Ексминистрите на земеделието - милионери и пенсионери

Повечето от тях залагат на консултантска дейност

Иван Багрянов, който бе осъден на смърт от Народния съд през 1945 г., ще се окаже последният земеделски министър на България, притежател на собствена ферма, по-точно на огромно стопанство. Багрянов е завършил агрономство в Германия и далеч преди да стане политик, създава стопанството “Мизхар паша” край Разград, което е притежател на земите на няколко селища и произвежда в промишлени количества всичко, което земята в Добруджа ражда.

Но поради чувство за дълг Багрянов, след като вече е бил земеделски министър в продължение на един мандат, се навива да поеме след смъртта на цар Борис Трети българското правителство през 1944 г., което води до смъртта му на следващата година.

За земеделските

министри при соца

не може и да се мисли да притежават нещо повече от градинка в двор на къща. Докато са министри, а и след това те разчитат единствено на това, което се полага на номенклатурата. 

Любопитното е обаче, че и сред 15-те министри на земеделието след промените през 1989 г. няма нито един, който да разполага с много земеделска земя, да има цяло стопанство или да е крупен производител на каквато и да е земеделска продукция. Не че някои от тези хора нямат фирми, и то по няколко. Но става въпрос предимно за консултантски дружества, които помагат срещу заплащане на фермерите да пишат проекти, с които да получават европейски пари. Само Румен Христов, който беше два пъти земеделски министър в служебни правителства, притежава нещо като завод за производство на опаковки от дърво. Но и той върти добре развита консултантска фирма.

Сред

ексземеделските

министри на прехода

има и милионери

Единственият, за когото това може да се твърди със сигурност, е Мехмед Дикме. Но и неговите милиони не са точно от земеделие, а от широко разпространеното днес изграждане на слънчеви електроцентрали. Просто човекът е бил на точното място в точното време.

Немалка група от тях са нещо като професионални политици, доколкото такива в България изобщо съществуват. Те идват от целия политически спектър - от левицата, през центъра до десницата, като се мине и през всички крила на земеделските партии. Те стават министри по силата на това, че имат влиятелни приятели. И след мандата си правят опити да се върнат отново в политиката, някои от тях - като се присъединяват към съвсем други партии.

Особена роля сред партийните назначения на поста играят хората на ДПС, защото движението управляваше земеделието в продължение на около 8 години.

Третата по-мащабна група земеделски министри са учените и преподавателите. Те идват от Селскостопанската академия, от Пловдивския аграрен университет, от Института по тютюна и от други институции. И обикновено след края на мандата си се връщат обратно там.

Мехмед Дикме - единственият легален милионер

Мехмед Дикме - разлюбеният от Ахмед Доган политик, който година и половина след като ДПС изтегли преждевременно от поста и взе, че напусна движението, е единственият от бившите земеделски министри, който е легален милионер, чиито пари са документирани, и то напълно открито.

Още през 2005 г., малко след отстраняването му от поста, Дикме основава дружеството “Евроагроконсулт 2005” ЕООД с уставен капитал от 5000 лв. Съдружник му е хотелиерът Стефан Шарлопов, но 2-3 г. по-късно той се оттегля.

“Евроагроконсулт 2005” ЕООД се занимава с консултиране на овощари и има няколко успешни проекта с череши и други плодове. Самият Дикме се хвали публично, че е

внасял овощия

от Италия

Но от последните публикувани финансови отчети на това дружество личи, че то притежава и немалко специализирана строителна техника, т.е. очевидно има доста широк кръг от дейности. Само че според същите отчети последните две години излиза на малка загуба.

Далеч по-интересен е бизнесът на Дикме с фотоволтаични централи. Ексминистърът заедно с родения през 1989 г. Светослав Бобойчев основават през 2009 г. две фирми - “Екоенерджи Солар” ЕООД и “Екосолар” ЕООД, с предмет на дейност изграждане на фотоволтаични централи.

