Заеми извън банките все още се взимат за ремонт, все още не за покупка на жилище

Небанковите финансови институции вече са реална конкуренция на банките. Отпуснатите от тях заеми прескочиха 2,7 млрд. лв. към юни т.г., показват данните на БНБ. Бързите кредити, чийто падеж е под 1 година, пък вече гонят половин милиард- 513 млн. лв. По данни на централната банка броят на регистрираните дружества, които отпускат заеми, е 154.

Небанкови финансови институции са компании за платежни услуги, финансов лизинг, брокерски къщи, дружества за гаранционни сделки, за факторинг, както и такива, издаващи електронни пари.

За втора поредна година ръстът при този тип кредитиране е двуцифрен - 11-15%, което означава, че отпуснатите от тях пари се увеличават с около 270 млн. лв. годишно. За сравнение темпът, с който растат банковите кредити, е 4 пъти по-малък - средно 3,3%.

Основната причина за това хората да се насочат към други източници на кредитиране, извън трезорите, е краткият срок за одобрение - около седмица, както и по-леките условия за получаване на заемите. Освен това банките са фокусирани преди всичко върху ипотечни и потребителски заеми, но за по-големи суми. При по-малки предлагат по-пестеливо атрактивни условия.

Малко над 80% от портфейла на кредитите от извънбанкови институции са изтеглени от физически лица - според данните общо 2,1 млрд. лв. Техният дял расте най-бързо за сметка на свиване на извънбанковото финансиране за фирми, чийто дял пада до 17,4%.

Структурата на извънбанковите заеми почти копира тази на банковите, сочат проучванията. Най-търсени са потребителските кредити. Към юни тази година сумата им е 1,925 млрд. лв. Бумът в търсенето на пари за съфинансиране на покупка на имот обаче е отминал. Като спадът е чувствителен - с 35,8% за година след скока около затварянето на КТБ през лятото на 2014 г. Така заемите с това предназначение са само 85 млн. лв. от общия портфейл. Намалението им е разбираемо с оглед на рекордно ниските лихви които предлагат банките при ипотечното кредитиране.

Последните данни на БНБ показват, че през юли средният лихвен процент по заемите на банките в левове за жилища е паднал до 3,86% годишно. А оскъпяването на извънбанковите кредити е в пъти по-голямо.

25% от т.нар. бързи кредити са за ремонт на жилища или за довършване на нови, купени на зелено, показват статистиките на компаниите. 15% е делът на изтеглените кредити за обединяване на дългове, включително и към банки.

Нов феномен е все по-засиленото търсене на финансиране в евро или друга валута. Причината е, че левовите кредити поскъпват с по-високи темпове. Така през май лихвата им е била 9,42%, а месец по-късно се вдига до 9,66%. При заемите за потребление в евро има , макар и малко, понижение на месечна база - 0,21%.

И при небанковите кредити преобладават тези със срок над пет години, които също отчитат двуцифрен ръст- 26% на годишна база до близо 1 милиард лв.

Типичните бързи кредити - от заплата до заплата, които банковата статистика отразява като такива със срокове до една година, нарастват за година с 6,6% до 513 млн. лв.

Експерти сочат като основни причини за ръста на банковото и на небанковото кредитиране стабилизирането на бизнеса, ниска безработица и повишаването на доходите на хората. Фирмите за бързи заеми посочват неочакван проблем, който се появявал все по-често напоследък- между 2000 и 5000 лв. теглят българи, живеещи и работещи в чужбина. Когато си заминавали, често се случвало да не погасят задължението.

Тогава възниквал проблем със събирането на дължимите суми, тъй като те са изтеглени с български лични карти и с посочен адрес в България, а получателят от години не живее там и трудно може да бъде открит в чужбина.

Въпреки това и при банковите и небанковите кредити има намаление на тези, които не се обслужват редовно. При първите делът им пада до 8,8%. В портфейлите на небанковите дружества необслужваните кредити се свиват от над 30% преди три години до 14,9% в момента.

