Ако се платят 20 млн. лв. до края на юни, вероятно зданието ще бъде спасено

Централата на БДЖ в центъра на София - на ъгъла на улиците “Раковски” и “Иван Вазов”, е обявена за продажба от частния съдия-изпълнител Орлин Мендов. Началната цена е 7 315 200 лв.

Всъщност търгът е за 1/2 от сградата, в която е управлението на БДЖ, другата половина е на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.

Централата на БДЖ бе ипотекирана като част от обезпечен облигационен заем за 240 млн. лв., теглен през 2007 г.

Сградата е паметник на културата, строена е през 1900 г., тогава е най-голямата и внушителна постройка. Проектът е на арх. Янаки Ставрев. Била е на третата тогава по значимост банка Българска земеделска.

Собственост е на

правителството

на Царство

България от

1934 до 1944 г.

Оферти в наддаването за нея се приемат до 2 юли.

“Историята със сградата не е нова, още през март 2014 г. е възбранена по повод задължения на “Холдинг БДЖ” по втория облигационен заем. Това заяви финансовият директор Филип Алексиев. До момента облигационерите са се въздържали от мерки, но наскоро решили да я обяват за продан.

Основните облигационери са няколко западноевропейски финансови институции. Най-големият облигационер е “Еф Ем Ес Вертмениджмънт”, след това е “Дексия Кредит Локал” и австрийската “Ка Финанс”. По-малки са КТБ с 4,4% и местният клон на “БНП Париба”, уточни още Алексиев.

Заемът е обезпечен с 25 дизелови мотриси “Сименс” и 5000 товарни вагона, трябвало да бъде изплатен през ноември 2017 г. В момента остават 103 млн. лв., от които 30 млн. лв. са натрупани през годините лихви, каза финансовият шеф на холдинга.

Ако до края на юни БДЖ платят 20 млн. евро на облигационерите и доброволно “БДЖ Пътнически превози” встъпят като солидарен длъжник, се очаква да бъде прекратена продажбата на сградата. След изпълнението на тази крачка финансовият директор очаква да има преговори с облигационерите за намаляване на част от задълженията.

На 31 май бе направен запор на сметките на “БДЖ Пътнически превози”. Малко преди това обаче са платени заплатите на железничарите. Тогава се разбра, че БДЖ са осъдени от кредиторите, искът е бил за 40 млн. лв., съдът е одобрил 20 млн.

Изпълнителният директор на БДЖ Владимир Владимиров заяви за “24 часа”, че има два варианта за холдинга. Първият е не само продажба на сградата и запор на сметки, но кредиторите могат да сложат ръка и на 25 дизелови мотриси, както и на 1500 товарни вагона, които са заложени срещу заема. Ако се случи, това означава БДЖ да спрат.

Владимиров обаче не смята, че това е оправдано нито от икономическа, нито от политическа гледна точка.

И се обосновава: През 2009 г. дълговете на БДЖ са били над 850 млн. лв., 570 млн. са към банки. От тях до момента са изплатени 468 млн. лв., остават 111 млн., като 103 млн. са към държателите на облигациите.

“От 2010 г. водим преговори на най-различни равнища и у нас, и в чужбина. БДЖ направиха реформа, изплати огромна част от задълженията, получиха нотификация от ЕК за държавна помощ. Ясно е, че дружеството няма откъде да вземе тези пари и че държавата трябва да помогне”, заяви Владимиров.

Държавата има разрешение да помогне, защото на 20 юни миналата година ЕК нотифицира държавна помощ за БДЖ в размер на 224 млн. лв. От тях са платени 93 млн. лв., като 43 млн. са били за НАП, а 50 млн. - за кредитори.

Министърът на транспорта Ивайло Московски през миналата седмица заяви, че е уведомил Министерството на финансите за ситуацията и е помолил да се активира държавната помощ.

На 1 юни финансовият министър Владислав Горанов каза, че сметките на “БДЖ Пътнически превози” ще бъдат отблокирани, тъй като

държавата

ще плати

20 млн. лв.

Той направи уговорката, че това е безлихвен заем, който държавата ще си получи обратно, след като бъде подписан договор за концесията на летище София. Той дори каза, че министър Московски трябва да побърза с нея.

Горанов припомни, че от над 800 млн. лева дълговете на БДЖ вече са 300 млн., но са голяма тежест за министерството на транспорта.

Пари срещу реформи обаче поиска Горанов. Той настоя дори за ограничения за автобусния транспорт - най-вече за линиите от и за морето. По темата за реформите в транспорта, Горанов каза, че са възможни дори и ограничения за линиите и броя автобуси, които се движат по тях. “Не може през 15 минути да тръгват автобуси за Бургас и да искаме влакът да е пълен”, реагира той. И направи уговорката, че ограничаването на автобусите трябва да стане, когато релсите позволяват високи скорости, а БДЖ - добра услуга.

Министърът на транспорта пък от Бургас поиска референдум дали да се плащат дълговете на БДЖ с пари от данъкоплатците. Той повтори тезата си, че когато са вземани заеми, хората не са били питани.

“В следващите дни предстоят да се отпуснат на БДЖ 20 млн. лв. възмездна финансова помощ, което ще послужи за плащане на част от задълженията, и доколкото ни е известно, се водят разговори за последващо финансира за цялостно уреждане на облигационния заем.” Това заяви финансовият директор на “Холдинг БДЖ” Филип Алексиев.

“През последните години успяхме да уредим голяма част от дълговете, като се поддържа услугата, но без да се модернизира подвижният състав. Затова услугата, която се предлага, не е на нивото, което хората искат ”, допълни още финансовият директор и посочи, че се надява в близко време да има модернизиране на услугите.

“Всички задължения и на консолидирана основа, включително и текущите задължения, са около 370 млн. лв., просрочени са само към облигационерите”, посочи още Алексиев.

Така че след дълги години недофинансиране на БДЖ сега се дават по 200 млн. лв. на година субсидии, но

железниците

нямат сила

да платят и

последните

103 млн. дълг

Моментът сега е важен - или ще се измъкнат от дълговата криза с помощта на държавата или спират. Ако държавата помогне с безлихвен заем, БДЖ са готови за следващия етап от развитие. Според него до края на юни ще бъде обявена процедурата за нови 41 влака за 420 млн. лв. Те ще бъдат изплащани с капиталовия трансфер от държавата.