Две години по-късно - на 17 октомври 2011 г., двамата сключват договор с южнокорейския гигант “Самсунг”, по силата на който му продават дяловете си в двете фирми. Но междувременно едната е получила от общината във Враца разрешение за изграждане на парк от 10 мегавата в местността Коломановото, а другата фирма - за 15-мегаватова централа в същата местност. Разполага и с одобрени искания за свързване с енергийната мрежа. За всичко това двамата получават от южнокорейците

общо 5 млн. евро,

т.е. по силата на притежаваните дялове Дикме би трябвало да е получил 2,5 млн. евро.

Забележителното е, че всичко това става в навечерието на големите скандали, които тресяха енергетиката по време на първото правителство на ГЕРБ и приблизително година преди да бъде наложен мораториум върху по-нататъшното изграждане на слънчеви електроцентрали.

Няма доказателства, че Дикме е продал на южнокорейците готова централа, а по-скоро проект, който е докаран до необратим етап. Самата централа през 2016 г. все още се строеше според публикации в местни медии във Враца.

В договора със “Самсунг”, който е публикуван в Търговския регистър, е отбелязано само, че двамата продават дяловете си във фирмата, сумата, нотариално завереният факт, че е платена, и че двете страни нямат претенции една към друга.

С други думи, Дикме е направил това, което мнозина по онова време правеха в енергетиката - изграждаха проекти, но без да се нагърбват с реализацията им, и после

намериха добри

купувачи

Дикме притежава и половината от още една фирма, очевидно посветена на фотосоларната енергетика: “Солар Груп България” ЕООД. Тя е регистрирана в столичната “Зона Б-18”. Но очевидно е създадена малко късничко - чак през 2010 г. Според финансовите ѝ отчети дружеството има 0 лева приходи.

Друг министър, също набеден за много богат - криво или право, е Мирослав Найденов. Само че по времето, когато той излезе от властта, вече бяха в сила разпоредбите на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Те забраняваха на бивши министри да се занимават с дейности в области, които са ръководили, освен ако не става въпрос за преподавателска работа. За срок от една година.

“За да избегна конфликта, основахме заедно с бившия ръководител на агенцията по храните Йордан Владов неправителствената организация “Земеделие и гори”, която е с нестопанска цел. Краят на мандата ми като министър обаче съвпадна с началото на новия програмен период и много селскостопански производители почнаха да ме търсят като консултант. Така, след като паднаха ограниченията на закона,

започнах да се

занимавам и с

консултантски

бизнес”,

разказа за “24 часа” Мирослав Найденов.

Той твърди, че помага предимно на животновъди - това е тясната му специалност, включително и на браншовата асоциация “Пасищно животновъдство”.

Повечето от фирмите, които консултира, се занимават по думите му с обичайни, стандартни дейности - животновъдство и биоземеделие. Сред клиентите му обаче е и ферма от Врачанско, която отглежда прочутата порода говеда “Блек Ангъс”, които се отглеждат за месо. Найденов признава, че има слабост към тази порода, а и изобщо към обръщането на животновъдите към породи, които дават по-необичайно и изискано месо. Радва се, че след неговия клиент все повече фермери се обръщат към тази порода и тя намира все повече последователи у нас.

Но не желае да парадира с това колко печели. Живее както и преди в София, но почти всеки уикенд е или в апартамента си във Враца, или в наследствената къща във врачанското село Челопек.

От 2 г. е председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите - една от четирите работодателски организации, членки на тристранката, и твърди, че това му отнема време и енергия.

Венцислав Върбанов бе първият земеделски министър след промените, изкарал пълен мандат. И последният, засега. Той оглавяваше Министерството на земеделието и горите между 1997 и 2001 г. в правителството на Иван Костов, а след това почти без прекъсване е в ръководните органи на браншови асоциации. В момента е

шеф на Асоциацията

на земеделските

производители в

България

- една от най-мощните браншови организации в сектора.

През 2009 г. Върбанов се върна в парламента като депутат от Синята коалиция, но няколко месеца по-късно се откри грешка при преброяването на бюлетините в една избирателна секция и мандатът му бе прекъснат. През 2010 г. се върна като независим депутат.

