в цените.
Често дори големи и мощни търговци не могат да реагират достатъчно бързо, за да организират внос и така се стигна до бързото поскъпване на яйцата. През втората седмица на декември обаче цените им започнаха да се успокояват и сега на повечето места едно яйце в магазина струва под 40 ст. бройката.
При поскъпването на месото и месните изделия факторите са както международни, така и вътрешни.
Пилешкото, което е най-консумираното месо от българина,
поскъпна през
2017 г. с 2,4%
Това се дължи почти изцяло на неблагополучията при птицевъдите, които доведоха и до поскъпването на яйцата. Българският пазар разчита почти изцяло на родно пилешко месо.
Свинското е второто по консумация месо след пилешкото и тук разликата в цените е малко по-голяма: от 3,50-3,60 лв.за килограм кланично тегло в началото на годината в момента то е достигнало 3,70 лв. И това е, въпреки че почти две трети от свинското в България се внася предимно от ЕС. Причината за поскъпването в общността е преди всичко в това, че тази година Китай отвори широко пазарите си за внос на свинско, а оттам и световните цени на този продукт леко се покачиха.
Почти в същия диапазон се движи и поскъпването на месните изделия. Но все пак те присъстват с голяма тежест в потребителската кошница, от която НСИ изчислява индекса на инфлацията и дори при лека промяна това дава отражение върху индекса.
И все пак според последната класация Meat Price Index месните продукти в България са едни от
най-евтините
спрямо
заплащането
сред страните-членки на ЕС.
През 2017 г. месото излиза по-евтино единствено на унгарците и поляците. Месните продукти у нас са с 30,5% по-изгодни, отколкото средното в ЕС. Например българите купуват телешко на половината на средната му за ЕС цена. И трябва да работят 5 часа и половина на минимална заплата, за да си купят килограм телешко.
Основните автомобилни горива през 2017 г.
почти не
поскъпнаха Най-масовият бензин - А95 например през януари струваше средно 2,05 лв. за литър, дизелът - 2,04, а пропан-бутанът - 0,94 лв. за килограм. През декември средните им цени са съответно 2,08 лв., 2,09 лв. и 1,06 лв., което прави поскъпване в рамките на 1,4% и 2,4% при бензина и дизела и 12% при пропан-бутана.
Въпреки че тези поскъпвания са недостатъчни, за да се преразглеждат цените на транспортните услуги, през 2017 г. те са се вдигнали средно с 1,4% в цялата страна. Това се дължи най-вече на градския транспорт и обяснението трябва да търсим преди всичко в обновяването на парка от градски и междуградски автобуси. На много места общините се принудиха да вдигнат цената на билета заради нуждата от 15-процентно съфинансиране на новите возила, закупени с европейски пари. Железопътните тарифи тази година не бяха пипани, а при самолетните трудно може да се направи преценка, защото особено при нискотарифните авиокомпании конкуренцията непрекъснато сваля цените.
При битовите горива за отопление има съвсем леки движения в цените - от 0,9% при въглищата до 2 на сто при нафтата. Очевидно този ход нагоре ще продължи и догодина дори в по-голям размер, като се има предвид новата политика на спиране на достъпа до пазара на замърсяващите въздуха горива. Очаква се през 2018 г. да се въведат стандарти за допустимото съдържание на пепел във въглищата за отопление и да се затегне контролът върху качеството на дървата за огрев, което няма как да направи тези продукти по-евтини, а напротив.
Според данните на статистиката през 2017 г. почти няма поскъпване на техниката за дома - бяла, черна или друга. В много категории има дори поевтиняване, свързано с излизането на все по-нови и усъвършенствани модели.
Здравните услуги са поскъпнали едва с 0,1% (данните са до ноември), а денталните са останали на равнището от предната година.
Токът за домакинствата задържа цени, шок с газа, парното и водата
Никакви драми нямаше през 2017 г. с цените на тока за домакинствата. Увеличението им беше символично. При ЧЕЗ поскъпването беше 2%, при ЕВН - 1,7%, а при “Енерго-Про” - 0,41%. Цената, която средно е към 150 лв. за мвтч, ще се задържи до 1 юли.
Шок през годината обаче имаше с цените на газа, парното и водата.
Годината започна с увеличение на цената на газа с 4,6%. През април обаче поскъпването беше шоково - с 29,64%, което доведе до увеличение на цените на парното и топлата вода между 18 и 30% за различните топлофикации.
След удара през април цените на газа се успокоиха. През третото тримесечие увеличението беше с 1,91 на сто, а от 1 октомври имаше и намаление със 7,29%.
От 1 януари цената на газа ще бъде увеличена с 2,83%, което означава, че цените на парното няма да бъдат пипани поне до април.
2017-а обаче може да се нарече годината на началото на поскъпване на водата. Тръгна се от приемането на бизнесплановете на водните дружества, в които са предвидени инвестиции в мрежата. Започна се през февруари, когато цената на ВиК услугите в София поскъпнаха с 18,68%. След това в 13 области увеличението беше от 8,43 до 73,09%. Големият процент се получи за онези населени места, в които водата се доставяше по гравитачен път, а се въведоха и единни цени за цялата област.
Докато клиентите свикваха с новите цени, КЕВР излезе с второ решение за поскъпване от 1 януари 2018 г. - пак за тези 13 области и София. Увеличението е между 2,2 и 20%. Поскъпване на водата ще има до 2021 г.
-8 °
4 °
