Красимир Цонев съветва младите: Не гледайте дупките по улиците и нещата, които ви дразнят, а чувствайте това, което отвътре, от вас извира, и имайте желание да го промените
“24 часа” публикува рубриката “Истории на успеха с Деси Банова”, която се излъчва всеки четвъртък в сутрешния блок на Нова тв и в която журналистката ни среща с българи, които могат да живеят и работят навсякъде по света, но избират да останат в родината.
Днешната ми среща е с предприемчив човек, за когото трудолюбието е в основата на успеха. Неслучайно след дълъг път той създава една от най-големите вериги за спортни стоки у нас. Представям ви Красимир Цонев.
- Вие сте завършили математическа гимназия, а после се дипломирате като инженер и ставате аспирант по електроника. Това ли е основата, която ви помогна, за да тръгнете по пътя на успеха?
- Основата по мое мнение е семейството, това е майка ми, която беше учителка по математика. Тя е жива и здрава и сега, на 86 години, тя ни научи на трудолюбие. Смятам, че ако един човек е трудолюбив, след това ще дойде всичко. А училището беше много хубаво, вярно е това. Да, това е най-важното нещо - човек започва от училището.
- Вашият научен ръководител на аспирантурата проф. Боянов оставя траен спомен у вас. Какви съвети ви даде той?
- “Каквото и да
правиш в тоя живот,
винаги знай - копай
до здраво! Тръгни
от здраво!”
И това ми помогна много. После във всички други неща, които съм правил като начинания, се опитах да започна от нулата, за да градя от началото.
- Определяте 1989 година като революционна. Защо? Какво се промени във вашия живот?
- Ние бяхме аспиранти, трябваше да станем асистенти. Блокираха местата и казаха: “Ами няма повече места.”
Но пък имаше други неща, които бяха хубави. Преди това примерно човек, дори и да има пари, не можеше да си купи апартамент, не можеше да си купи кола. Ние бяхме обречени да си живеем и да си умрем във Враца, където сме родени. А тогава вече след тази година човек можеше да отиде да избира да живее на друго място, да приеме предизвикателствата на новото време, т.е. да се бори да изкара малко повече пари, да си купи малко по-хубава кола и т.н. За съжаление, това, което
най-много ми тежи
и в момента, е, че
се разрушиха
ценностите,
които бяха културни.
През 1994 година Краси емигрира със семейството си в Канада. И въпреки че там всичко е доста уредено, той, съпругата му и 13-годишният му син не успяват да се адаптират и се връщат в родината. В България Краси започва бизнес, който развива и до днес. Носи му успех и финансова стабилност.
- Как стана така, че започнахте бизнес със спортни стоки?
- Е, това беше много случайно. Ние, преди да заминем в Канада, имахме вече фирма, която се занимаваше с електроника, и заех пари на един приятел, който се занимаваше със спортни стоки, които той не успя да ми върне. И както се казва,
от зор влязох в
бизнеса, за да
си върна заема
И даже първоначално ме беше срам, защото едно е да си завършил електроника - да работиш във фирма с електроника, звучеше много престижно, говорим за преди 25 години, и съвсем друго е да продаваш маратонки и тениски...
- Казват, че зад всеки успял мъж стои една силна жена. Коя е силната жена до вас?
- Моята съпруга Таня, която от около 20 години работи заедно с мен в другата фирма, която е с електрониката. Тя ме е вдъхновила за много неща, помагала ми е в много решения - аз като доста по-динамичен човек съм вземал доста грешни решения, докато тя през цялото време е била доста по-уравновесена от мен.
Равновесието у дома е едно, но когато се налага да управляваш 400 души, играта става още по-трудна, а диалогът и екипната игра са задължителни.
Първият ни служител работи с нас от 1992 г., вече 26 години. През цялото време, понеже аз съм завършил инженер, не съм търговец и никога не съм имал самочувствието, че съм най-добрият търговец.
Значи финансовият директор е по-добър от мен в областта на финансите, директорът по рекламата е по-добър от мен в областта на рекламата. Това ме е предпазило от това да давам винаги аз най-точните решения. Тези хора, чувствайки някаква свобода да работят, са имали чувството, че са част от екипа, който развива фирмата, и са предпочели да останат дълги години тук с нас.
- Вашият син е завършил математика в Хайделберг и освен това е работил в една от най-престижните и финансово стабилни компании в Германия, но се връща тук, в България, да работи при вас. Какво му казахте?
- Не се стигна дотам да му казвам нещо. Той, след като работи една година, ми се обади и ми каза: “Ти знаеш ли, аз
не виждам тук
никой чужденец
- шеф на отдел”
- “Ти си програмист, какъв шеф на отдел?” - “Аз какво ще правя, като стана на 50 години?” - “Ами ще бъдеш програмист!”
И той сам стигна до това, че е много по-интересно да дойде тук, да се занимава с нещата, които ние правим. Съответно това, което той донесе от Хайделберг, е много важно за фирмата, защото ние вече сме много подредени по отношение на справките за продажби, за движение на стоки. Доста е по-различно, откакто той пое нещата в търговската част. И смятам, че е удовлетворен.
- А какво бихте казали на всички онези скептици, които не вярват, че в България се случват хубави неща?
- Аз бих цитирал Сент-Екзюпери, който казва: “Най-хубавото се чувства със сърцето, не с очите”, и съветвам на младите хора: “Почувствайте това, което ви носи сърцето. Не гледайте дупките по улиците, недейте да гледате нещата, които ви дразнят, а чувствайте това, което отвътре, от вас извира, и имайте желание да го промените.”
- Каква е вашата рецепта за успех?
- Ако някой човек е трудолюбив, той няма начин да не успее без значение от попрището, в което работи. Сега дали ще изкара по-малко, или повече пари, въпросът е, че той ще бъде удовлетворен от това, което прави, защото, когато правиш с любов едно нещо, то винаги дава резултат!
-5 °
18 °