Но политическата кариера далеч не е единственото занимание на Върбанов. Той участва в няколко фирми в различни браншове. Съдружник е, собственик или управител на “Екобилдинг ДВ”, “Камелия-Васил Гетов 2” ЕООД (очевидно “Камелия” идва от името на жена му), “Скай блу 33”, “Скай Соларс енд Партнерс” и “Изи-танк Плевен”.

Не всички тези фирми обаче работят. “Скай Соларс енд Партнерс” например е създадена, след като се свързва с китайски инвеститори, които искат да строят фотоволтаични централи в България. Но по-късно Върбанов признава в интервю, че ситуацията у нас ги е разколебала.

Последната имуществена декларация на Венцислав Върбанов е от 2014 г. и според нея той притежава апартамент от 168 квадрата в столицата (на името на сина му Даниел) и малко по-малък в Плевен. Не декларира значителни суми като депозити в банка или скъпи коли.

За разлика от него Румен Христов, когото повечето хора днес свързват с издигането му от Реформаторския блок за кандидат за президент, има добър бизнес и не го крие.

Христов беше два пъти министър на земеделието, макар и в служебни правителства - първо в това на Ренета Инджова, а след това и в кабинета на Стефан Софиянски. А в кабинета на Филип Димитров бе зам.-министър на земеделието и един от авторите на поземлената реформа.

Макар да минава повече за политик, Румен Христов е доста успешен бизнесмен. Той притежава фирма “Удекс” ЕООД, която произвежда европалети, дървени опаковки, дървена ламперия и други стоки. Тя е бенефициент на около 2 млн. лв. европари по различни проекти и ако се съди по отчетите ѝ, има

стабилни приходи от

около 2 млн. лв.

всяка година. Притежава и 100% от фирма “Уд Бул”, която се занимава със селскостопанска дейност, но има по-скромни приходи. И е едноличен собственик на консултантската фирма “Еко Прециз”, която работи в столицата и е специализирана в писане на проекти за европейски програми.

Пробват се в политиката в целия спектър

Част от бившите министри на земеделието се пробват в политиката, при това в целия политически спектър. Някои по-успешно, други не толкова.

Десислава Танева например дойде в политиката от бизнеса - тя бе изпълнителен директор на “Мел инвест холдинг”. Но след като изкара министерстването във втория кабинет на ГЕРБ, се озова в парламента. На 21 август м.г. Танева роди близначките Нелина и Паная, но след месец-два се върна в парламента и в момента участва активно в заседанията в пленарната зала и в оглавяваната от нея земеделска комисия.

Нихат Кабил също може

да бъде наречен политик

- след края на мандата си бе известно време депутат от ДПС. Има две фирми и участия в ръководните органи на още три, но всички до една или отчитат загуби, или са без дейност. Миналата година Кабил оглави софийската организация на ДПС. Не е известно с какво се е занимавал, докато беше извън полезрението на медиите.

“Занимавах се с неща, които лично ми доставят удоволствие и не са за широката публика. Пък и не забравяйте, че в продължение на 5 години бях изпаднал в много тежко положение - прокуратурата търсеше от мен щети за 150 млн. лв. Нищо не излезе от тази работа, но постоянно обикалях органите да давам обяснения”, каза за “24 часа” Кабил.

В политиката се пробва и друг бивш земеделски министър - позабравеният днес Светослав Шиваров, на когото бе съдено да оглавява поста съвсем за кратко – от януари до юни 1996 г., след като предшественикът му Васил Чичибаба бе принуден да подаде оставка в правителството на Жан Виденов заради зърнената криза. Шиваров, който от години оглавяваше БЗНС “Александър Стамболийски”, се опита да създаде нов съюз на левите земеделци, но от начинанието нищо не излезе. След мандата на Жан-Виденовото правителство бе почти цял мандат депутат в групата на левицата. Днес е пенсионер.