Осем съвета пазят от проблеми с бързите пари

Експерти предупреждават, че все още на пазара има дружества, които си служат с нелоялни практики при отпускането на бързи кредити.

Най-често се случвало да се предлагат договори с редица клаузи, според които заемът става предсрочно изискуем. Оплаквания от клиенти показват още, че се случва компанията да обяви заема за предсрочно изискуем и да изиска лихвите за целия период на заема, а не само за времето, за което той е ползван.

Скорошна проверка на Комисията за защита на потребителите установи също, че някои фирми изискват вместо поръчител гарант по заема. Ако кредитоискателят няма такъв, фирмата предлага подходящ човек. В такъв случай обаче се начислява допълнителна такса, която не е ниска.

Финансови експерти препоръчват всеки, който ще тегли бърз заем, да спазва няколко основни правила:

1. Сумата, която трябва да се върне, да не бъде над 30% от очаквания доход за този период.

2. При затруднение, което може да забави вноската или погасяването, да се предоговори заемът възможно най-бързо.

3. Когато се прави план за погасяване на заема, внимателно да се преценят и наказателните лихви. Таванът е равен на основния лихвен процент +10%.

4. Всеки договор предвижда период след определена дата, от който започват да текат наказателни лихви. Той може да бъде от деня след датата на плащане до 7 дни без лихва след тази дата.

5. Санкциите се начисляват върху просрочената сума. Добре е да изясните какво означава тя, защото при едни институции включва както главница, така и лихва. При други - и лихва върху забавената главница за времето до окончателното изплащане.

6. Всички компании, отпуснали кредити, изпращат писма и SMS-и за напомняне. Добре е да знаете, че цената им се калкулира в сумата на задължението.

7. Кредитиращите институции обявяват за предсрочна изискуемост на заема в различни случаи. При някои това става при пропускането на една, две или три вноски. При други - още при първата вноска. Поради това внимателно трябва да се проучи договорът и условията по него, а ако няма такава клауза, да се попитат служителите на фирмата.

8. Ако дългът бъде продаден на колекторска фирма, тя може да обяви предсрочна изискуемост само ако се откаже доброволно плащане.

Ако се стигне до такъв случай, вариантите за събиране остават принудително чрез образуване на изпълнително дело при съдебен изпълнител. От този момент разходите, които се правят за принудителното изпълнение, вече са за сметка на клиента.

Все повече българска собственост сред фирмите от бранша

Българи вече са мажоритарните собственици на една от сравнително големите компании за извънбанково финансиране “Кредихелп”. Фирмата бе учредена през 2010 г., като оттогава основните акционери бяха трима литовски граждани.

От документи в Търговския регистър става ясно, че над 50% от “Кредихелп” вече се притежават от “Кредисто проект”. Другите дялове са разпределени между Владимир Владимиров и литовеца Лауринас Розгис.

Според индиректни връзки в Търговския регистър става ясно, че зад новия собственик стои компанията за събиране на вземания “С. Г. Груп”. Тя е един от най-активните участници в този бизнес, където предимно са чужди компании като “ЕОС Матрикс”, “Фронтекс интернешънъл”, “Агенция за събиране на вземанията”, “AПС България”, “Кредит инкасо”. За миналата година “С. Г. Груп” има печалба от над 2,8 млн. лв., приходи от 6,67 млн. лв. и собствен капитал от 8,7 млн.

Печалбата на “Кредихелп” за миналата година е над 2 млн. лева, като нараства с впечатляващите 1037% в сравнение с 2015 г., когато е била 180 000 лева. Приходите през 2016 г. са 11,229 млн. лева и почти се удвояват в сравнение с 2015 г., когато са били малко над 6,5 млн. лева. В бизнес плана на дружеството е посочено, че през тази година то ще пусне онлайн платформа за кредитиране, както и ще започне с предлагането на ипотечни заеми.

Това е втората по-голяма сделка в бизнеса с извънбанкови кредити през тази година. Преди няколко месеца “Изи асет мениджмънт”, която е по-позната под името “Изи кредит”, купи бизнеса в България на най-голямата британска група за небанково потребителско кредитиране “Провидент файненшъл България”.