Чехия още тази година достига стандарта на Испания

Албания и Сърбия догонват ЕС следващия век

Остава необходимостта от финансова подкрепа за по-бедните в Евросъюза

Изчисленията са в аналитичен доклад на институт “Отворено общество” - София

Кога страните от Централна и Източна Европа ще достигнат средноевропейския стандарт на живот?

Готов е аналитичен доклад с прогнози, който изчислява сценариите кога 16 страни - членки на ЕС, и кандидатки за членство ще достигнат 90% от средните доходи в ЕС, ако запазят темповете на растеж на БВП от последните години.

Кога ще

забогатеем

Според доклада в България ще има средноевропейски доходи след 24 години - през 2042 г. Най-близо до тази цел е Чехия, която още тази година ще се изравни със средноевропейските нива на доходи.

На Словения ще ѝ трябват още 3 г., а на Литва и Словакия – съответно 7 и 8 г. при запазване на текущите темпове на растеж. За Румъния ще е нужно поне десетилетие, и то ако успее да запази сегашните си извънредни темпове на икономически растеж, което е малко вероятно, пише в доклада.

Той е изготвен от институт “Отворено общество” - София, организацията, която прави годишната класация “Индекс на настигането” - сравнение между 35 държави в Европа по 47 показателя, което проследява напредъка в сближаването на старите и новите членки на ЕС.

Авторът на доклада - икономистът Георги Ангелов, е направил сценариите въз основа на два фактора:

- начално ниво на БВП на човек по ППС по последни данни на Евростат и

- темп на икономически растеж на човек от населението по средногодишни данни за последните 3 г. (Виж графиките)

За България изчисленията са въз основа на БВП на човек 49% от средното за ЕС и растеж 4,3%.

Разделителната линия, която се поставя в доклада, е 90% от средния доход в ЕС, или приблизително колкото са в Испания в момента. 90% е ниво, при което различията в доходите ще са достатъчно ниски и все по-незабележими. Когато Източна Европа се приближи към доходи от 90% от средните в ЕС,

ще изчезнат

ред социални и

демографски

проблеми – като

например

икономическата

миграция

от новите страни към старите страни-членки на ЕС, прогнозира докладът.

Страните от Западните Балкани обаче при сегашните темпове на икономически растеж ще станат относително богати едва към края на века или дори в следващия век.

Тъй като фактор за настигането в доходите е подготовката за членство в ЕС и самото членство, изводът е, че европейска перспектива за Западните Балкани би била важна стъпка към по-бързото забогатяване на региона.

Разликата в

доходите между

богатите и

бедните в ЕС

се е стопила

наполовина

за десетилетие и половина.

През 2000 г. съотношението между БВП на човек на най-богатата и най-бедната страна от ЕС достига пик от 5,4, но оттогава постоянно намалява и е спаднало повече от два пъти, до 2,6 през 2016 г. (и най-вероятно под 2,5 през 2017 г.).

Съотношението между средния БВП на човек в ЕС и в най-бедната страна също показва устойчива тенденция на намаление от 2000 г. насам. Докато през 2000 г. най-бедната страна е близо четири пъти по-бедна от средното, през 2016 г. вече е два пъти по-бедна.

Същата тенденция показват и данните за коефициента на вариация на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност. Това е един от най-често използваните индикатори за измерване на сближаването на доходите между различни страни и региони.

Този коефициент се е свил почти наполовина - от около 45% в края на 90-те години до близо 25% през 2016 г.

“Новите” растат

по-бързо

Причината за подобрението е поддържането на висок икономически растеж в новите страни-членки на ЕС.

Докато старите членки отчитат средногодишен растеж от 1,2% за периода 1996-2017 г., новите страни имат три пъти по-висок растеж, средно 3,8%.

Новите страни членки вече произвеждат БВП на стойност 1,3 трилиона евро годишно. Най-бедните страни в региона (България и Румъния) отчитат най-висок икономически растеж през последните години.

При запазване на сегашните темпове на растеж, прогнозира Георги Ангелов, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки ще надминат 90% от средния БВП на човек в ЕС. В този период те все още ще имат нужда от европейска подкрепа, включително финансова, е един от изводите на аналитичния доклад.

7 г. по-рано при още 0,5% растеж и членство в Шенген и еврото

Посочените срокове зависят от поддържане на настоящите темпове на икономически растеж, се подчертава в доклада. Без продължаващи реформи темповете на растеж значително ще намалеят. Обратно, страни като Хърватия и България имат реален шанс да се присъединят към по-бързата група и да постигнат целта до 2035 г. – необходимо им е малко ускорение на икономическия растеж, около половин процент годишно. Това е напълно постижимо при поддържане на високо темпо на реформи, подкрепа от структурните фондове и продължаваща интеграция – включително в Шенген и Еврозоната.

Как източноевропейци изпревариха Гърция и Португалия

Към 2016 г. шест страни от Източна Европа са по-богати от Гърция, а през 2017 г. още една или дори две страни са изпреварили Гърция, пише в доклада.

Само Хърватия, Румъния и България все още са по-бедни от Гърция, но я настигат бързо. Нещо повече – към 2016 г. три страни са по-богати от Португалия, а две почти са я настигнали и може да я изпреварят през настоящата година, докато други три са на близка дистанция.

Гърция и Португалия значително обедняха заради дългата и тежка криза, която преживяха.

Преди кризата Гърция и Португалия имаха доход около 80-90% от средния в ЕС, но сега след кризата са паднали съответно на 68 и 77%.