Самият

Чичибаба е може би

най-ексцентричният

земеделски министър на прехода. Всички помнят телевизионните кадри, в които камерата и репортерът го гонят на летището и той гърбом им заявява, че зърнена криза у нас няма. Може и да е бил прав, защото съдът напълно го оправда, макар и чак през 2009 г. Самият Чичибаба почина 4 години по-късно - през 2013 г.

Учените се връщат обратно в учебните си заведения след мандата

Интересна “порода” земеделски министри са учените, макар че всички те оглавяваха ведомството за кратко, предимно в служебни кабинети. Обикновено те се връщат обратно в учебното заведение или институт, от който са дошли, а след това се пенсионират.

Предпоследният земеделски министър Христо Бозуков е професор по фитопатология, дългогодишен служител и после директор на Института по тютюна. Когато Пламен Орешарски бе премиер през 2013 г., Бозуков стана председател на Селскостопанската академия, но при следващото правителство на ГЕРБ министър Десислава Танева го уволни. Когато стана министър, Бозуков пък уволни Румен Порожанов от поста шеф на ДФ “Земеделие”, но впоследствие пък Порожанов го наследи на министерския пост. В момента Бозуков работи отново в Института по тютюна като редови учен.

Димитър Греков, който беше министър в правителството на Орешарски, е професор, ръководил два мандата Агрономическия факултет на Аграрния университет в Пловдив и в продължение на 8 години е бил негов ректор. След министерския си мандат в служебното правителство на Пламен Орешарски Греков се връща да довърши мандата си като ректор, от който му оставаха още 2 години, и изкара на поста до 29 януари 2016 г.

“Дори и сега ме срещат хора, с които съм контактувал като министър, и оценяват това, което съм направил. Освен това като преподавател имам към 10 000 изпитани студенти, които в момента са на възлови места в системата на земеделието и това ми дава повод за гордост от постигнатото”, похвали се пред “24 часа” Греков.

Проф. Иван Станков, който беше земеделски министър в служебното правителството на Марин Райков, дойде от Тракийския университет, но се изкуши от политиката. През 2016 г. влезе в парламента от листата на АБВ и там беше заместник-председател на земеделската комисия. В момента е пенсионер.

Учен е и Валери Цветанов, който оглавяваше земеделското министерство в края на кабинета “Станишев”. След мандата Софийската градска прокуратура го обвини за скандални заменки на гори, подписани в последния момент преди налагането на мораториума над тях. През 2012 г. обаче Софийският градски съд го оправда. (24часа)

Синът на Георги Танев влезе в бюлетина на МВР

Част от най-първите министри на земеделието след промените през 1989 г., които днес са доста позабравени, имат нерадостна съдба.

Георги Танев например, който беше министър в правителството на Любен Беров, май ще бъде запомнен единствено с прословутите 150 хиляди тона царевица от американски помощи, от чиято продажба се облажиха частни фирми. На Танев прокуратурата повдигна обвинение за безстопанственост за 7 млн. долара. Шумното дело се проточи цели 10 години и в крайна сметка през 2004 г., когато Танев бе вече на 69 г., бе оправдан.

През 2012 г. обаче синът му Иван Танев отново възкреси за медиите името на баща си, защото бе арестуван в операцията на МВР “Универсалният”. Беше му повдигнато обвинение за ДДС измами с хранителни продукти. Делото още не е приключило.

Днес едва ли някой си спомня министрите Георги Стоянов и Станислав Димитров, които си поделяха поста в правителството на Филип Димитров. А би трябвало, защото двамата юристи бяха едни от авторите на законите, с които бе проведена поземлената реформа и земеделските земи бяха върнати на притежателите им. И двамата са юристи. Станислав Димитров започна писането на законите, но се наложи да напусне правителството, защото стана конституционен съдия и като такъв се пенсионира години по-късно.

След края на мандатите си и двамата имаха успешни кариери като адвокати. Което не е чудно при положение, че в правителството на Димитров имаше доста юристи от Втори адвокатски колектив.