Инфлацията се качила с 0,3%, доходите с повече - 1,2%
Финансовият ресурс на европейските програми заедно с бюджетното съфинансиране са повлияли положително на всеки от основните макроикономически показатели за последните 3 години. Това показва анализ на финансовото министерство, който сравнява два сценария за развитие на икономиката ни- със и без европари.
От 2014 до 2017 г. в българската икономика реално са влезли
11,73 млрд. лв.
по европрограми
и 9,87 млрд. лв.
бюджетно съфинансиране по тях, сочат изходните данни преди сравнението.
Симулациите показват, че съвкупното финансиране е увеличило с 2,1% брутния вътрешен продукт към края на 2017 г. спрямо сценария без евросредства. В края на миналата година бе отчетен ръст от малко над 4%. Това означава, че половината от този ръст се дължи на европрограмите. (Какво е влиянието на европейските програми върху всеки от макроикономическите показатели - виж. инфографиката.)
Експертите на финансовия министър Владислав Горанов прогнозират, че освен краткосрочните ефекти еврофинансирането ще има положителна роля и в средносрочен план идните години.
Според тях произвежданите стоки и услуги не само ще растат количествено, но ще са с по-добро качество.
Към края на 2017 г. частните инвестиции са с 9,6% повече, отколкото биха били без евросредства, показва сравнението.
Изследването категорично показва, че
опасенията за
вносна инфлация
са пресилени
Измерените в края на 2017 г. 2,8% инфлация са само с 0,3% по-високи от очакваните стойности без еврофинансиране. Предпазването ни от висока вносна инфлация идва от отворения характер на икономиката ни, смятат експертите.
Увеличаването на платежоспособното търсене в малка отворена икономика, която не може да влияе на световните цени, по-скоро рефлектира в ускоряване на растежа на вноса на стоки и услуги. Анализът показва, че вносът в България се е увеличил с цели 6,5% спрямо базисния сценарий. Обяснението е, че този позитивен ефект е свързан както с
по-високия
растеж на
доходите, така и
с ръста на
производството
Много по-ниско е влиянието на еврофинансирането върху износа - с почти символичните 0,3%.
Според експертите потенциалът на положителното влияние на европрограмите върху износа още не е изконсумиран, тъй като ефектите от него са средносрочни. Очакванията са по-голямото производство и по-високото му качество да подобрят конкурентните позиции на българските производители и темповете на ръста през следващите години да са още по-високи.
Ръстът на вноса и прекалено свитото увеличение на износа са довели до влошаване на салдото на външната търговия, а оттам и на текущата сметка на платежния баланс. Това са двата показателя, по които влиянието на евросредствата е леко негативно.
Увеличаването на заетостта и свиването на безработицата ускоряват ръста на доходите, показва още сравнителният анализ. Нетният ефект върху
средната
заплата
достига 1,2%,
показва сравнението.
Средносрочната прогноза, направена по тези данни, показва, че ако досега ръстът на доходите и увеличението на заетостта се дължат основно на разкриване на нови работни места, то по-късните ефекти ще се изразят в по-високо качество на заетите и съответно по-висока производителност на техния труд.
Общият ефект върху фискалната позиция от европарите е комбинация от няколко противоположни по посока влияния. Изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Брюксел, пряко увеличава разходите на правителството в абсолютен и относителен план. Част от разходите обаче намаляват заради по-ниската безработица и по-високите доходи, а приходите в бюджета се увеличават заради ръста на икономиката, сочи анализът.
-5 °
18 °
