България се опълчи на ЕС, за да запази киселото мляко

Защитени в Европа са розовото масло, горнооряховският суджук, “Пастърма говежда”, “Филе Елена”, “Луканка Панагюрска”, “Роле Трапезица” и “Кайсерован врат Тракия”

България се опълчи на ЕС и засега отказва да приеме промени в закон, с които може да загуби традиционни храни.

Популярни български марки кисело мляко, кашкавал, лютеница, сирене е трябвало да влязат преди 9 години в европейски регистър, за да си запазят оригиналните родни наименования.

Единствените, които са направили това, са производителите на горнооряховски суджук и на българското розово масло.

Всички останали ползватели на популярни у нас и по света български храни обаче не са го направили и сега не могат да бъдат защитени от чужди производители. Преди 9 години министерства и Патентното ведомство са пропуснали да информират българските производители за условията на европейския регистър. И сега се налага спешно да променим Закона за марките и географските означения, тъй като срещу България тече наказателна процедура. Този закон противоречи на европейския регламент, откакто сме в ЕС.

На 9 ноември 2017 г. в българския парламент са внесени промени. Новите текстове предвиждат да се прекрати регистрацията на географски означения за земеделски продукти и храни. “Съгласно разпоредбите на регламента държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения на земеделски продукти и храни”, се посочва в мотивите към законопроекта.

Той е трябвало да бъде гласуван на първо четене в икономическата комисия преди седмица, но депутатите са отказали да го разглеждат, докато не се намери механизъм за защита на традиционните български храни.

А промените се правят заради изискването към България да приеме регламента за включване на тези продукти в европейския регистър след присъединяването си към ЕС, което обаче у нас е пропуснато.

“След влизането в сила на промените ще бъде прекратено действието на всички регистрации на географски означения за земеделски продукти и храни, които са били предоставени по силата на националното законодателство”, потвърдиха от Патентното ведомство пред “24 часа”.

Това засяга десетки фирми, които имат правата да произвеждат характерни български продукти като кисело мляко, сирене, кашкавал, мезета, боза, лютеница и други. (Кои са конкретните фирми - виж таблицата).

Ще се прекратяват искания за регистрация и вписване на ползвател, които са подадени в Патентното ведомство. Това са 15 млечни продукта и заявка от един производител на лютеница. От отговора на Патентното ведомство става ясно, че от изброените от заличаване ще се спасят само българското розово масло и горнооряховският суджук. Причината е, че те вече имат действащи регистрации за територията на целия ЕС.

“Всички останали означения не се ползват със закрила според европейското законодателство. На практика остават незащитени и за територията на България”, обясняват експертите. 

Това означава, че чужди приозводители ще могат да правят храни и да слагат на етикетите надпис, че са български.

Експерти коментираха пред “24 часа”, че след промените в закона може да бъдат откраднати рецептите и технологиите за традиционни български продукти, с които страната ни е разпознаваема пред потребители от други държави.

Не било изключено след прекратяване на защитата на продуктите производители от други държави да поискат права върху киселото мляко например.

“Принципно няма пречка сдружения на производители от други държави да подадат заявка за регистрация на българско кисело мляко, но разглеждането е дълга и сложна процедура, която включва доказване, че млякото се произвежда в България, че има специфични характеристики, които го отличават от киселото мляко, което се произвежда в други държави, както и разглеждане на постъпилите възражения”, обясниха от Патентното ведомство.

Освен горнооряховският суджук и розовото масло, български ще останат и “Пастърма говежда”, “Филе Елена”, “Луканка Панагюрска”, “Роле Трапезица” и “Кайсерован врат Тракия”. Те са вписани в друг европейски регистър - този за храните с традиционно специфичен характер. Това гарантира, че те няма да се правят от чужди фирми.

От Патентното ведомство признаха, че предишното му ръководство не е предприело мерки. Необходимо било да се прекрати разглеждането на заявки за регистрация на нови географски означения за земеделски продукти и храни и с Министерството на кономиката да се инициират изменения в закона, които да отразят изискванията на еврорегламента. 

Вина имали и титулярите на права. Те трябвало първо да се сдружат в браншова организация, което е изискване на европейското законодателство, за да може да се подаде заявка за регистрация.

От Патентното ведомство допълниха, че настоящото ръководство е предприело мерки и от септември 2016 г. няма регистрирани нови географски означения.

През ноември 2016 г. имало среща с представители на носителите на права върху продукти и храни, за да се погрижат и те за интересите си.

От Патентното ведомство разговаряли и с представители на ЕК, като бил предлаган допълнителен едногодишен срок за влизане в сила на закона. От Брюксел обаче не се съгласили.

Патентно ведомство не може да инициира действия вместо титулярите на правата, заявката за регистрация в ЕСтрябва да бъде подадена от сдружение на производители, казват от ведомството.

Към поправките в закона има седем становища. Трите големи работодателски организации - КРИБ, АИКБ и БТПП, го подкрепят.

“Със средствата на необосновано и прекомерно администриране ще се заличат автентични български марки, означения, продукти и храни, регистрирани далеч преди приобщаването на България към ЕС”, посочва обаче адвокат Анели Чобанова, председател на Конфедерацията за защита от дискриминация.

Договорка! Япония плаща на България за киселото мляко

Не се отменя стандартът, по който се прави 

България има лицензионни договори с Япония за производството на кисело мляко

Япония плаща за производството и използването на марката българско кисело мляко, заявиха от Министерството на икономиката.

Японските партньори имат лицензионни договори с държавната фирма “Ел Би Булгарикум”. В тях има условие продуктите да са произведени съгласно предоставени технологии и ноу-хау и да съдържат автентични български симбиотични закваски, селекционирани от дружеството.

Договорите между Япония и България са от 1972 г. и вече над 45 години били пример за успешен бизнес модел. Освен икономическата изгода за страната допринасяли и за високата репутация на България в Япония и в Азиатския регион чрез утвърждаването на един от националните ни символи - българското кисело мляко. От министерството допълниха, че финансовите параметри по договорите са конфиденциални.

Прекратяването на закрилата по сила на Закона за марките и географските означения нямало да  окаже влияние върху договорите с Япония, тъй като правата имали действие само за територията на България.

От министерството обясниха още, че вкусът на киселото мляко се дължи на уникалните български закваски, влагани в производството. Тяхната специфична микрофлора е защитена с наименование за произход в Патентното ведомство и няма да бъде засегната от промените в Закона за марките и географските означения.

Оригиналната българска закваска за кисело мляко е естествен резултат на природно-климатичните условия у нас и определя качествата, особеностите и свойствата на продукта.

От министерството твърдят, че въпреки все още съществуващата защита по закона имало опити за неоторизираното използване на наименованието българско кисело мляко.

Това представлявало нарушения на конкуренцията и заблуда на потребителите, които се преследват съгласно законите на конкурентното право и да защита на потребителите.

По действащия в момента закон наименованието за произход “българско кисело мляко” било обвързано с качество, характеристики и метод на производство, описани подробно в действащия национален стандарт. Той не бил обвързан със съществуването на закрила на наименования за произход на национално равнище.

Поради това дори при прекратяването на закрилата стандартът щял да остане в сила.

Това гарантирало на българския потребител високото качеството на продукта, произведен под контрола на агенцията по храните, означен като произведен по БДС.