България е интегрална част от Европа, факт, към който трябва вече да се приспособим. Европа действа все по-често като единна държава, с еднакво законодателство и приоритети. През последното десетилетие все по-очевидна е необходимостта от цялостна дългосрочна Стратегия за развитие на българската гражданска авиация за следващите 20-30 години. Тази стратегия трябва да следва Европейската стратегия за въздушен транспорт, публикувана още в края на 2015 г. Това коментира за БТА Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиопревозвачи /АБА/.

Европейската Комисия /ЕК/ създаде Стратегия за въздухоплаването в Европа и ние следва да се възползваме от това, че има репери /отправни точки/ за развитие на Въздушния транспорт, развити в стратегия, отнасяща се и до България. Според Станулов темповете за нарастване на въздушните превози от и до България вече надхвърлят и най-оптимистичните ни прогнози. Така например за изминалата, 2017 г., през българските летища са преминали почти 11,5 млн. пътници, пътували с международни редовни и чартърни, както и вътрешни превози. От тях 6,5 млн. или близо 57 на сто са през Летище София, а общо през летищата във Варна и Бургас - близо 4,9 млн. пътници, с общ дял от около 43 на сто. Това според Станулов прави годината нетипична за гражданската авиация с високия ръст превозени пътници от 18,1 на сто, но за да се запази тази тенденция, ще са необходими усилия.

Експертът смята, че съвсем скоро тази благоприятна тенденция може да бъде възпряна от ограничените възможности на терминалите и пероните на Летище София. Летище Бургас също се задъхва с растящия трафик. Навлизането на нискоразходните авиокомпании предизвиква значителен ръст на пътническите превози от София до точки в Европа и обратно, но вероятно съвсем скоро ще се достигне до някакъв момент на насищане.

Вече става ясно, че допълнителен стимулиращ фактор за пътническите превози е идеята за хъб - аналогично на новото летище в Истанбул, летищата в Персийския залив и Баку, категоричен е Светослав Станулов. Той смята, че България и основно - Летище София, трябва да се развива именно като свързващо летище /Хъб/ и това трябва да бъде главно условие на бъдещата концесия на Летището.

Първата предпоставка за задържане нивото на увеличения трафик и превозените пътници са далечните, междуконтиненталните полети, посочи Станулов. По думите му трябва да се възползваме от благоприятното географско положение на страната като най-източната част на Европа - най-близко разположена спрямо Азиатските дестинации - Близкия и Далечния изток. В допълнение към това необходимо е и изграждането на подходяща инфраструктура за бърз и удобен трансфер на пътници на летищните терминали. Вече започна изграждането на хотели вблизост до терминалите, което е необходим атрибут при трансферите на пътници, подчерта Станулов.

Според него стратегически погледнато българските летища имат сериозен потенциал за полети в източно и южно направление, нещо повече, те могат да станат допълнителни хъбове на големи източни авиокомпании. Това ще стимулира допълнителен пътнически трафик от съседните страни. Ако искаме обаче след 10 години да имаме нужната инфраструктура и надежден въздушен транспорт, трябва сериозно да започнем да мислим и работим за това още от днес, категоричен е авиационният експерт.

На въпрос защо Стратегията за въздухоплаването в Европа е толкова важна Светослав Станулов отговаря, че това е така, защото въздухоплаването е определено като силен двигател на икономическия растеж, заетостта, търговията и мобилността в ЕС.

По статистика прекият дял на въздухоплаването в Брутния вътрешен продукт /БВП/ на ЕС възлиза на 110 млрд. евро, а цялостното му въздействие, включително туризма, е 510 млрд. евро чрез мултиплициращия ефект. Доказателствата обаче не спират до тук - междуконтиненталните полети са фактор за разполагане на централни офиси на големи фирми, установени в региона. Така например увеличаване на 10 процента пътници в дадена агломерация повишава местната заетост с 1 процент.

Бъдещите очаквания и прогнози са за значителен ръст от 6 процента годишно в Азия и Тихоокеанския регион. Очаква се редовният пътнически трафик в този регион до 2034 г. да възлезе на 40 на сто от световния въздушен трафик. Китай ще стане най-големият световен пазар, като през 2023 г. ще изпревари САЩ по брой на превозените пътници, прогнозират експертите.

Турция и световните лидери от ОАЕ реагират адекватно. България няма свързаност с тези региони. Как се готвим за това? Как да се включим в това развитие, отчитайки, че и ние като част от Европа сме най-близко до Азия, е най-актуалният въпрос според шефа на АБА.

Синергиен ефект на въздушния транспорт към икономиката в България е особено актуален, отчитайки значението на туризма - така обяснява Станулов важността на Авиационна стратегия за България. Изпълняваните трансферни полети от Европа през България до Близкия Изток, Азия и Африка през България, възлизащи на 20-30 на сто от трафика през 90-те години днес са напълно ликвидирани. Разработването на Стратегията за развитие на въздушния транспорт в България ще ни позволи да се възползваме от прогнозния нарастващ трафик, повишаване на конкурентоспособността ни и възможност да участваме на този пазар.

Според Станулов трите основни приоритета на Българската стратегия, транспонирайки Европейската, са, на първо място - придобиване на по-голям дял от развиващите се пазари, които са вътрешноевропейски полети, така и между Европа и Азия. Това по негово мнение може да стане чрез развитие на нови дестинации, приоритетно извъневропейски и междуконтинентални.

Понастоящем извъневропейските полети от и до София са 15 процента от всички полети до София, докато за ЕС извъневропейски са 40 на сто, отбелязва експертът. "Трябва да се отвори и сегментът трансферни полети, чрез главното летище на България - Летище София. Това действие трябва да е съпроводено от създаване на условия за българските авиокомпании и авиоремонтна индустрия да участват максимално на тези нови пазари. Всичко това на практика ще осигури по-добра свързаност на България", коментира Станулов.

Установено е, че централите на големите компании се съобразяват именно с нивото на свързаност, за да изберат къде да се позиционират в света. Оценено е, че предлагането на междуконтинентални полети насърчава централите на големи фирми да разполагат офисите си в съответната държава, с което се привличат чуждестранни инвестиции, посочва експертът.

През осемдесетте години през летище София е осигурявана връзка до 47 дестинации, включително междуконтинентални /Африка, Азия, Близкия Изток, Югоизточна Азия/. Днес се обслужват дестинации, които свързват България предимно с Европа и ограничено с Близкия Изток, каза той.

"Вторият приоритет е привеждане на капацитета на летищата инфраструктура и тази за обслужване на въздушното движение към очаквания ръст на трафика, за което са необходими предварително проучване, Генерален план и планове на основните елементи на летището - пътнически и карго терминал и пистова система. Важно е да се предвидят условия за изпълнение на трансферни и междуконтинентални полети. Всичко това трябва да се извърши с водеща роля на държавата, дори в условията на концесия", смята Станулов. Аналогично, капацитетът и възможностите на РВД също трябва да са адекватни на очакваното разрастване, допълва той.

Приоритет три е спазването на високите европейски стандарти на безопасност и сигурност. В тези условия, естествено, ролята на Гражданска въздухоплавателна администрация на България като надзорен орган следва да се засилва, независимо от виждането за създаване на единен европейски авиационен орган в по-дългосрочен план, включително с увеличаване на капацитета и сертификационните възможности, посочва председателят на АБА Светослав Станулов.