Заради студовете ягодите безвкусни, няма да има BG кайсии и праскови

Тази година има голяма вероятност да ядем безвкусни ягоди, а на пазара ще има предимно скъпи вносни праскови и кайсии. Причината е в студовете през март, които поразиха реколтата в много краища на страната. На някои места пораженията могат да стигнат до 100%, оплакаха се производители.

Овощните градини с костилкови плодове в Монтанско масово са измръзнали, разказаха стопани. В Берковско и в Чипровския край са

измръзнали

прасковите и

кайсиите,

а в с. Ковачица - черешите. Ягодите тази година ще бъдат по-безвкусни, оплакаха се собствениците на масиви.

“Цялата ми градина, гледана с толкова грижи, бе като попарена. Измръзнаха от пролетния сняг домати, чушки, краставици, тиквички”, тюхка се Василка Иванова от село Ерден. Успяла единствено да набере малко повече чесън.

Земеделците били затруднени да влязат в нивите да торят и пръскат срещу вредители. Това се отразило зле на всички посеви.

Единствено зимната пшеница се оказала студоустойчива, обясниха агрономи. Но внезапните ниски температури, излишната влага, продължителната снежна покривка, ледената кора и честите замръзвания и размръзвания на почвата са причинили повреди на всичко останало.

В Пловдивско

80% от кайсиите

са измръзнали

още в началото

на март,

когато температурите паднаха до минус 15 градуса, съобщи проф. Валентина Божкова от Овощарския институт в града.

По думите ѝ все още е рано да се каже какви са пораженията върху останалите плодни дръвчета след последните снегове, а и е възможно да има още проблеми, тъй като климатичният период до 10 април е нестабилен и рисков.

“Овошките могат да издържат до минус 2 градуса. Дори и да оцелеят обаче, ако е влажно или студено пчелите не опрашват цветовете им и пак няма да има плод”, каза Божкова. Тя добави, че затоплянето провокира дръвчетата да цъфтят, но при слани, каквито са характерни в региона за първата половина на април, има голяма опасност реколтата да бъде съсипана. Затова според нея трябва да се садят късни сортове, но стопаните предпочитали ранните заради по-високата цена на плода.

Положението с кайсиите е най-тежко в Силистренско - там

измръзването

е близо 100

процента

В региона площите с кайсии надхвърлят 30 хиляди дка.

При различните сортове унищожаването на реколтата е различно, тъй като студовете и леденият дъжд са ги заварили в различни етапи на развитие. Според Люляна Иванова, директор на Опитната станция по кайсията в Силистра, още в средата на януари дръвчетата са излезли от покой. Основното измръзване на плодните пъпки е настъпило вследствие на продължителния студен период през март. Експертите казват, че по-нисък е процентът на измръзване при късно излезлите от покой сортове кайсии “Мъркулеще”, “Фестивална”, “Роксана”. При тях пораженията са между 50 и 70 на сто за разлика от тези при сортовете “Харкорт”, “Аурора” и “Ню Джърси 39”, тъй като те са били почти във фаза на цъфтеж. Процентът на измръзване при тях минава 98, каза Люляна Иванова.

Лоша е ситуацията и с модерните напоследък сортове, които се внасят от Италия, Франция и Гърция. Те

не са пригодени

за климатичните

условия у нас

и са били почти напълно цъфнали по време на мразовете в началото на март.

Още е рано да се прогнозира ще има или не реколта тази година. Предстоят късните пролетни мразове и слани, които са характерни за региона.

Ако има слани,

реколтата ще

бъде изгубена,

твърдят специалистите от Опитната станция по кайсията в Силистра.

Според експертите обаче при повече грижи за овощните градини пораженията от студа могат да се предотвратят. С торене, хранене на дръвчетата, поливане и резитби се регулират много процеси.

Ниските температури са

засегнали и

сливите тази

година,

тъй като и те са се развили по-рано от обичайното. Цъфнали са били дръвчетата не само в овощните градини, но и крайпътните.

Освен това по това време на годината обикновено не се сключват застраховки и стопаните могат масово да останат не само без реколта, но и без обезщетения.

Половината реколта в Сливенско измръзнала

Поне половината, а и повече от пъпките на прасковените дръвчета в Сливенско са замръзнали в края на февруари, когато температурите по поречието на Тунджа паднаха до минус 17 градуса, съобщиха земеделски стопани от региона, в който се отглеждат над 70% от прасковите в България.

Ако живакът на термометрите беше слязъл с още 5-6 градуса, щяха да измръзнат и самите дръвчета, което се е случвало вече през 1985 г.

Стопаните се надяват поня някои от сортовете да са се съхранили, но това тепърва ще става ясно. Въпреки случилото се те не спират с грижите по овощните си градини. На Лазаровден и Цветница много от тях бяха по градините си, за да използват хубавото време и да се погрижат за дръвчетата.

Вече са подадени 250 заявления за покриване на щети по 30 хил. декара

Около 250 са постъпилите заявления към края на март за компенсиране на щети по земеделските култури заради неблагоприятните климатични условия. Те са за общо 30 хил. декара, обясниха от земеделското министерство пред “24 часа”.

Бюджетът за

тази година

ще е около

2,6 млн. лв.

Преди дни от фонд “Земеделие” съобщиха, че управителният съвет е утвърдил финансов ресурс за 2018 г. в размер на 4 млн. лв.

От тях 1,42 млн. са разпределени за щети, настъпили през 2017 г. От фонд “Земеделие” обявиха и ставките за отделните култури - до 132,36 лв. ще се плаща за унищожен хектар пшеница, лимец и други едногодишни зърнени култури.

До 111,81 лв. е за есенен и пролетен ечемик, за соя - до 112,51 лв., за ръж - до 101,13 лв., максимумът за сорго е 94,85 лв.

В рамките на определения бюджет за 2018 г. предстои разпределяне и на финансов ресурс за зърнено-житни култури, слънчоглед и соя, унищожени 100% вследствие на неблагоприятни климатични условия през 2017 г. Унищожените площи от тези култури са над 11,6 хил. хектара.

“На подпомагане подлежат земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи от посочените култури в резултат на неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2017 г.”, казаха от разплащателната агенция.

Съгласно схемата на помощта земеделските стопани, които не са сключили застраховки, получават 50% от допустимия размер за подпомагане.

През тази година

най-много

били

пострадали

овошките

в Сливенска и Силистренска област, допълниха от министерството на земеделието. Тепърва се приемат, разглеждат и обработват заявления, казаха подчинените на министър Румен Порожанов. Издаването на констативни протоколи вероятно ще се забави, защото на места водата все още не се е оттеглила, обясниха експерти. Без документите земеделците не можели да заявяват компенсации.

Зърнопроизводители вече отчитат закъснение при сеитбата на слънчоглед заради студеното време. Освен това резките промени в температурите са подвели много от културите. Повечето от растенията, започнали вегетация, можело и да не оцелеят. Такива са рапицата, люцерната, пшеницата, ечемикът.

Шанс имало да се навакса с растежа на посевите при дълга и прохладна пролет.